Читателка, която пише до любимото си списание. Съпруг, отказващ да приеме изневярата. Момиче, което чува повече, отколкото би искало. Монахиня на път към първия си манастир. Емигрантка от Шри Ланка с мечта да бъде блондинка. Разведен баща в деня за среща с малкото си момче... В шумния лабиринт на града има едно наглед обикновено място, в което се пресичат пътищата на героите от тази книга. "Разкази от фризьорския салон" са моментни снимки на невидими персонажи от съвременното ни ежедневие. Майсторският словесен прожектор хвърля върху тях кратка, но интензивна светлина, за да покаже неочакваната им дълбочина, да ... |
|
Без никакво съмнение Христо Ботев е една от основополагащите фигури в историята на българската литература. Емблема на творчеството му са известните на всички ни стихотворения, които са неразривно свързани с неговото революционно дело. На този фон малко позната остава публицистиката, намерила място на страниците на вестниците "Свобода", "Дума на българските емигранти", "Независимост", "Будилник" и "Знаме". Настоящото издание събира най-значимите текстове на революционера и излиза по случай 145-годишнината от неговата гибел. Подборът на текстовете е направен от ... |
|
"В "Грехът на Малтица" няма безчинстваши орди, няма дипломатически совалки, няма казашки разезди, няма дори кървища освен една отрязана глава накрая. И тъкмо по това личи голямото майсторство на писателката. Тя намира собствен ъгъл към известните на всички ни събития около Освобождението, успява да събере в безжалостен фокус духа на онова време и да му придаде човешки измерения, разбираеми далеч извън рамките на строгия исторически контекст. Защото нейната проза успява да превърне историческите понятия в морални категории. По моето скромно мнение "Грехът на Малтица" е най-добрия ни роман за ... |
|
"Прецизна, интелектуална проза, с усет към детайла, уловила драмата на поколението от 80-те, закърмено с радиацията на една катастрофална утопия. От отровния чернобилски дъжд до мръсните политически игри на днешния ден, Ангел Игов изследва симптомите на заразяването, проникнало отвъд пределите на физическия свят в тъканта на междучовешките отношения." Алек Попов "Увлекателна, забавна, но и болезнена лична история, илюстрация на цялото време на Прехода - умоповреждащ въртоп от събития, разсипал ни в града и по света като фини прахови частици. Кирил, Елица и Мартин са такива едни прашинки от разпиляното ... |
|
Руската проза днес. ... Поредната антиутопия на Пелевин, след "Generation П","Empire V" и "Батман Аполо", е още по-страшно тяхно продължение. В този смисъл книгата става част от голям пелевински метатекст. Авторът отново удря по най-болните точки на консуматорското общество. Той озадачава читателите с нова, неочаквана трактовка на битието, в която вплита древни митове и популярни компютърни игри, реалното и виртуалното, трикове от програмирането. Какво е Човекът? Част от целева аудитория или свободна личност. Какво е светът? Рекламен клип в таблета или велико живо чудо. Какво е мисълта? ... |
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
"Казвам "моят Радой", защото той ми беше и баща, и учител, и настойник, и приятел, и колега, и преди всичко - съдник на моята поезия и на моето гражданско поведение цели 46 години." Недялко Йорданов ... |
|
Книгата е част от поредицата "Отвъд" на издателство "Жанет - 45". ... "Необикновена творба, която разглежда актуални и провокативни теми... Този роман ни напомня преди всичко, че Егърс е писател, и то писател от най-висока проба... Изключително постижение във вече твърде внушителната кариера на Егърс - и извънредно необходимо четиво." San Francisco Chronicle "Егърс е с глава над всички когато става дума за писане на прочувствени, социално отговорни книги, съчетаващи репортаж и фикция. Макар "Холограма за краля" да е художествено произведение... то въстава срещу днешното ... |
|
Живот на ръба на една пропаст. ... Това е първата книга от поредицата "Далеч без родина" - документални разкази за дългия и изпълнен с богато съдържание живот на българина д-р Борислав Чипориков. Тя ни връща в началото на 50 -те години на следвоенна България, когато в страната властва тежка комунистическа диктатура. Това е времето, когато в София се развихря истински поход срещу добре облечените момичета - "зози", и младежи - "суинги", а столичани са разделени на "наши" и "врагове". Но младостта е по-силна от времето. Борислав е студент, отдаден на любимия си спорт - ... |
|
Романът е изпълнена с хумор история за необходимостта от добронамеренОСТ, искренОСТ, близОСТ, и може би най-вече различнОСТ. Карпович създава едно почти утопично общество отворено към различията, толерантно и освободено от предразсъдъци. В К-ости авторът задава въпроси: кое може да сплоти съвременното семейство и как изглеждат истинските променящи се и умножени идентичности. Той изгражда един събирателен герой, разказва няколко истории едновременно, за да може да ги заплете още повече. "Това е едно от най-интересните повествования за семейството, които съм чел през последните десетина години в полската литература. ... |