Свободата е най-скъпото благо; тя не са дава даром нито от човека, нито от Бога; отива, където я повикат, от страна в страна, от сърце в сърце, зорка, непокорна, безкомпромисна."Казандзакис е една от най-великите фигури на сцената на световната литература." The New York Times Book Review ... |
|
Цукуру Тадзаки имал в училище четирима приятели. По една случайност в имената и на четиримата присъствали цветове. Двете момчета се казвали Акамацу (Червен бор) и Оуми (Синьо море), а момичетата Ширане (Бял корен) и Куроно (Черно поле). Само фамилното име на Тадзаки било лишено от цвят. Един ден приятелите му заявили, че никога повече не желаят да го виждат или да разговарят с него. И от този ден нататък Цукуру започва да се носи като обрулен лист през живота, неспособен на близки приятелства или отношения с когото и да било. Докато не среща Сара, дошла да му каже, че е време да проумее какво се е случило преди години. ... |
|
Фатална автомобилна катастрофа с гръцки бизнесмен, преобърнала живота на младата му съпруга - българска журналистка. Сурова истина, изплувала на повърхността. И смело навлизане в дълбините на родовата история, в които тя ( Катерина, Жената, Пречистващата се) търси себе си и от които изтръгва енергии за справяне с болката... Това е само сюжетната рамка на романа "Гръцко кафе". Сплитайки автобиографично и фикционално, историческо и интимно, той дръзко разтваря пластовете на времето и се вглежда в разломите му, спотаили първични сили, стари конфликти и стереотипи. Всъщност "Гръцко кафе" е разказ за ... |
|
Олдъс Хъксли (1894 - 1963) пише едни от най-известните си произведения - "Дверите на възприятието" и "Раят и Адът", в края на живота си, воден от стремежа си да постигне ново разбиране за света. Те стават симптоматични за цяло едно поколение. Скандални в годините на написването си (1956), тези две трудно определими по жанр произведения шокират и днес. С образния си език Хъксли ни въвежда в една друга действителност, търси една друга реалност, прониква зад булото на всекидневието и ни доближава до неизвестното, скрито в самите нас. ... |
|
В книгата са събрани четири от значимите произведения на френският писател и летец Антоан дьо Сент Екзюпери, които са част от световното литературно наследство: "Южна поща", "Нощен полет", "Земя на хората", "Боен пилот". "Чисто като вода небе къпеше звездите и ги разкриваше. Сетне настъпи нощта. Сахара се раздипляше − дюна след дюна − под луната. Над главите ни бе тая светлина като от лампа, която не открива предметите, но ги образува и подхранва с нежна материя всяко нещо. Под приглушените ни стъпки бе разкошният плътен пясък. И ние вървяхме гологлави, освободени ... |
|
Романът, който скандализира света. Едно от най-важните произведения на Ерих Кестнер в пълната си, нецензурирана версия. "- Спомняш ли си? - отново попита той.- Половин година след това вече бяхме готови за поход. На мен ми дадоха осем дни отпуск и заминах за Граал. Заминах, защото като дете бях ходил веднъж там. Отидох, беше есен и меланхолично се разхождах по меката пръст из елшовите гори, в която краката ти потъват. Балтийско море беше полудяло и курортистите се брояха на пръсти. Десет прилични жени имаше на склад и с шест от тях спах. Близкото бъдеще беше решило да ме преработи на кървавица. Какво да правя ... |
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". ... Не знае кой е баща ѝ, нито каква е историята му. Но ако имаше възможност да разбере повече за миналото си, дори то да е тъжно, дали щеше да иска да узнае? Това е дилемата на нейния живот. Не я познавате и не сте чували за нейното семейство. Но ако научите, че името ѝ е Ася и тя е копелето на Истанбул - ще искате ли да разберете още? Ако знаете, че в този роман драмата между арменци и турци е подправена с цианкалия на чудовищна тайна, ще го прочетете ли? Това е книга за разпилените зърна на нара. Ася Казанджъ живее в ... |
|
Случаите на инспектор Хари Хуле. ... "Един скандинавки шедьовър." Дер Шпигел "Червеношийката" е завладяваща история за война, любов и предателство, простираща се от чезнещите дни на Източния фронт до съвременно Осло, град върху буре барут - опасна комбинация от неспокойни мюсюлмани имигранти и възродилото се неонацистко движение. Епичен сюжет, разгърнат според традициите на класическия криминален роман. 1944: Даниел, легендарен сред норвежците, борещи се на Източния фронт срещу настъплението на болшевизма, е убит. Две години по-късно ранен войник се събужда в болница във Виена и там среща млада ... |
|
Омар Хайям е учен енциклопедист астроном, математик, философ, метафизик, лекар. За своето време е един от най-бележитите умове на Персия. Рубайят е книга за всемирната скръб на човека, за мъдростта на виното и на любовта, за бунта на духа и за опиянението от живота и радостта."Сърцето си с една надежда превържи. С приятел верен ти живота си свържи. Сто глинени глави сърце едно не струват. Сърце търси - сред този свят, гъмжащ с лъжи." Омар Хайям Книгата е част от поредицата Ars Poetica на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
Антология ... Настоящият сборник представя най-забавните анекдоти и най-известните притчи, разказвани от Ошо пред неговите ученици. ... |
|
"... Онзи, който пише книги, не вярва истински в безсмъртието на душата. Ако човекът е безсмъртен, то след като умре, той ще се съедини с абсолютното познание с Бога. Ще познае в този момент и Началото, и Края, защото ще се присъедини към вечността, в която се съдържа всичко - без хоризонти, без ограничения. Защо човек трябва да пише книги тук долу на Земята, пълни със заблуждения и полуистини, да се рови в прахта на тленното и преходното, което е без значение? Аз виждам писането само като жал за нашия обречен живот, като копнеж към непознаваемото, като неизбежна скръб..."Любомир Канов ... |