Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... "Декамерон" е сборник от 100 новели, разказани в продължение на 10 дни от 10 младежи - 7 момичета и 3 момчета, създаден от Джовани Бокачо през XIV век и считан за шедьовър на литературата. Бокачо използва литературния похват "разказ в разказа", като цели да изобличи множество негативни социални явления, сред които лицемерието на римокатолическите духовници. Чрез серия от анекдоти, легенди и действителни случки от живота във Флоренция, Бокачо обрисува духовния климат на Италия от епохата късното Средновековие ... |
|
|
Световна класика. ... Чарлс Дикенс без Лондон просто не би бил Чарлс Дикенс. Градът подсигурява на писателя постоянен извор на материал, бликащ от виталност, живот, пороци, хора от всякакъв тип и най-вече сюжети. Лондон е неговата муза, той му предоставя реалната среда, в която Дикенс развива своите измислени приключения, но освен това го и вдъхновява и предизвиква като автор. Огромната метрополия му дава възможност едновременно за сюжети и авантюри, въздейства му и го блазни, но заедно с това конфронтира идеалистичния му светоглед с несекващите престъпления, нищета и мизерия – Лондон кара Дикенс да порасне. Чарлс ... |
|
|
Шокиращите мемоари на австриеца Йозеф Алерберг със силата на автентичността и драматизма си разкриват по изключителен начин ужаса и безсмислието на войната. В нецензурирани спомени бившият снайперист на райха потресаващо откровено споделя ежедневната си битка със смъртта и глада, често и със студа и жаждата, присъщи за всяка война, но особено ужасни на Източния фронт. Разсъждавайки примитивно, но вярно, че шансът да остане жив е правопропорционален на броя на простреляните противници, Алерберг безпощадно ликвидира стотици съветски офицери и войници. При това не незнайни, а хора със съвсем конкретни лица, които е ... |
|
|
Романът на Здравка Евтимова Една и съща река разкрива историите на три сестри - Люба, Сара и Пирина, които живеят в неголемия български град Радомир. Пирина пее - в песните ѝ няма мелодия, нито думи, но те лекуват тъгата; Сара често сменя партньорите си; един от тях издига църква за нея и когато самотните се молят там, скоро срещат любим човек. Люба чете толкова много, че отсъства от ежедневието и живота и това я прави привлекателна по някакъв нелогичен, но убедителен начин. Никога не влизаме в една и съща река. В книгата на Здравка Евтимова реката тече не както е решила вселената, а накъдето я водят песните на ... |
|
|
"Обичам книги като новата на Бойка Асиова "Лудовица". Уж е само сборник с разкази, но е много повече - книга за всичко, от онези, рядко срещаните, които не се интересуват от жанровете и са белег на зенита на писателския талант. Тези разкази са като угнили круши - когато крушата е най-сладка. Като изделието на медникар са - дълъг труд с леко търпеливо почукване на длетото. Вътре има хора от различни времена, които са толкова пълнокръвни, че можеш да ги пипнеш. И такъв хубав език, че изведнъж разбираш - гласът на Бойка Асиова не е само нейният авторски глас, а идва от много дълбоко. Или, ако цитираме от ... |
|
|
За всички, които се влюбиха в "Сянката на вятъра"..., "Книга на тайните" ще запълни празнотата в сърцето ви! ... Саймън Уотсън работи в чезнеща градска библиотека и живее в порутена къща, надвиснала от скалистия бряг над морските вълни. Един ден на прага на отрупания си с прашни томове дом младият мъж намира увредена от водата стара книга. В нея открива имената на жени от рода си, удавили се съвсем млади, при това на една и съща дата – 24 юли. Изпълненият с тайни дневник разказва загадъчната история на пътуващ цирк от осемнадесети век и събужда куп въпроси. Тегне ли проклятие над семейството му? Нима ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
НИН-ова награда за 2015 г. ... Драган Великич е роден в Белград през 1953 г. Дипломира се по обща литература с теория на литературата в Белградския университет. От 1994 до 1999 г. е редактор на издателската дейност в известното белградско "Радио В 92". Публикува в изданията "НИН", "Време", "Данас", "репортер" и "Статус". От юни 2005 г. до ноември 2009 г. е посланик на Република Сърбия в Австрия. Понастоящем живее и твори в Белград. Автор е на десетина романа, от които "Руският консул" е награден с НИН-ова награда за най-добър в Сърбия през 2007 г. и ... |
|
|
Историята е жестока. Тъмна. Тук-там накъсана със светли слънчеви зайчета. Малцина са в това поднебие, които я помнят. Но едва ли точно тях ще срещнете. И дали ще искат да ви я разкажат? Най-вероятно ще повдигнат рамене, ще ви погледнат недоумяващо и ще продължат пътя си. Тя, тази история, се е разположила в трите отрязъка на времето - в миналото, в настоящето и в бъдещето. Части от нея безвъзвратно са отминали. Други стъпка в стъпка ни настигат, докосват ни по рамото, карат ни да се обърнем. Поглеждаме ги в очите и потръпваме. Следващите нетърпеливо ни дърпат напред, където тепърва ще се случат. На мнозина ще им се ... |
Книги
