Владетелският статут на св. Борис от 889 до 907 г. ... Тази книга разглежда един изключително важен и недоосмислен период от живота на св. Борис – времето след неговото замонашаване. От изследването на изворите става ясно, че и след приемане на монашеството (889 г.) Покръстителят запазва по особен начин своя владетелски статут и упражнява своята княжеска власт до края на живота си. ... |
|
Името на днешната българска столица произтича от едноименния храм "Св. София - Премъдрост Божия". Доказва се, че пълното име на града "Св. София" (а не само София) е не само по-духовно и с по-дълбок смисъл, но и че през Средновековието градът действително е бивал наричан "Св. София". Предлага се столицата да възвърне пълното си име. ... |
|
Книгата разглежда недостоверната митология около хюбристичния княз Симеон I, която е натрупана през последните два века под влияние на светския дух, и която ни пречи да видим, че върховото време на България е управлението на св. княз Борис (852 – 907) и особено 30-годишният мирен период от Покръстването (864) до Великия събор (893 – 894), когато са извършени главните богоблагословени епохални дела в българската история, духовност, книжовност и култура. ... |
|
Настоящият сборник статии още със самото си заглавие ни предразполага, радва и обнадеждава - въпреки трудните времена, в които живеем. Авторът, г-н Георги Тодоров, е утвърден църковен писател, православен историк, апологет и мислител. Неговите текстове се докосват до различни области на обществения живот, културата, изкуствата, историческото наследство. Те са често смели и полемични, но дори и онези, които не биха се съгласили с всичко в тях, не могат да отрекат, че подходът е винаги добросъвестен, доводите - убедителни, познанията - задълбочени. Тези статии ни представят както мисловния път извървян от автора, така и ... |
|
Това е първата монография за един от най-великите и най-недооценените българи. Неговият безпримерен подвиг в XVI - XVII век поражда Дълбокото Възраждане на България и я спасява от исторически провал. Вълнуващото изследване на действия / бездействия, подкрепено с архивни документи, разкрива как през 30-те и 40-те години на XX век българския елит се бори за преоткриването на св. Пимен - но се проваля поради секуларизма си. Така изследването на Равноапостола се превръща в ключ към самоосмислянето на българството. ... |
|
Посланията на древните надписи. ... В далечното минало е съществувало вярване, че в Тракия са живели титани, които са се осмелили да се опълчат дори на боговете. Въпреки смелостта си, титаните са победени - изгорили ги мълниите на Зевс. От пепелта на непокорните бунтари се появил народ, успял да удиви мнозина други със своите качества. Този особен народ са траките - хората дали на света Орфей, Залмоксис, Спартак, и други важни личности като Темистокъл - спасителят на Атина, а и създателят на басни Езоп. От средите на траките произлизат най-способните римски императори: Констанций Хлор, Константин Велики, Юстин I, Юстиниан ... |
|
Съставител: Цочо В. Билярски. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" № 31а. ... "Всякога Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по-малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за българи, ако и да е имала най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си ... |
|
"В крайна сметка убих баща си. Самотната златна стрелка на синия циферблат на кулата на "Московския университет" на Ленинские гори показваше минус четиридесет по Целзий. Колите не палеха. Птиците ги беше страх да летят. Градът беше замръзнал като пача от хора. Сутринта, като се погледнех в кръглото огледало в банята, видях, че слепоочията ми са побелели за една нощ. Бях на тридесет и две. Беше най-студеният януари през живота ми." Из книгата ... |
|
Създаването на История славянобългарска по времето и при условията, в които Паисий Хилендарски живее е изключителен граждански и книжовен подвиг. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята книжица, като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното ... |
|
Историко-културологични очерци ... В книгата "Волжка България и Европа: Историко-културологични очерци" се разглеждат моменти от материалната и културна история на народа волжки българи, известни в Средновековието като "булгари". Историческият период, представен в книгата, обхваща времето от кан Котраг (VII-VIII в.) до времето на управление на президента Минтимер Шаймиев. Повечето въпроси, засегнати или повдигнати в изданието, се свързват с редица исторически и културни процеси в Европа, както и с историята и културата на нейните народи - дунавските българи, поляците, русите, украинците, шведите, ... |
|
След жестокото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринско през 1903 г., опожаряването и разоряването на стотици български села и избиването на хиляди българи Великите сили налагат на Османската империя т.нар. Мюрцщегски реформи, които предвиждат въвеждане на подобрения в администрацията и упражняване на международен контрол, за да бъде облекчено положението на населението и да му се осигури защита от продължаващите репресии и насилия. Неуспехът на Мюрцщегските реформи подтиква Великобритания и Русия на срещата им в Равсел през 1908 г. към проект за нови реформи в Македония. Обявената скоро ... |
|
Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |