"Деца на улицата!", "Детето няма спирачки!", "Внимание – деца!" – това не са само формални знаци, стопери или означения в пътната маркировка. За тях всеки трябва да има много точни сензори и навременни реакции, но бих казала и съответна култура, за да опазваме живота на децата ни. Тези сигнали важат особено за участниците в пътния трафик с превозни средства. Проблемът за пътната безопасност на подрастващите е изключително актуален за обществото ни. В последните години той се налага все по-тревожно и с бързи темпове като специализирана дейност в цялостната работа и в детските градини. И ако в ... |
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
Биографичен роман за големия български художник Никола Манев. ... Париж ме направи българин. Тук разбрах, че ние имаме качества, които французите нямат, че сме по-чувствителни, по-сърдечни и по-топли от тях. Че се влюбваме на мига, а там едно приятелство се планира и готви двайсет и пет години. Ако съм постигнал нещо във Франция, ако имам някаква тежест, ако по света моите картини носят радост на всякакви хора и раси, то е, защото съм български художник. Първата си картина в Париж продадох за каса бордо, а втората - за кожено яке. Нямах самочувствие, идвах от свят, който тук считаха за второ качество. Но мина време и ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
В края на годината на книжния пазар се появи едно по-различно издание, посветено на 100 годишнината от Балканските войни. Едно издание което не си поставя за цел изясняване на исторически тези и оценки, което не отхвърля и не противопоставя идеи. Издание което няма за задача да отрази подготовката на войната, хода на сраженията и последиците от тях, не разкрива човешки съдби. Това издание иска да покаже, как съвременниците на войните за национално обединение възприемат и оценяват подвига на Българската войска и нейните командири. Как и до най-затънтеното българско село достига, чрез пощенските картички и ... |
|
В продължение на векове българите сме съхранили ритуали и обичаи, помогнали ни да запазим духа и обичта си към народното. Рачо Славейков обединява това, що представя нашите бит и душевност, в този сборник - съкровищница на българските традиции и обичаи. В тази книга ще прочетете за познати, не толкова познати и дори някои забравени български обичаи, които предците ни са запазили през вековете. Ще прочетете за кукерите, заораването, нестинарството, ладването и много други народни обичаи. Ще се потопите в света на стара България и научите за традициите в семейния живот, както и вярванията сред народа. Специално внимание ... |
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
|
Книгата на големия съвременен историк е породена от стремежа му към философското осмисляне на "Учителката на живота и народите". Авторът се позовава на ярки примери и научни трудове, на изводи и обобщения. Есеистични и мъдри, текстовете в тази книга носят истинско удоволствие на интелектуалния читател. Тази книга е породена от стремежа към философското осмисляне на Историята въз основа на ярки примери и научни трудове, на изводи и обобщения. Историята и миналото не са едно и също, колкото и да се покриват в общественото съзнание. Историята е възприемана като памет за част от миналото, по-голяма или по-малка в ... |
|
Понякога разумът от "Любомъдрие на историята" изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. Ако някой съвременник се оплаква, че не може да разбере постъпките на предците, то това съвсем не означава, че всички трябва да се откажем от мисловното и духовното общуване с тях. Най - напред нека намерим онова, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба. Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. Нека се опитаме да се пренесем ... |
|
Осмо издание. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70 -те и 80 -те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
Тази книга се опитва да отговори на въпроса "Как мафията открадна България?". Тя е последната от трилогията, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". Първите две книги разказват какво според автора се случи на всички нас, българите, на театралните сцени на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да обясни защо то стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република? ... |