Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления Монографията е първи опит да се анализира развитието на българската литература за престъпления от Средновековието до наши дни. Последен е пътят от първите опити в "криминалния" жанр от XIX век, присъствието на сюжети с престъпления и убийства във "високата" литература, разгръщането на оригиналната и преводната популярна литература. Читателят ще се срещне както с класици, така и с малко известни писатели и подценявани автори, които имат несъмнен принос в развитието на българската литература за престъпления. ... |
|
|
Пътуване към себе си в света на литературата и културата. ... Книгата на Калин Михайлов превежда читателя през световете на книги, автори и творби, които са важни за формирането на европейската култура, а също и на българската култура като част от европейската. Става дума за значими литературни и културни явления, белязали неговия собствен духовен и професионален път на изследовател и преподавател. ... |
|
|
Разказът "Шинел" на Гогол - една от големите загадки на световната литература. Върху него са пробвали - и чупели - перата си представители на всички литературоведски школи на ХХ век. Сега е ред на новата българска русистика и теория на литературата. Книгата е построена много оригинално. Съставящите я статии тръгват от различни посоки и се срещат върху разказа "Шинел". От нея читателят може да научи любопитни неща: какво казва произведението на Гогол и какво е казано за него, кои са някои от старите и новите главоблъсканици на литературата и литературознанието. И за най-сложните главоблъсканици ... |
|
|
"Социалното, колективното, е човешкото, но вече дехуманизирано, квази-материализирано, оприродено. Затова, без да си даваме сметка, сме тласнати да определяме социалното и като "свят". Човекът е в обществото все едно във втора природа."Хосе Ортега-и-Гасет ... |
|
|
Философът на историята е в необичайна ситуация. Той е предопределен от философският подход да търси инвариантното в една материя, която трудно може да са обобщи и анализира. Единствено трансценденталния подход елиминира непосредственото. Досега опитите за типологизация на историческото развитие са правени по формални основания като "посока" на движението (прогресистки, регресистки) или форма на развитието (линейна, циклична). Истинския критерии за типологизиране разкрива същността на една концепция,а не външни характеристики. В книгата са предложени четири подхода, наричани парадигми. В рамките на всяка ... |
|
|
Монографията изследва лириката на Атанас Далчев като единен художествено-философски контекст, в чиято основа стои организиращо светогледно ядро. За отправна точка е възприета установилата се в критическите текстове характеристика на поета: умен, ерудиран, философски образован, но е изразена амбицията да се преодолее досегашната й декларативност. Във връзка със заявената цел се търси отговор на въпросите: как най-актуалните философски дискурси на ХХ век – екзистенциализъм, феноменология, културна антропология - се отразяват в мисленето и в естетиката на Далчев; как поетът и мислителят участват в един и същ творчески ... |
|
|
Поредица Литературата на НРБ: История и теория - книга 8. ... Книгата представя изследването на Мая Ангелова за производствения роман в българската литература между 50-те и 70-те години на XX век. Върху широка емпирическа база - подробно аналитично занимание с 10 романа, общо проучване на още над 40 романа и запознаване с десетки повести, очерци, статии и други хибридни жанрове - се разгръща първото по рода си в България цялостно изследване за производствения роман, жив и многослоен интерпретационен текст, който представлява не просто професионално разказана история, но и интересно литературно пътешествие, което ... |
|
|
Към философията на българската литература. ... Книгата обединява текстове, писани след монографичното изследване "Поезията на 1990 -те: Българско и постмодерно" (2010). Събрани заедно, те конструират една цялостна теория на българския постмодернизъм, която работи едновременно в два плана, очертава две основни тенденции. Първата преговаря един централен сюжет във "високия" (класически) постмодернизъм от 1990 -те години, състоял се главно в поезията. Изследвана е работата му с литературния канон и начинът, по който той дискутира националната философия на историята ( Ани Илков, Златомир Златанов, ... |
|
|
Англоезичните преводи от българския 19 век. ... Книгата представлява опит не само да открие, опише и систематизират фактите около това какво от англоезичните автори на белетристика, ползващи религиозни мотиви, е преведено на български през ХІХ в., но и да разгледа причините за превода при дадените обстоятелства. Във фокуса на вниманието са "Робинзон" на Даниел Дефо, "Чичо-Томовата колиба" на Хариет Бичър Стоу, "Коледна песен" на Чарлс Дикенс и "Пътешественикът" на Джон Бъниан. Трудът осветлява основни аспекти от литературното поле, набелязва идеи, очертава водещи мотиви, събира ... |
|
|
В книгата се разглеждат драмите на големия български писател Йордан Радичков, поставени в контекста на цялостното му литературно творчество и визия за света, в социалнополитическия контекст на тяхното написване и в движението на рецепцията им през годините. Те са едно своеобразно увенчаване на неговата проза с непреодолимата ѝ нагласа към устната речева култура. Структурното изграждане на Радичковата драма се разгръща в анекдотичната обрамченост на сюжета, чието движение зависи от клетвената сила на думите, на думата жест, призоваваща своя предмет. Тази едновременност на хаотичното и мистериалното начало, на ... |
|
|
Кой е моят съвременник: Алеко или Бай Ганьо? Този въпрос прозира в анализите на Красимира Кацарска върху творчеството на Алеко Константинов. Писателят сатирик развива до съвършенство политическия фейлетон, създава модерния пътепис и полага началото на цикличния комичен роман. Съвременният прочит на знаменитите "Разни хора, разни идеали", "До Чикаго и назад" и "Бай Ганьо" тръгва от историческия контекст (първоначалното натрупване на капитали в новоосвободената държава) и стига до днешната реалност ("икономическата мощ ражда политическа власт"). Алеко е предсказал махалото на ... |
|
|
Българската проза днес не говори и не може да говори, както тази отпреди 30 години. Но няма такова разминаване, когато препрочитаме книги, писани отвъд този лимит от 30 години, но на други езици. Българският език на преводите е запазил една атемпоралност, която обаче не е достигната от писаните през същото това време книги на български. Книгата, в която са събрани есета върху новоизлезли български книги, дава една гледна точка към тези размествания в представите за литературата и за езика ѝ. Един небезпристрастен прочит и търсене до каква степен новите книги прекъсват съществуващи представи за литературните ... |
Книги
