Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... |
|
"Бай Ганьо" е текстът, пораждащ може би най-противоречивите прочити в българската читателска среда. Това е факт, който не може да бъде заобиколен най-малкото защото е признак за свръхчувствителността на българина към Алековия персонаж. Пълно заклеймяване, оправдаващо търсене на "драмата" на героя или апологии на жизнеността му -тези насоки са очевидно различни и в същото време всяка от тях пресилва смисъла на творбата. Артистичният бохемски почерк в анекдотите за Бай Ганьо системно бива "накланян" от читателите ту към откровено негативна интерпретация на образа, ту към съответните компенсации, ... |
|
Адаптирано ученическо издание с уводна статия от доц. д-р Елка Димитрова. ... "Първият пътепис на Алеко Константинов - До Чикаго и назад, излиза за първи път на страниците на списание Български преглед (1893 - 1894). Описанието на едно изключително за българина от края на XIX век пътешествие остава в нашата литература като "документ" с културологична стойност. Световното изложение в Чикаго е повод за обобщения, надхвърлящи рамките на пътеписа като жанр. Изключителният усет на Алеко към културните различия, талантът му да наблюдава и скицира, да разпознава общото зад детайла превръщат текста в мащабен ... |
|
Петата белетристична книга на Олга Шурбанова „Вкус на Моцарт“ е своеобразно продължение на предишната – „ Лично време “. В нея времето отново е лично, то тръгва от познатата ни вече софийска интелигентска фамилия, за да ни отведе при хора и събития, които по един или друг начин са олицетворявали българската духовна среда в наглед „най-застойните“ години на ХХ век. Писателката обрисува Моцартовата същност на това нейно и наше общество, което не ще да знае за Салиери, с такова психологическо проникновение и ярък колорит, че изпитваме илюзията за онова „вече видяно“, дори и да не сме го зървали никога. Магията на книгата, ... |
|
Последната Надживях последната си любов. Можело и така: все едно че са ти извадили жлъчката - ще поболи, пък ще ти мине. Накрая остава тъничка следа. Понякога само паметта ми скроява лоши шеги: току ми пробута парченце от спомен, край на фраза, докосване като удар от ток. И всичко, така добре подредено, се сгромолясва с трясък на прах. И притичва през сивия ден - танцуващо, насмешливо, разрушително - онази последна любов. ... |
|
До днес името Калин Илиев се свързваше главно с театъра. Той се наложи през последните години на сцените в страната и чужбина с оригиналната си и предизвикателна драматургия. Първият му роман обаче – “Последният пощальон” – бележи своеобразен връх в досегашното развитие на автора. Подобни книги имат дълбока и хуманна мисия, не се появяват често и безпричинно на преситения книжен пазар. “Последният пощальон” е еднакво приближен до реалността и фантазното. Повествованието поддържа любопитството ни до края с типичните за плутовските романи премеждия по пътя, в случая – из Зелената къща. Тази ярка, модерна приказка се поглъща ... |
|
"В партийния дом на реактора, в реактора на партийния дом - под отхлупения капак нахлуват чужди погледи. Целият свят вече знае всичко за Чернобил. Между световните столици през планетата прескачат искри и летят телеграми. Москва с половин уста най-накрая признава. Киев е в траур, макар и неофициално. А у нас мълчат, пролетта се развива без паника. Тя търси с уста устните ми, стиска през фланелката разгорещените ми гърди. Иска да ме спаси, да поправи, ако е възможно, грешката на баща си. Инфантилният спомен в невидимите обръснати косъмчета ме смачква на прах, разтапя ме, отпускам ръце. Това я разочарова вероятно, ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... Около творчеството на Теодор Траянов винаги избухват спорове. Едни го въздигат до върховете на българската поезия, а други са неспособни да го разберат. Неговата поезия притежава ярка величавост на образите и широка обхватност на чувствата. Тя намира нови и неоткрити до тогава думи и словосъчетания за любовта, смъртта, страданието. Както почти у всички поети от този период, период на раздвояване на литературните интереси от национални към интернационални аспекти и обратно, у Траянов срещаме същото вътрешно противоречие както в биографията му, тъй и в ... |
|
Адаптирано ученическо издание ... Поредица от разработки на класически произведения по формула, непозната досега у нас: кратък и ясен преразказ на творбите и насочващ анализ. Издателство „ Труд" и Cliffs Notes Ви предлагат една поредица от разработки на български и световни класически произведения по формула, непозната досега у нас: кратък и ясен преразказ на творбите и насочващ анализ. Пред вас ще се разкрият тайните на Омировата „Илиада", „ Ад" на Данте Алигиери, „ Дон Кихот" на Мигел де Сервантес, и „Под игото" на Вазов. Разглежданите произведения нерядко са трудни за възприемане от ... |
|
Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга. Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов. А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес. ... |
|
Магии, тайни общества и убийства шестват по страниците на романа на Никол Данева - "Черната котка". ... Двадесет годишните близначки Мария и Магдалена са студентки по психология в Германия. Те са силно привързани една към друга и каквото се случва на едната, се случва и на другата, дори да са разделени. След инцидент Мария изпада в кома и започва да има видения. Тя попада в Братството на Бялата светлина. Тази общност практикува сексуална магия, която хармонизира жизнената енергия и това им помага да се справят с живота по-лесно. Ритуалите в тази общност засилват свръхестествените способности на Мария. ... |
|
Най-продаваният роман в Русия, който се превърна и в световно събитие. Младият автор Сергей Минаев стана световна знаменитост, каквато не е излизала извън пределите на Русия от времето на Булгаков и Набоков. Статия за него неотдавна се появи на първа страница на “Таймс”. Романът "Духless" е нещо ново и различно. Такъв роман досега не сте чели. Заглавието му (съчетание от славянската дума дух и английския суфикс less, който означава отсъствие на нещо) може да се преведе като “бездуховност”. Книгата представя ултра-материалистичния живот на новия елит. Главният герой е млад московски топмениджър – търговски ... |