Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор е на Портал "Култура" от 2012 г., където всеки четвъртък като колумнист публикува някои от текстовете, събрани в тази книга. Автор на книгата "Пропуканата България" ("Хермес", 2015). Кавалер на Ордена за заслуги на Република Франция. "Един народ може да загърби за известно време истината, да се окайва, оплаква и хвърля цялата вина върху другите, историята и лошото стечение на обстоятелствата. Ала идва миг, когато безвремието свършва, той е принуден да си поеме дъх и да отвори широко очи. Картината, разкрила се пред взора му, може и да е ... |
|
Moyen Age, Temps Modernes. ... "La litterature est un art de dire le reel ou bien de traduire une experience humaine façonnee au gre de l'imagination poetique. À ce titre, elle releve de tout un contexte historique. Celui-ci implique des faits et des phenomenes sociaux, certes, mais aussi une specificite esthetique et une ecriture individuelle. Cette vision très générale de la litterature determine pour l'essentiel la nature des etudes reunies dans le present recueil. Elles portent sur des textes et des auteurs majeurs, ainsi que sur quelques problemes qui etaient, ou qui restent ... |
|
"Рухването на Вавилонската кула се превръща в символ на изгубването на прозрачността между знаците и нещата. Божественият жест прекъсва езика и сблъсква несъизмеримостите, а разчленяването на единния човешки град определя залозите на превода. Той от своя страна обещава следвавилонско помирение, като задвижва взаимодействието с другия във всичките му възможни проявления: в недоразуменията и диалога, в разсейването и вслушването, в отклонението и подражанието, в единомислието и разногласието. Съвременната вавилонизация свидетелства за езиковото многообразие и свободата на всеки да избира на какъв език да общува, а ... |
|
В свят, където насилието и жестокостта ни заливат отвсякъде, сигурно и вие се питате къде е жилото на злото, защо се иска толкова малко човек да прекрачи тънката граница на елементарната почтеност и нравствените задръжки и да се превърне в най-свирепия хищник. В първия ден от новата учебна година едно момче на четиринайсет години обявява пред съучениците си, че нищо няма смисъл, че в мига, в който се раждаш, започваш да умираш и по-добре да не правиш нищо. После напуска училище и се качва на едно дърво, откъдето постоянно напомня на приятелите си, че живеят в лъжа, в маскарад. В душите на момчетата и момичетата от класа ... |