Сборник с притчи, есета, размисли по пътя - познато и непознато. ... На всяка книга, която е добро художествено творение, би могло да пише: Изтръгнато от живота - моя и вашия. Съдби човешки (Чаша):... Тази земя е бедна и клета, тясна и мрачна, в нея не е лесно да бъдеш и валия, а камо ли рая и монах. В тази земя и една чаша се вижда, та боде очите повече и от най-високата кула. Който е искал зенгин и рахат да бъде, не е трябвало да се ражда, нито да се замонаши в нея. Тук и драм радост с душата се плаща.... Съдби от камък (Мостът на Жепа, Върху камънака на Почител): Почител. На една нога изправен, с едно стъпало и то не ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
"Много пъти съм виждал и слушал стари хора да си припомнят нещо и да въздишат: "Ех, какво хубаво време беше!". А като разровиш онова тяхно време, оказва се, че е било война. Как е възможно да им е било хубаво? Ами така - просто са били млади, а за младите всичко е възможно. Нещо подобно са и моите хроники. Точно в безвремието на тоталитаризма ми се случиха няколко паметни събития, които не само ме разтърсиха, но ме и срещнаха с неколцина от най-значителните фигури в тогавашния културен живот. За срещите си с тях разказвам: Тончо Жечев, Генчо Стоев, Радой Ралин, Борис Димовски, Веселин Йосифов и редица ... |
|
|
Кой пише Историята? Победителите, летописците или блюдолизците? Всъщност историята се пише от хората, участвали в историческите събития и тяхна задача е да съхранят истината. В тази книга Евгений Бакърджиев се стреми именно към това - да съхрани истината за българския преход към демокрация и да убеди скептиците в нея. В събраните тук десетки журналистически материали са представени възходът и разпадът на синята идея, конфликтите, идейни и личностни, довели до съвременния политически пейзаж в България. Книгата обхваща обхваща периода от 1995 до 2019 г. и в нея са засегнати събития и теми като победите на изборите в София, ... |
|
|
Съставители: Веселин Методиев, Ангелина Гимишева, Мария Стоянова, Юлия Станимирова. ... "Свободата, господа, е белият дроб, чрез който диша демокрацията." Парламентарният дебат в България има своите възходи и спадове. За съжаление, малко познаваме и поради това малко разговаряме за добрите образци. За един от тях е направена тази книга. Никола Мушанов (1872 - 1951) е бележит български политик. Той е сред онези, които направиха от една малка, аграрна провинция на Османската империя достойна и уважавана европейска държава - Княжество, а от 1908 г. Царство България. Навършил 30 години, Мушанов ще стане народен ... |
|
|
"Забравеният Хипократ" е книга, която възкресява неизвестни герои с бели престилки, казва авторът ѝ. В книгата си д-р Тотко Найденов разказва отново за лекари, но те са неизвестни, анонимници, не са блестяли на екрана, за тях не са писали по вестниците и въпреки това са оставили дълбока следа в сърцата на хората, а и в историята на тази славна професия. В мнозина ще видим истински герои, въпреки че не са живели с подобно самочувствие. Напротив, бродейки ден и нощ по калните улици, давайки кръв, докато оперират, пренебрегвайки собственото си здраве заради живота на другите, те са следвали своята велика ... |
|
|
"Денят на Северозапада" е ироничен и остросюжетен роман, който не заклеймява и не порицава, а изобразява една действителност, която няма как да не е смешна... Компромат за кюлчета злато, митинги под прозорците на Министерския съвет с искане на оставка, протести на медицински сестри, референдум за независимост на Северозапада, провеждан в затънтено градче, близо до Атомната електроцентрала, със заплаха за възможен атентат срещу нея... далавери с апартаменти... Ще се справи ли премиерът?... Единственият българин, удостоен с дан седма степен и черен колан за любовно изкуство от" Обществото на японските гейши& ... |
|
|
Александър Солженицин пише романа си "В първия кръг" без надежда той да бъде публикуван. През 1965 при обиск на КГБ ръкописът на романа, заедно с други негови творби, е конфискуван. През 1968 г. романът е публикуван на Запад. Две години по-късно - през 1970 г., Александър Солженицин е удостоен с Нобеловата награда за литература."Съдбата на съвременните руски книги: и да изплуват, изплуват проскубани. Така стана неотдавна с Булгаковия "Майстор"; перата доплаваха подир. Така и с този мой роман: за да му дам макар и слаб животец, да посмея да го показвам и да го занеса в редакция, аз сам го ... |
|
|
Из записките на един млад човек. ... Не е тайна, че Достоевски е бил пристрастен към хазарта, най-вероятно заради това романът му "Играчът на рулетка" е с автобиографичен характер. Написването му има интересна история. По време на престоя си във Висбаден писателят остава без пукната пара, заради пагубната си страст. Това го принуждава да сключи договор с издателство, който го задължава да напише роман само за... 26 дни. Достоевски e принуден да намери стенограф на когото да диктува своя роман и така да се вмести в срока на издателя. Писателят предприема подобна крачка за първи път в живота си, но тя ... |
|
|
Всички истории в тази книга са истински. Случили са се с реални хора, с истински, гладуващи сърца, търсещи смисъл, топлина и завършеност. С деликатност, съчувствие и огромно човеколюбие Веселина Седларска дърпа завесата, зад която живият живот е скрил своите вълшебства, вплитайки в своите разкази тънките, пъстри нишки на смисъла, за който са гладни човешките сърца и който всеки намира на различно място. И рисува пъстър калейдоскоп от съдби, от животи и светове, всеки от които истински, но нито един - тривиален. Така рисунките и часовете за някои хора се превръщат в убежища. Буквите и имената придобиват вълшебни сили, ... |
|
|
Аркадий Аверченко е основател, редактор и автор на най-популярните хумористични списания в Санкт Петербург от началото на XX век. Издава много книги с разкази и печели славата си на епикуреец, на редовен посетител на ресторантите и увеселителните заведения, и не на последно място, на неустоим сърцеразбивач. Историите на Аверченко са в състояние да разсмеят всеки, дори най-сериозния човек на света. Творбите му са забавни, изпълнени с тънък хумор и интелигентно написани на прекрасен литературен език. Възхищават им се всички, и цар Николай II, и дори... Ленин, който казва за една негова книга: "Това е изключително ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... "Христо Ангелов е роден през 1936 г. По образование електроинженер, дългогодишен учител, той определя себе си като любител на сатиричната поезия. След девети, след десети е дебютната му книга и съдържа най-доброто от неговото обемно творчество. Голяма част от включените произведения са публикувани в периодичния печат. Стихосбирката е структурирана в два тематични раздела - След Девети и След Десети. Заглавията насочват към времето на написване на творбите, но и към тематиката им. Почти еднаквото звучене на двата дяла нагнетяват тягостно чувство за еднаквост на битийната проблематика през ... |
Книги
