"Човек и добре да живее, няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо, пък не е убеден, че в това има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така. Собственият ми живот е кълбо от спомени без всякаква връзка, купчина амбиции, лишени от елементарен порядък и методичност, тълпа въображаеми любови, в която истинските си правят място с лакти, порой от излишни думи, небрежна глухота и безпочвено ококорен поглед. И накрая винаги една малка гроздова." Боян Биолчев, Славянска рикша ... |
|
|
"Преселението" е книга, писана от професор Боян Биолчев с години. Повлияна от личната съдба на неговия род, историята започва по време на Първата балканска война. Турците настъпват на северозапад и безчинстват в българските села в Беломорска Тракия. Българско семейство бяга с двамата си сина, дъщеря си и новородената си внучка. Едва шестгодишно, едното от момчетата спасява малоумния си брат да не бъде изнасилен от турски войник, като го застрелва със собствената му пушка. Предпазвайки семейството да не бъде открито и избито обаче, дядото задушава новородената си внучка. След много трудности семейството стига в ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
Съставител: Стефан Калайджиев. ... Не е ли време за титлата българин над всичко? Новата парадигма и новият модел общество не могат да се изграждат върху лъжа. Българите са призвани да я узнаят и първи диагностицират. Защото са строители на държавности. Моделът на демокрация в произлязъл от една лъжа и допускане, че в обществото може да има свободни и равни без да се отчита различното им равнище на съзнание. По-късно в Рим, и след това, това се утвърдило като доброволно робство. Как робите да бъдат водени за носа и сами да се надпреварват да служат на своят господар. Днес всички се надпреварват да служат за пари на Кого? ... |
|
|
Историческо четиво за непредубедени. Тази книга е опит за един различен поглед към света, в който живеем, защото ключът към истината, която винаги търсим, е историята. За съжаление, от Сътворението до наши дни, историята се съпътства с манипулации, измислици и откровени лъжи. С течение на времето те се приемат като постулати, на които се крепят новите теории. Така историята престава да бъде история и се превръща в политика. Политиката подбира само такива факти и документи, които са изгодни за целите и́ в определен момент. При смяна на целите, следващите политици отричат фактите или в най-добрия случай ги подменят с ... |
|
|
Тази книга събира някои от най-значимите страници, написани от Ориана Фалачи по темата за правата на жените, за равенството между половете, за това да бъдеш жена в бурните години на XX век. В своята невероятна журналистическа кариера Фалачи се е срещала с личности, които са се превърнали в икони за поколения. В годините, когато жените в Европа все още са се борели за правото си да гласуват, да бъдат съдии, за правото на развод, италианската публицистка интервюира звезди като Коко Шанел, Ингрид Тулин, Мери Куант, Кейт Милет, политици и световни лидери като Голда Меир и Индира Ганди. Мислите на всички тях за ролята на ... |
|
|
История за мечти, в които се намесва съдбата. Докато семейните ѝ приятели с нетърпение очакват празниците и почивните дни, за Калина Иванова, най-старата и самотна мома във Варна, неделите са най-проблемното време. Всичките ѝ приятелки говорят само за сватбите и бебетата си, а нейните мечти и проблеми остават нечути... Калина уверено крачи по пътя към повишението в банката, в която работи, и отпуска кредит след кредит на щастливи млади семейства, но всъщност мечтае за бебе. И за съпруг, сродна душа, истинска любов. Но определено повече за бебе. Положението е толкова тежко, че за четиридесетия рожден ден на ... |
|
|
"Всеки път, когато чета Здравка Евтимова, се замислям за силата, която притежават нейните женски персонажи, за това колко непримирими са те, колко наситено земни са, като същевременно създават впечатление и за неземност." Кели Луче, писател и редактор на литературното списание Electric Literature (САЩ) "Красотата, както знаем, се появява навсякъде, особено там, където никой не я очаква, и с упоритост, ирония и милост героите на Здравка Евтимова не се предават на отвращението, а се борят с него. Уникална възможност да прочетете нещо прекрасно." Габриеле Отавиани, Convenzionali (Италия) "Здравка ... |
|
|
"Винаги съм имал усещането, че съм се родил прекалено късно за всичко вълнуващо. "24 часа труд" са 90-те - десетилетие, по което имам необяснима носталгия. Годините на бунт, погледнати от височината на години безсмислие. Васил Панайотов е битникът на българското писане. В разгара на младостта си той изглеждаше стар и отегчен. Сега пише като момче. Завиждам на всички, на които им предстои да прочетат тази книга." Илиян Любомиров Мога да разпозная писането на Панайотов от няколко изречения - чета го от дванадесет години. Често съм искала да му зашия един шамар, задето се прави на интересен, но ми е ... |
|
|
"Когато започнах да пиша това, казах на Гелето: – Ще пиша книга за теб. Той ме погледна ококорено и рече: "Мърррр..." Иначе казано - съгласи се. И само дето не каза: "Ама ти още ли не си я написала?""А за мен?" - погледна ме Джеси с невероятните си зелени очи. – Мен ще ме има ли в книгата? – Да, разбира се, че те има и теб - ти си много важен в тази история - успокоих го. – Нали ти възпита Гелето. Като чу това, Джеси замърка блажено и после заспа, гушнал Гелето. Вярно, тази книга наистина стана повече за Гелето, но, надявам се, разбрахте много неща и за Джеси - котарака-аристократ с най- ... |
|
|
"Винаги съм писал разкази - вече три десетилетия. Учех се да пиша все по-кратко за все повече неща. Но всеки разказ беше сам за себе си. Не се оглеждаше за компания. Това е първата моя книга с разкази, създадена като книга, а не като сборник. Това страшно притесняваше самите разкази. Те си правеха място с лакти, надвикваха се или пък се опитваха да мълчат отстранено. Но разказите нямат повече права от човека - трябваше да се примирят с това, което им е отредено. А отрежда съдбата. Моята съдба отреди да съм жив, за да завърша книгата. Докато съдбата на разказите е техният автор. И нека не ми се сърдят, че напълних ... |
|
|
Страхът с божествен аромат чука на вратата. Отвори я! ... Кошмари всъщност няма. Кошмарно е ежедневието на неговите герои, толкова живи, че човек настръхва от присъствието им! Четири различни по тон и сюжет новели, обединени от темата за пътуването през живота. В "Надежда за вечна пролет" един несправедливо осъден човек намира пътя към своето избавление. В "Лятото на покварата" едно златно момче и старец с отвратително минало ще се обединят в ужасяващ съюз. В "Есен над детството" четири момчета ще дръзнат да навлязат в гората и ще намерят живот, смърт и края на невинността. Със "Зимна ... |
Книги
