Владетелският статут на св. Борис от 889 до 907 г. ... Тази книга разглежда един изключително важен и недоосмислен период от живота на св. Борис – времето след неговото замонашаване. От изследването на изворите става ясно, че и след приемане на монашеството (889 г.) Покръстителят запазва по особен начин своя владетелски статут и упражнява своята княжеска власт до края на живота си. ... |
|
Името на днешната българска столица произтича от едноименния храм "Св. София - Премъдрост Божия". Доказва се, че пълното име на града "Св. София" (а не само София) е не само по-духовно и с по-дълбок смисъл, но и че през Средновековието градът действително е бивал наричан "Св. София". Предлага се столицата да възвърне пълното си име. ... |
|
Книгата разглежда недостоверната митология около хюбристичния княз Симеон I, която е натрупана през последните два века под влияние на светския дух, и която ни пречи да видим, че върховото време на България е управлението на св. княз Борис (852 – 907) и особено 30-годишният мирен период от Покръстването (864) до Великия събор (893 – 894), когато са извършени главните богоблагословени епохални дела в българската история, духовност, книжовност и култура. ... |
|
Настоящият сборник статии още със самото си заглавие ни предразполага, радва и обнадеждава - въпреки трудните времена, в които живеем. Авторът, г-н Георги Тодоров, е утвърден църковен писател, православен историк, апологет и мислител. Неговите текстове се докосват до различни области на обществения живот, културата, изкуствата, историческото наследство. Те са често смели и полемични, но дори и онези, които не биха се съгласили с всичко в тях, не могат да отрекат, че подходът е винаги добросъвестен, доводите - убедителни, познанията - задълбочени. Тези статии ни представят както мисловния път извървян от автора, така и ... |
|
Това е първата монография за един от най-великите и най-недооценените българи. Неговият безпримерен подвиг в XVI - XVII век поражда Дълбокото Възраждане на България и я спасява от исторически провал. Вълнуващото изследване на действия / бездействия, подкрепено с архивни документи, разкрива как през 30-те и 40-те години на XX век българския елит се бори за преоткриването на св. Пимен - но се проваля поради секуларизма си. Така изследването на Равноапостола се превръща в ключ към самоосмислянето на българството. ... |
|
След жестокото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринско през 1903 г., опожаряването и разоряването на стотици български села и избиването на хиляди българи Великите сили налагат на Османската империя т.нар. Мюрцщегски реформи, които предвиждат въвеждане на подобрения в администрацията и упражняване на международен контрол, за да бъде облекчено положението на населението и да му се осигури защита от продължаващите репресии и насилия. Неуспехът на Мюрцщегските реформи подтиква Великобритания и Русия на срещата им в Равсел през 1908 г. към проект за нови реформи в Македония. Обявената скоро ... |
|
"В крайна сметка убих баща си. Самотната златна стрелка на синия циферблат на кулата на "Московския университет" на Ленинские гори показваше минус четиридесет по Целзий. Колите не палеха. Птиците ги беше страх да летят. Градът беше замръзнал като пача от хора. Сутринта, като се погледнех в кръглото огледало в банята, видях, че слепоочията ми са побелели за една нощ. Бях на тридесет и две. Беше най-студеният януари през живота ми." Из книгата ... |
|
"Ако онези, които знаят истината, не я доверят на хората, вместо светлина, върху Земята ще се възцари мрак. И фанатиците, обладани от безумните си идеи, ще хвърлят човешкия род в неизброими беди. Има много пътища, които водят към истината, и всеки е свободен да избере този, който му харесва." Джордано Бруно "Един от най-печалните уроци на историята се заключава в това, че ние сме били достатъчно дълго мамени и сме склонни да отхвърлим всякакви доказателства за измамата. Ние вече не искаме истината - измамата ни е завладяла." Карл Сейгън ... |
|
Кратка българска история за любопитни читатели. България до края на XIX в. ... "Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът - не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ - заслужава. Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, ... |
|
Защо върховенството на закона, свободата и демокрацията са само илюзия. Информацията, предоставена в тази книга, противоречи на почти всичко, в което сте били подведени да повярвате по отношение на демокрацията и на "представителното управление". Базирайки се на новаторските проучвания на уважавания историк Карол Куигли, "Тайните структури на властта" разкрива как една невъобразимо коварна политическа система, умело манипулирана от шепа представители на елита, подронва свободата и демокрацията. Целта на тези, които контролират системата, по думите на Куигли е да доминират над "всички обитаеми ... |
|
Книгата е резултат от дългогодишните проучвания на видния български медиевист и византолог акад. Димитър Ангелов върху проблема за образуването и развитието на българската народност през вековете. В нея последователно са разгледани възникването и утвърждаването на народността през IX - X в. в трите географски области на Балканския полуостров Мизия, Тракия и Македония. Специално внимание е отделено на отразяването на този процес в терминологията на старобългарските паметници от IX до XIV в. Проследена е историческата приемственост на българската народност през епохата на османското владичество, намерила израз в ... |
|
Фототипно издание с превода на Христо Ботев. ... "Въпросът за произхождението на русите естествено довежда изследователя до въпроса за произхождението и на другите народи, които са живели някога си в нашето отечество и които са се намирали повече или по-малко в ближни отношения към нашите прадеди. Между тие народи първото място, като речи, принадлежи на българите. За това ние счетохме за необходимо да посветим на тоя народ особено изследование, т.е. да разгледаме колкото е възможно по-вярно оние основания, върху които се е съставило господсвующето за него мнение. В настоящата монография ние изнасяме пред вниманието ... |