"Гео Милев е най-многостранната творческа личност в българската култура. Той е не само литератор, а и художник, и театрал. А като литератор е и поет, и публицист, и критик, и преводач, и редактор, и автор на поезия за деца..."Светлозар Игов ... |
|
|
Лирика, драми, поеми ... "Преводът на поезия е сложно, високоотговорно, изискващо и талант, и ерудиция изкуство, което изпълнява важни функции в живота на всяка нация. Той едновременно е и просветителство, и средство за естетическо възпитание, и акт на гражданско съпричастие, и творчество в собствения смисъл на думата, и фактор, ускоряващ развитието на стиха на възприемащата литература. Преводаческото дело на Гео Милев блестящо съчетава всички тези функции и това го прави едно от най-забележителните явления в българската култура на XX век."Петър Велчев ... |
|
|
Документалното наследство на твореца ... Петият том от съчиненията на Гео Милев обхваща документалното наследство на твореца, като наред с вече известните, документите са дообогатени с редица нови находки, най-вече с молбите, заявленията и размислите на бащата Мильо Касабов, свързани с „безследното изчезване” на писателя."Поемата ми не съдържа елементи на престъпление... Ни дума, ни ред, ни пасаж от нея не оправдава създаването на нелегални организации, не възхвалява терористични действия, а само описва, рисува картината на събития, станали преди създаването на тоя закон - събития печални и трагични, които не могат ... |
|
|
Дневник на свещеник Иван Дочев ... Този оригинален дневник за Балканската война, писан на самия фронт от военния свещеник Иван Дочев, е на изключително жив и четивен език и е поднесен на читателя в неговия оригинален вид, без издателска намеса. Авторът е пряк участник във войната, а хроникираните от него събития са отбелязвани всеки ден, без изключение. Абсолютно автентични са описанията на села в Източна Тракия, които съдържат данни за броя на къщите, особеностите на обичаите и носиите, поведението на населението при навлизането на българските войски.Особено интересно е описанието на влизането в Одрин – отношението към ... |
|
|
"Тази книга не е предназначена нито за учените, нито за философите, нито за богословите. Исках да отговоря възможно най-просто и искрено на въпроса: "Защо останахте верен на религията, в която сте роден?" Франсоа Мориак "В какво вярвам" представя един строг духовен поглед към собственото съществуване с всичките му падения и суети. Искрената изповед на твореца католик удостоверява тясната връзка между писането и религията, свидетелства за вътрешното напрежение между вярата и плътта."Ирена Кръстева ... |
|
|
Седемте смъртни гряха завъртат перките на този провокативен, напомпан със секс-гориво трилър: похот, алчност, гордост, ярост, завист, рекет и убийство заплашват всеки от участниците в драмата. От първата до последната страница неустоима съблазън и грях се борят за надмощие с достойнството и любовта. Гриф Бъркет е паднала звезда. След пет дълги години във федералния затвор той най-сетне е на свобода. Но още с първата стъпка навън разбира, че прошка няма. Там не го чака никой – освен ония, заради които е влязъл зад решетките. Старата мръсна игра започва с нова сила и Гриф е притиснат до стената – без чест, без пари, без ... |
|
|
В ръцете си читателя държи един от шедьоврите на Симеон Радев "Македония и Българското възраждане", познат може би на малцина от двете му кратки издания - първото на френски език от 1918 г. и неговият български превод от 1927-1928 г. Тази книга на видния наш публицист, историк и дипломат определено принадлежи и към шедьоврите на българската историческа публицистика, както със своя език и стил, така и с истините за нашето минало. Замисълът на първото издание е било да се изтъкнат пред враждебния на България цивилизован, но воюващ свят в края на Първата световна война, аргументите, главно от западен произход, за ... |
|
|
Преди 85 години видни наши интелектуалци издигат на поета паметник от думи чрез тази скромна, но безценна книга. Тя съдържа кратки спомени и други текстове, посветени на паметта на П. К. Яворов. Всеки от авторите е намерил какво да каже за поета по повод 5-годишнината от самоубийството му. Текстовете са набирани, тъй както са пристигали в редакциите на списанията "Съвременно изкуство" и "Обществена обнова", инициатори за появата на споменика. Оттогава до днес части от книгата непрекъснато се препечатват и цитират. Но "Яворов споменик" излиза в ново издание едва сега. Само текстът е предаден ... |
|
|
Защо изчезна удоволствието от волното безгрижие? Къде са нявгашните друмници? Къде са пройдохите от народните песни, празноскитащите, които денем навестявали мелниците, а нощем спели под открито небе? Дали не изчезнаха заедно с полските пътища, с ливадите и поляните, с природата? Те, които - както един чешки израз определя сладкото им безделие - са съзерцавали прозорците на Дядо Боже. Съзерцаващият прозорците на Дядо Боже не скучае; той е щастлив. В нашия свят желанието да не се занимаваш с нищо се е превърнало в липса на занимание, а това е вече съвсем друго: лишеният от занимание се чувства ограбен, той се отегчава и се ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
|
Вторият роман от поредицата е за развълнуваното, разбунено море на националноосвободителната борба, за нейния апогей преди Освобождението. Тук царува вече трезвият, разсъдителен, деен и жертвеготовен син на Стоян Глаушев и Султана - Лазар, съпътстван от сияйната си жена Ния. Мъчителните преживявания на Лазар и Ния във връзка с късното раждане на техния син, нещо, което заема едни от най-добрите страници на романа, има двузначен смисъл - освен лична, дълбока семейна драма, то е и неизказана мъка във връзка с продължаването на делото, с поемането на борбата. ... |
|
|
"Прозата на Димитър Талев носи тихия и нестихващ огън на една екзалтирана и фанатична душа. Тя е в мекото ренесансово сияние на Ния, в черния средновековен плам на баба Султана, в огненото вдъхновение на Райко Вардарски, в тъмния блясък от иконостасите на Рафе Клинче. Голямата и благородна амбиция на Талев е да бъде Вазов на македонските българи и тяхната историческа съдба. Той изпита силата на Вазовото пиянство от могъщия дух на пробуждането и възраждането. Той носеше гордо и благородно родово чувство, съзнание за съдбовна принадлежност към едно племе, съпричастие с цялата му история, копнеж по неговото топло и ... |
Книги
