Млада, без младост, вика: "Чао!"Грозна, красива - в пола. Будна сънува, сънлива чака не катафалка - кола."Ало!""Ало-о!"Лъгал е ъгълът всички - лък: свива алуминият - трака, трака, прави алуминиев кръг."Чао!""Чао-о!"Цвилят трамваи."Чао!""Чао-о!"Коли грухтят. Тях ги не карат с чай от лайка. Карат ги с кръв от моята гръд. Чаплата нищо не вижда - влачи между витрините бюст и таз. Няма да хапе Господ из здрача - тяло да пази, страст! Тя ще премине тоя - морав за морфинистите - свят сред шум; чаплата - с многотиражен порив чаплата - с малотиражен ум ... |
|
"Смъртният няма възможност да бъде способен във всичко!"из Двадесет и трета песен ... |
|
Глупако... Клончето откърши... Порадвай му се... Днес... Сега. Не вярваш... Но животът свърши. И няма вече за кога. Размърдай старото си тяло... Не давай да се предаде. Тръгни... Опитай отначало... Но няма вече за къде. И все пак... Все пак... Ето, чувай... Звучи последното танго. Стани, глупако... И танцувай... Но няма вече със кого. ... |
|
Дълбоко различна и по структура, и по стилистика от всичко, писано досега от Филип Димитров, книгата разкрива всички страни от многоизмерната личност на автора - психолог, историк, изследовател на религията, но също юрист, политик, човек, който познава и насладата, и мъката на това да имаш последователи. ... |
|
Ех да бях богатско чедо, Буров да ми беше дедо, Дубъл екстра щях да пуша, мъката си да потуша. (хашлашка улична песен от 30-те години на ХХ в.) "Няма друг българин, за когото творческият ъндърграунд да е написал подобна проста и велика ода. Няма друг сред финансистите на Третото царство, който да е бил еднозначен синоним на лице, обгърнато с тайнство имане и разкош. Същевременно няма и друг голям български политик, който да е така непознат за обществено-политическите си заслуги, за сметка на стопанските. В някакъв смисъл България величае прекомерно банкера Буров, за сметка на изключителния политик. Когато у дома ... |
|
Най-емблематичната книга на Гор Видал в ново луксозно издание за ценители. ... Разказ за големите въпросите на Битието, разгадани от Перикъл, Демокрит, Дарий, Ксеркс, Буда, Конфуций... Кир Спитама е внук на пророка Зороастър, посланик на Дарий и приятел на Ксеркс. Обсъждал е нирвана със самия Буда, научил е за Дао от Учителя Ли и се е срещал с Конфуций в Китай. Той е стигнал до границите на познатия свят и навсякъде е търсел отговори на едни и същи въпроси - за сътворението на света и за смисъла на живота. Вече остарял, той прекарва последните си дни в Атина на Перикъл и разказва за приключенията и прозренията си на ... |
|
"Да разкопчаеш бавно тялото когато въздухът не достига както узрелият кестен разтваря бодливи юмруци най-важни са илиците на вените уморени флотилии заседнали в тях откъсват се на съсиреци букети от прецъфтяващи макове потичат от шията към корема и червеното поле на разкопчаното ти тяло затрептява на утринния вятър." Аксиния Михайлова ... |
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |
|
Една нощ в Лисабон, в началото на Втората световна война, млад мъж жадно наблюдава на пристанището кораб, готвещ се да потегли на следващия ден за Америка. Без американска виза и с шест долара в джоба, той е един от хилядите бежанци от нацистка Германия, намерили последно убежище в португалската столица. Внезапно към него се приближава странен непознат и му предлага два билета за кораба и паспорт с валидна виза. В замяна иска само младият човек да изслуша неговата история. История за смелост и жестокост, за дързост и смърт, и за една любов, която не признава препятствия и граници."Нощ в Лисабон е най-дълбокият и ... |
|
"Лаконични, изчистени, точни, разказите на Бойко Ламбовски неусетно го пренасят през прага на жанровете. Прозата му, съхранила най-силните черти на поетичния му свят, ще бъде неочакван подарък за феновете му! Независимо, че сменя обвивката на словото, литературната сърцевина остава непокътната. Така получаваме шанса да преоткрием един обичан автор, дръзнал да прескочи най-строгата бариера между жанровете. Именно тук, на коравата нива на простия ежедневен език, проличават и достойнствата, които иначе рискуват да останат скрити в поетичната папрат на Парнас. Познанието за човека, отвъд клишетата на социалния фалш, ... |
|
Автобиографичният дебютен роман на Ким Тхуи описва съдбовната раздяла с едно относително безметежно детство, помрачено от военните конфликти във Виетнам. След много сурови и любопитни перипетии Ким и семейството ѝ намират убежище в Квебек - гостоприемната канадска провинция. Хората, които тя среща по пътя си, ситуациите, в които изпада - и трагични, и смешни, и нелепи, и разтърсващи, семейството ѝ с многобройните лели и чичовци - кой от кой по-колоритен, мъжете в живота ѝ, синовете ѝ - единият от които е аутист, огромната майчина любов, обичта към родната страна, където са ѝ пели люлчини ... |
|
Настоящият сборник включва неиздавани досега в книга разкази и есета, които първоначално са били публикувани в ъндърграунд вестници, литературни списания, дори порносписания. В тях се забелязва как Буковски започва да рафинира своя образ на вироглав, печен, сладострастен пройдоха, който безскрупулно пиянства, бие се, преследва сексуални приключения и пише стихове и разкази, докато слуша Моцарт, Бах, Малер и Бетовен. Разказите на Буковски са като самия му живот - ярки, ужасно смешни, улично-ангелски и тъжни. ... |