Франсоа (1613 - 1680), шести херцог Дьо Ларошфуко, е френски моралист и мислител, виден представител на класицизма. Човешкото поведение се движи от себелюбието и интереса, смята той, и изразява проникновените си наблюдения за нравите в своите знаменити "Максими" - блестящ образец на кратката афористична мисъл."Нашите добродетели най-често са прикрити пороци." Ларошфуко ... |
|
Разследва Поаро. ... Агата Кристи е най-популярният криминален автор в света. Нейните произведения са преведени на над сто езика, продадени в повече от два милиарда екземпляра. Ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща, Агата Кристи е обявена за "Първата дама на криминалния жанр". Романът "Азбучни убийства" многократно е нареждан сред десетте най-харесвани произведения на Агата Кристи. В него тя изправя ненадминатия Поаро срещу сериен убиец. Необичайно писмо, предназначено за Поаро, разкрива зловещ план за убийство. Посочено е мястото и дори датата. Скоро пристигат още две подобни писма. ... |
|
Няколко седмици след като сключва брак с красивата вдовица Розалийн, богатият бизнесмен Гордън Клоуд загива при взрив в дома си. Единствените оцелели са брат му и новата му съпруга. Семейството на Клоуд остава без наследство. Скоро се понася слухът, че първият съпруг на Розалин не е починал. А роднините на Гордън Клоуд се надяват, че Еркюл Поаро ще разнищи мистерията и ще открие кой е жив и кой е мъртъв."Поаро отвърна: – Светът се превръща в опасно място за живеене. Само силните оцеляват." Из книгата ... |
|
Младата и красива Елинор е обвинена в убийството на Мери Джерард - съперницата ѝ в любовта. Доказателствата са неоспорими: само Елинор е имала мотив, възможност и средства да отрови жертвата. Всички са убедени в нейната вина. Единствено Еркюл Поаро все още смята Елинор за невинна до доказване на противното. Но дори за него е предизвикателство да разкрие какво се е случило в действителност... ... |
|
"Фирмин" е историята на един плъх, не сладко мишле, а грозен плъх от Бостън през 60-те години на 20-ти век, който е роден и живее в книжарница и се научава да чете докато поглъща (буквално) книги. Неговият идол е книжарят и Фирмин живее, шпионирайки и обичайки го мълчаливо, докато се случва нещо невероятно. Най-добрият му приятел обаче е непризнат писател, с който той споделя преживявания, които ни карат да се смеем и плачем. Савидж казва, че докато е писал "Фирмин" е мислел за Чарли Чаплин и е искал да накара хората да се смеят и едновременно с това да разбие сърцата им. И е успял! ... |
|
Една простичко написана, но разтърсваща история, в която няма жестокости, няма насилие, войната се подразбира, без да е описана, и именно защото всичко е само загатнато, толкова по-силни са нейните внушения. Книга, която не се забравя, а остава дълго за занимава ума с въпросите за невинността и приятелството, както и за злото, пред което често се изправяме неподготвени. Деветгодишният Бруно не знае какво е това Холокост и няма никаква представа за жестокостите, които неговата страна е причинила на хората в други европейски страни. Единственото, което знае, е, че трябва да напусне уютния си дом в Берлин и да се премести в ... |
|
Обсебващ роман, разказан от най-мрачния разказвач... ... Разказвачът на тази книга не е друг, а Смъртта. Действието се развива в Германия през тъмните дни на Третия райх, а главният герой е малката Лизел, крадецът на книги. Това е нейната история и историята на обитателите на нейната улица, когато бомбите започнат да падат. Това е разказ за: едно момиче; известен брой думи; един акордеонист; няколко фанатични германци; един еврейски юмручен боец; и много кражби. Нещо много важно. Смъртта ще посети крадеца на книги три пъти. ... |
|
Хоризонтът бележеше границата на техния свят, сега я очертават мъртви птици... ... Прекрасен есенен ден. Ден, който по-късно хората в Честърс Мил ще нарекат Деня на Купола. Нищо не предвещава странните и ужасяващи събития, които само след минути ще започнат да се случват там. Ненадейно и необяснимо над мейнското градче се спуска Куполът - силово поле, което го откъсва от света. Самолет се удря в него и от небето заваляват горящи отломки. Ръката на жена, която работи в градината си, е отсечена като с гилотина. Коли се сблъскват и избухват в пламъци. Купища мъртви птици очертават невидимата бариера. Армията е вдигната ... |
|
Апокалипсисът е тук и сега! Целият свят е вперил очи в доскоро неизвестното американско градче Честърс Мил. А за хората, затворени под прозрачния похлупак, всеки ден е изпълнен с надежди и горчиви разочарования. Но дори и при тези екстремни обстоятелства човешката алчност и желание за упражняване на контрол не стихват. Сякаш никой не си дава сметка, че времето неумолимо тече и че скоро Честърс Мил може да се превърне в призрачен град, населен само с мъртъвци. Когато до зазоряване оставаха много часове, лошите мисли добиха плът и се раздвижиха. В непрогледната тъма те се превърнаха в зомбита. ... |
|
При появата си романът предизвиква множество противоречиви отзиви. Но както е споменато в предисловието: "Когато критиците се различават в мненията си, художникът остава верен на себе си". А ето как Оскар Уайлд пояснява собственото си отношение към героите от своята творба: "Мисля, че съм бил Базил Холуърд, другите мислят, че приличам на лорд Хенри. А аз бих искал да бъда Дориан Грей, но може би в някое друго време!". Написването на романа "Портретът на Дориан Грей" е свързано донякъде с една случайност. Оскар Уайлд и Артър Конан Дойл веднъж вечеряли заедно с американския издател Дж. М. ... |
|
Рекс Фортескю е отровен по необичаен начин в луксозния си офис. В джобовете на деловия му костюм има... зърна ръж. Следват още две убийства. И отново същата странна улика. Но разследването на инспектор Нийл е в задънена улица. Когато госпожица Марпъл свързва странната находка със старо стихче, тя открива неочаквана връзка между жертвите. И впряга изключителната си наблюдателност, за да разкрие кой е убиецът. ... |
|
"Бягащият човек" на Стивън Кинг - романът, предсказал небивалия бум на риалити предаванията и послужил за вдъхновение на безчет книги и филми, най-яркият пример за които е "Игрите на глада". ... Новото издание включва и есето "Колко бе важно да бъда Бакман", в което Стивън Кинг разказва за писателското си алтер его Ричард Бакман - псевдонима, под който написва някои от най-добрите си творби. Годината е 2025. Световната икономика е в руини, а Америка е прекрачила ръба на екологичната катастрофа. Всеобщата телевизия замазва очите на масите със садистични игри, в които участници залагат ... |