"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
|
Пролет В очите ти пламват пожари, кръвта ти немирно шуми. Пред тебе светът се разтваря, разтварят се слънчеви дни. Ти имаш любима? - Обичай! Ти вярваш в живота? - Добре! Подай си ръката челична - отвънка е пролет! Здравей! Никола Вапцаров "Във всеки човек има зрънце добро. То често е заровено в сметта на грубия живот. Там стои и чака някоя топла ръка да го изрови, да се докосне до него... За да спечелиш човека, трябва да спечелиш сърцето му." Никола Вапцаров ... |
|
|
"След мене няма да остане нищо. Смъртта ще спи, детето ще расте. Небето ще е чисто, чисто, чисто. Ще има смърт. Ще има и дете." Георги Борисов Роденият през 1950 г. Георги Борисов е един от най-талантливите автори, дебютирали към края на 70 те години. Това е важно за българската литература поколение, важен е и самият исторически момент, в който българският читател (от 80 те години) започна да чете поезия и да се увлича по нея. Но със своята поезия Георги Борисов не пренася постиженията на онази успешна стилистика от вчера, а я развива, населва я с нова фигуративност, зарежда я с изненади и изострени ... |
|
|
Дете без приятели, което предпочита да живее в свят, изтъкан от собствените му измислени и заплетени истории. Сюжетите продължават да се реят в главата му, но и след години вече младият мъж не допуска мисълта да издаде творби от свое име. Ето защо той се превръща в продавач на литературни фабули - снабдява лишени от вдъхновение автори с идеи, които да доразвиват в своите книги, и по този начин натрупва солидно състояние. Грандиозният успех на начинанието, въпреки мерките за сигурност, скоро ще се окаже смъртоносен капан. И все пак най-трагичното в съдбата на остроумния интелектуалец от Осло е нещо друго... Тази история ... |
|
|
Под редакцията на Георги Тошев. ... Всяка любовна история започва с началото на връзката. Но тази е разказана от нейния край. Чрез спомените на любимата жена Милена, която е била до последно с Милен Цветков. Нейният разказ се преплита с изказвания на негови близки, приятели и колеги. Това е един вид личен дневник по дни и месеци на срещи и раздели, на професионални успехи и падения."Тази книга е за живота. За един човек, който обичаше живота. Милен Цветков бе щедър, чепат, непредсказуем, журналист, приятел. Животът му бе кратък. Позицията - категорична. Тази книга е разказ за Милен. Субективен, личен поглед на ... |
|
|
"Доколкото си спомням" е в руслото на най-добрата българска мемоаристика от "Страданията" на Софроний, през "Записките" на Захари, до "Пътя" на Константин Константинов. Георги Данаилов умее да пресъздава мига в неговата пълнота и същевременно да ни открива перспективата на голямото и всеобщото."Георги Величков ... |
|
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. Думите му светят. Чудесии До вчера гола бе гората, но вейна топлият южняк, реката чу, че птиче пее и млад април нетърпеливо развя зеления си флаг. Наднича слънцето и сварва във утринната ведрина прозрачна, още не успяла да се търкулне зад скалата до снощи златната луна. С ... |
|
|
Добре дошли в зората на новите мрачни векове! Книгата е посветена на последните издихания на едно болно и объркано общество. За убийството на морала. За налагането на новото нормално. За цивилизацията на упадъка и въздигането на корпоративно налаганите клишета като ценност. Не подценявайте способността на цивилизацията да се саморазрушава. Първите симптоми са срив в морала и семейството. Следва ги разпадът на нравите и подмяната на ценностите. Процесът завършва с подмяна на справедливостта. Всичко това вече го наблюдаваме. Новият световен ред идва и няма да чука на вратата ни. Той ще нахлуе неканен и нагъл и ще остане ... |
|
|
"Сътвореното от Вутимски представлява крайна интензивност на чувствата и въображението. То се опълчва срещу конформисткия рационализъм на времето. Изтъкана от психологически контрасти, съвкупност от полет на духа и душевни провали, пронизана от представи за света, който се възприема като хаос и космос, лириката на Вутимски е израз на самопознаващия се модерен човек. Но тя е преди всичко устрем към красотата и постигане на тази красота." Божидар Кунчев "У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, ... |
|
|
"Атанас Капралов е поет по призвание, чиято многозначна образност и стилистика са ярки и въздействащи. Те покоряват и разтърсват, карат ни да се освестим. Да познаем себе си и света. Да се покаем за своите и за чуждите грехове и да се пречистим на прага на вселенския взрив, който предстои и на който сме обречени по рождение." Йордан Нанчев Поетът Атанас Капралов е роден през 1958 г. в Димитровград. Завършил е българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Бил е секретар на съвета за духовно развитие в родния си град, уредник в дом музей "Пеньо Пенев", общински съветник и председател на ... |
|
|
"Поезията на Раиса е такава: подхваща я стар мечок като мене и чете, чете и си казва: хм, женска поезия. Зави ми се свят от любов и копнежи! След малко я оставя и си мисли за своите - мечешки, самотни, саможиви неща. И после пак я подхваща. И с особено учудване открива, че някак си по-лесно влизат думите в душата му! И си казва: Я, странно? Какво се е променило? Дали аз не съм се променил? Да, а на третото четене вече някак душата съвсем се е отворила. И цялата ѝ саможива и мрачна сухота се е разчупила и се сипе като дървесен прах. И ядката на душата се оказва свежа и възприемчива. И думите на Раиса влизат там ... |
|
|
Сборникът може да се чете като антология с 51 стихотворения, коментирани от 51 съвременни български философи, историци, писатели, журналисти, художници, изкуствоведи и литературоведи. Но може да се чете и като сборник с 51 визии за това как се чете стихотворение, всяка от които има стихотворение за илюстрация. Обединява ги на първо място общото историческо време и едва след това - обстоятелството, че стихотворенията са на един и същ поет, навършил 50. ... |
