Световна класика за деца и юноши. ... "Автобиография" от Бранислав Нушич представлява едно ново начало в сръбската литература. Нушич разказва най-забавните случки от своето детство, от периода на казармата, затвора и брака си, изпълнени със самоирония и комедийни ситуации. Произведението е наситено с остър хумор и сатира, като разкрива някои слаби страни на сръбската образователна и политическа система. В книгата за първи път са застъпени основни възгледи и теми, които по-късно Нушич ще доразвие напълно в драматургията си. "Когато за първи път съм се замислял за майчините скути, от тоя смях съм се родил ... |
|
За да откриеш любовта трябва първо да победиш страховете си. Самоуверена и амбициозна, Роз е закалена от премеждията в живота си. Отгледала сама тримата си синове, тя изгражда от нулата градинарския център, който преуспява и става символ на надеждата и независимостта за Роз и двете жени, с които споделя всичко. Младоженката Стела и младата майка Хейли са нейни сестри по сърце, а трите заедно са бъдещето на центъра. Но когато това бъдеще е изложено на риск, Роз наема чаровния специалист по родословия Мичъл Карнеги, за да проучи историята на предците ѝ. Заинтригуван не само от тайните на семейството ѝ, но и от ... |
|
Любовта им може да разпали тлеещите огньове на семейна вражда в опасен, всепоглъщащ пламък... Красива, палава и безсрамно дръзка, Ейми е истинска дъщеря на рода Малъри - дива и безразсъдна като най-непоправимите си братовчеди. Влюбва се не в кого да е, а в суровия и избухлив американски капитан, който преди време едва не е обесил чичо ѝ Джеймс заради пиратство. Красивият Уорън Андерсън е шокиран от предизвикателствата ѝ и не смята да се поддава. Но страстта е по-силна от старите вражди, по-силна дори от разума..."Поредното греховно изкушение от майсторката на историческия любовен роман Джоана Линдзи ни ... |
|
Книгата е част от поредицата Училищна библиотека на издателство Дамян Яков с уводна статия от доц. д-р Елка Димитрова. Народен С идеали все боравих - Всичко друго смятах грях, с тях и себе си забравих, на света свят не видях. Все за другите залягах, трябва, казвах, тъй е ред, свойте работи отлагах - чуждите все по-напред. Минах живот любороден, със неволи бол и бол... И личи, че съм народен - гладен, жаден, бос и гол. 1875 Петко Славейков ... |