Защо равенството прави обществата по-силни? ... Тази книга не е просто още един набор от рецепти и готови решения за правилно подреждане на света. Темите, които обсъждаме са резултат от дълъг, над 50 годишен период на изследвания, първоначално посветени на опити да разберем причините за големите разлики в продължителността на живота и различията в здравословното състояние между хората на различни нива на социалната йерархия в съвременните общества. Както и други изследователи, които работят над социалните фактори, влияещи върху здравето, квалификацията ни в областта на епидемологията означава, че методите ни се използват ... |
|
Преди 125 години излиза късметът на София и жителите на калната шопска паланка осъмват столичани. Хора от всякакви националности се устремяват към нея и я превръщат в нов Вавилон. Градът не им харесва, но никой не го напуска без бой - пример дават князете Александър I Батенберг и Фердинанд. За дворцовите страсти и сватби, за най-колоритните софиянци, как политиката става златна мина, кои са най-прочутите любовници, чревоугодници, чудаци, самоубийци, мошеници и майтапчии се разказва в тази книга. Автентичните истории - от 1878 до 1944г. - са илюстрирани със снимки и ценни пощенски картички, подбрани от елитни частни ... |
|
"Най-добрият наръчник по византийска история е История на Византийската държава от Георгий Острогорски." Сирил Мангоу "През 1940 година руският учен Георгий Острогорски публикува на немски език История на Византийската държава. Това е първокласна работа. Текстът е съпроводен с изключително полезни и добре подбрани бележки. Отпратките дават много вярна представа за историята на Източната империя. Както показва заглавието, основната цел на автора е била да представи развитието на Византийската държава, както то е повлияно от вътрешните и външните политически процеси. Макар че политическата история ... |
|
"В "Интимните неприятели на демокрацията", публикувана във Франция през 2012 г., Цветан Тодоров насочва критичен поглед към съвременната демокрация. Днес тя няма открити врагове, но поражда нежелателни явления, които Тодоров нарича „интимни неприятели“. Сред тях е откроил три: месианство (износ на демокрация със силови средства), ултралиберализъм и популизъм. Тодоров ги проследява аналитично като историк на идеите – в тяхната предистория, еволюция и в многобройните им съвременни форми на проявление... Чужд на духа на отрицанието, критицизмът на Тодоров помага да разбираме по-добре света, в който живеем. И ... |
|
Настоящият петтомник на един от патриарсите на българската историческа мисъл включва ранната му монография "Княз Борис Първи" (1969), последната му книга "Средновековна поезия от и за българите", която тук се публикува за първи път и някои други характерни за творчеството му изследвания ("Апология на Средновековието", "Папството и българите през Средновековието", "Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII-XIV век"). Откриването и виртуозната интерпретация на напълно непознати извори и факти за Българското средновековие, лансирането на нови, основополагащи ... |
|
Надали ще се намери българин, който да не знае поне нещичко за легендарната Баба Тонка, "майката на апостолите", онази "обикновена българка" - всъщност една повече от необикновена личност, без която историята на националната революция би била много по-бедна, откъсната от своите корени. Защото "неграмотното момиче, родено и живяло в патриархалната среда на XIX в., в годините на своята зрялост достига до равнището на на политическата личност, майката която без колебание поставя на първо място в скалата на семейните ценности героизма и саможертвата в името на националния интерес..". Защото Баба ... |
|
Иванка Йорданова Гергова е ст.н.с. I ст., д.изк. в Института за изкуствознание при БАН. Завършила е специалност "Изкуствознание" в НХА "Николай Павлович" в София. Докторската ѝ дисертация е на тема "Иконостасът в българските земи през XVI-XVIII в." (1985). Темата на дисертацията ѝ за научна степен Доктор на науките е "Култовете на българските светци през Възраждането" (2005). Занимава се с проучване на българското и балканското изкуство, свързано с християнската църква от периода на османската власт (XV-XIX в.) - дърворезба, живопис, архитектура, графика, въпроси на ... |
|
За Руско-турската война и днес се носи опашатата лъжа за 200 000 загинали руснаци, макар че руската армия, минала Дунав, е била около 190 000 души. Все още трудно си пробива път истината, че в цялата война са загинали 22 391 войници и офицери! В същото време и днес се премълчава фактът, че във войната са загинали над 30 000 българи, както и пълният текст на Сан Стефанския мирен договор! Сигурно защото договорът гласи, че България ще бъде окупирана за приблизително две години от петдесетхилядна руска армия, че всички разходи за окупационните войски ще бъдат изцяло за сметка на окупираните територии, че на България се ... |
|
Предложеното изследване цели да представи преди всичко на младите специалисти в обобщен и достъпен вид картината на развитието в средновековната иконография на Големите църковни празници в източнохристиянските страни начело с Византия, като открои мястото и особеностите на паметниците по днешните български земи. ... |
|
Стефан Симеонов е млад автор на историческа литература. При все това той е познат на аудиторията с голям брой статии в печата и в интернет издания. Магистър - икономист по образование, той от детска възраст чете исторически книги, като интересът му подчертано клони към антична история. Както се вижда от книгата му той предлага нов поглед и свежи идеи, но стъпващи на здрав научен фундамент и стабилна библоиграфия. При това лично е посетил много от музеите и забележителностите, упоменати в книгата, и е дискутирал с учени от кариерата, което е създало както личната ангажираност, така и специфичната изследователска стойност ... |
|
Социопсихологически типове ... За първи път на български език неиздаваният досега труд на известния български хуманитарист! "Книгата, която предлагам на вниманието на читателя, има особена съдба. Почнах я като гимназист, увлечен вече от очарованията и тайните на социалната психология. Бях поразен, че в художествената литература, а и в социологията ни се среща толкова малко за богатия софийски типаж, за така разпространените социопсихологически типове, добре познати на всеки от епохата... Някои от моите етюди бяха готови още през годините 1942–1943... Книгата трябваше да чака четири десетилетия... Сега най-сетне я ... |