"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
"Поезията е нещо, което тръгва отнякъде и стига винаги до сърцето. Тя има безброй пътища, може да се спре в кръчмата край брега, цяла нощ да пътува към звездите, а после да усети дъха на целувката и да започне да строи дворци. Тя може с боси крака да се разхожда край брега, да разказва безброй истории на любовта, а после само с една сълза да сложи точка на миналото време. Тя може да се запие в самотните светове на чувствата, да се блъска във вълните на неразбирането, в скалата на човешкото време с мечтата за една "чиста и светла пътека в очите на другия". Такива мисли се трупаха в главата ми, като четях ... |
|
В тази книга ценителите на лиричното слово ще открият изключителна поезия, която гледа на света иронично, социално и екзистенциално. Зафирова е един от малкото ни съвременни поети, които знаят как да съчетаят в едно големия свят и малкото село, света отвън и света вътре, митологиите, притчите и реалността и да накара всичко това да резонира у читателя. ... |
|
"Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка - едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът!" Митко Новков "Комореби" е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя продължава неговите наблюдения и самонаблюдения на словесен фотограф. От книгата лъха свежест, финес и чувство зя мярка - и в броя на философските питанки, и в безброя на вътрешните ... |
|
"...Преходен период, ще се помъчим малко, ще потърпим лишения." Откак съм се родил, периодът е все "преходен" и все трудности преодоляваме. В началото, от буржоазен строй към социализъм, след това от социализъм към комунизъм - хай, да му се не видят преходните периоди макар, кога се не свършиха! Аз съм вече в "преходния период" между живота и смъртта и няма да се оправят работите." 4 януари 1953 г. (Димитър Чорбаджийски - Чудомир ) ... |
|
Книгата е част от поредицата библиотека "Личности" на издателство "Кралица Маб". ... Екатерина Йосифова (р. 1941) днес е може би най-категоричното женско присъствие в алтернативния канон от ХХ и ХХІ век. Сборникът поставя творчеството ѝ в две перспективи - литературноисторическа и оперативно-критическа. Част от текстовете акцентират върху мястото на нейната поезия в българската литература през втората половина на ХХ век, особено в епохата на доминиращия соцреализъм в НРБ, а останалите се фокусират върху най-новите творби на поетесата от първото десетилетие на ХХІ век, когато тя достига до един ... |
|
Книгата е двуезично издание на български и английски език. ... В този дневник от стихове, поетът Антон Баев споделя с нас 63 меланхолии. Тези меланхолии са далеч от отчаянието. Тия зрели стихотворения, изпълнени с опита и радостта от живота, ни увличат в едно пътуване, в което отново ще открием човечността, поезията и, разбира се, себе си. "Има родство по кръв и родство по избор, както знаем от Гьоте, но има и друго родство, родство по тъга. Четейки поезията на Антон Баев, споделям такова родство, усещам близък този юг на тъгите ни, тяхната митология и биография. Да, тъгите ни имат особена география и биография. ... |
|
"Ако перифразирам Одън - "дъждът роди поет". Може би лондонският дъжд, може би меланхолията на мегаполиса, самотата на космополита? Не зная какво е родило тези стихове. Съмнявам се, че и Димитър Ганев знае. Но се радвам, че ги е написал. Силна, дълбока книга." Иван Ланджев "Да фланираш из един свят, вече видян и описан преди теб, да се рееш из книги, градове и любови, вече прочетени и обходени... И с един късноромантически замах да ги снабдиш отново с отровния чар на тъгата, да събудиш минали гласове, да бродиш подир Бродски из късните есени... Иронии и меланхолии да се застъпват пътем... ... |
|
"малката вечер е хванала дърветата за ръцете и танцува с тях в ритъма на вятъра празнотата на ноември се простира по улиците опакова сградите лампите плочките на тротоара поглъща студа и той омеква в гърдите ѝ градът е облечен в късна самота и тя така му отива всяко жълто листо на асфалта е обещание за тиха и дълбока зима всяко око на нощта е будно и гледа през теб хоризонта" Петя Богданова ... |
|
Книгата на Роман Кисьов Светът на думите включва 61 избрани и нови стихотворения, придружени от 13 негови авторски черно-бели фотографии, които чудесно допълват стиховете. Броят на стихотворенията не е случаен, тъй като книгата излиза в юбилейна за поета година, малко след като навършва 60 и навлиза в своята 61 година. Авторът е подбрал емблематични за поезията му стихотворения от предходни стихосбирки, както и най-доброто от новите му поетически текстове, писани през последните години. Книгата е разделена на четири цикъла и композиционно е замислена като съвсем нова, цялостна книга, така че и старите творби сега звучат ... |
|
"Книгата включва избрани статии и интервюта върху космополитизма, световната литература, изгнанието и глобализацията. Тя не съдържа най-новите ми работи в тези полета (тях читателят ще намери на английски или, някои от тях, в румънски превод в подготвената за печат от университетското издателство в Сибиу антология от мои текстове). В края на книгата са дадени библиографски сведения за първите публикации на статиите и интервютата и са посочени имената на преводачите." Галин Тиханов Галин Тиханов е сред малцината български хуманитаристи с международен авторитет. Той е професор по сравнително литературознание в ... |
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |