"Уважаеми читателю, Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било. Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са: Основни начала на българската най-стара повестност. Българското старонародно вероизповедание. За древността на българския език. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския ... |
|
Братислав Иванов е български японист, един от основоположниците на българската японистична школа. Завършва специалността "Японски език и литература" в Московския държавен университет и специализира в "Института за японски език" към Японската фондация. Включен е в състава на първия преподавателски екип на създадената през 1990 г. специалност "Японска филология". Превежда класическа японска поезия и е автор на осемнайсет статии и повече от трийсет книги за японския език и японската култура. През 2009 г. по предложение на японското правителство е удостоен от името на император Акихито с " ... |
|
Ръкопис, завършен преди 1865 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. Първо издание 2019. ... "Драги читателя, Патриарх Фотий изпраща на княз Борис във втората част на своето писмо едно изключително интересно нравствено послание. Изхождайки от християнските норми, той вплита в писмото си и резултатите от своята изключителна наблюдателност и житейска мъдрост и в края на краищата писмото съдържа напътствия за такова поведение на управляващия, което е в интерес и за благото на управляваните, като ясно изтъква ползите от това за управляващия. В това писмо виждаме Фотий не само като брилянтен оратор, но и ... |
|
Познат ли е Раковски в България днес? Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросът, който възниква впоследствие е: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери! И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има ... |
|
Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Уважаеми читателю, В ръцете си държиш статия от българския историк и преподавател в университета "Александър фон Хумболт" в Берлин д-р Ганчо Ценов. Статията е издадена в България 14 години, след като той е защитил докторската дисертация в този университет. По това време се печата и забележителното му изследване на немски "Goten oder Bulgaren", от което в настоящата статия той използва множество оригинални цитати, събрани от стари автори и преведени от него на български. В книгата си "Препирните по народността на българите..." издадена по-късно, ... |
|
Когато Германия започнала да търпи поражение във Втората световна война, нацистките главатари започнали да изграждат фундамента на бъдещия Четвърти райх. В Антарктида с подводници били доставени специалисти и материали за създаването на секретна база. В края на февруари 1947 година американската ескадра на адмирал Бърд, пристигнала с тайна мисия на ледения континент, внезапно била атакувана от неизвестен противник. След като загубила бойния си кораб и половин стотица човека, адмиралът бил принуден да преустанови операция "High Jump" (Висок скок) и да отстъпи. Кой в действителност атакувал корабите на Бърд? ... |
|
Препис на новобългарски: Д-р Николай Иванов Колев. "Уважаеми читателю, В ръцете си държиш книга от българския историк и преподавател в университета "Александър фон Хумболт" в Берлин д-р Ганчо Ценов, излязла през 1915 г. Книгата е издадена в България 15 години, след като той е защитил докторската дисертация в този университет. След кратък обзор на сведенията за районите, в които в 10 век за пръв път става известно името на сърбите, в тази книга авторът ни предлага едно добросъвестно изследване на причините за Балканската и Междусъюзническата войни през 1912 г., 1913 г., а именно имперската политика на ... |
|
"Ето, че тук, при Добрич, перла на Добруджа, настъпи критичният момент на истеричната "страшна легенда": ще се бие ли българина срещу някогашния си освободител русин и може ли със скромната си световна бойна известност български воин да победи руския солдат, който се ползваше със славно световно име, за когото Фридрих Велики бе казал "Не е достатъчно само да убиеш руския войник, но трябва още и да го блъснеш да падне"! Настанал бе решителният момент в който "страшната легенда" щеше, пакостно за независимостта и свободата на родината, да възтържествува за всякога или да бъде провалена на ... |
|
Пропуснати уроци от българската история. ... Сборникът от исторически есета предлага на просветената публика кратки разрези на отделни аспекти от българското минало, които не са натоварени с тежък академичен научен апарат, но това не означава, че поднесените факти и анализи са неверни или скалъпени. Напротив, те са плод на дълго и упорито издирване чрез най-разнообразни първични източници, както и на осмисляне на тенденции и процеси, които протичат под повърхността на уж добре известни и проучени периоди. Основната цел на автора не е да пише история заради самата история, т.е. да се ограничи в сухо, системно, скучновато ... |
|
Произнесена пред Германския Райхстаг на 20 февруари 1938. ... "Когато в една страна стотици хиляди селяни са изложени пред загубване на своите стопанства и земи, когато стотици хиляди промишлени работници остават без хляб, когато десетки хиляди предприятия биват принудени да преустановят работата и да уволнят чиновниците и работниците си, когато една армия от 6 милиона и повече безработни - разширяваща се при това постоянно - тежи все по-силно върху бюджетите на държавата, на провинциите и на общините, не можейки да задоволява и най-необходимите си нужди, когато стари индустриални центрове запустеят, когато в други ... |
|
Това е интересна, любопитна и полезна книга. За пръв път се прави опит да се съберат кулинарните дирения на Петко Славейков от 1870 г., на Богомил Даскалов от първата половина на ХХ век и на Ирина Димитрова от наши дни. Ведно да се представят най-известните и използвани рецепти от традиционната тревненска кухня и от пъстрия и многолюден Цариград. От книгата ще научите за невероятните умения на българите да използват родни продукти и да приготвят вкусни гозби. Ще научите още за празничните трапези, за начина на хранене и за преклонението на предците ни пред храната и общата трапеза. Подправени с пиперливия език на ... |
|
Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |