"Изключително ценни материали из живота на българите са побрани в двата тома на "Княжество България", а също и в "Страданията на българите и освобождението на България през 1877–1878 година" от Георги Димитров. Повече от век книгите му са познати предимно на специалистите. Името на този автор няма да откриете в българските енциклопедии. Съдбата на "Княжество България" е драматична, такава е ориста и на автора. Неотдавна открих кратко съобщение във вестник "Вечерна поща" от 10 юли 1906 г., от което се разбира как е умрял Г. Димитров. Той постъпва на 5 май същата година в ... |
|
|
С поправки и добавки от самия автор. ... Преди близо 140 години младият чешки учен Константин Иречек написва "История на българите", която в началото на 1876 г. излиза едновременно на чешки и немски език. Наскоро след това се появяват два руски превода - единият на Ф. К. Брун и на българина В. Н. Палаузов в Одеса, а другият на проф. Яковлев във Варшава. Само след няколко години се появяват българският превод на Райнов и Бояджиев в Търново през (1886) и унгарският на Р. Майер през (1889). Така в навечерието на големите политически събития - Априлското въстание, Ботевата епопея, Руско-турската освободителна война, ... |
|
|
Създаването на История славянобългарска по времето и при условията, в които Паисий Хилендарски живее е изключителен граждански и книжовен подвиг. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята книжица, като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното ... |
|
|
Един древен град, роден от срещата на две морета и разположен на два континента, днес е духовен мост между Изтока и Запада. Истанбул, носил различни имена през вековете, е бил столица на две могъщи империи, неразривно свързани с историята на българската държава още от създаването и до наши дни. Тук са получили образование много бележити българи, като се започне от светите братя Равноапостоли Кирил и Методий, цар Симеон учили в прочутата Магнаурска школа, Иларион Макариополски, Гаврил Кръстевич, д-р Иван Богоров, Георги С. Раковски, Сава Доброплодни - в Патриаршеската духовна академия в Куручешме, Григор Начович, Добри ... |
|
|
В третия том на "Неизвестно за известни български родове" са включени 25 нови очерка за прочути и не толкова познати фамилии. Те са плод на многобройните срещи с техни наследници, както и разкази на съвременици, проучватели и литератори. Това е основната нишка, която свързва досегашните два тома с настоящата книга – в нея думата имат онези, които най-добре са познавали онези тютюневи търговци, индустриалци, политици и архитекти, които са чертаели съдбините на България. Но които днес по различни причини са почти забравени. Дори и да мислим, че добре познаваме личния живот на Иван Вазов, Христо Ботев, Димитър ... |
|
|
Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |
|
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било. Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са: Основни начала на българската най-стара повестност. Българското старонародно вероизповедание. За древността на българския език. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския ... |
|
|
Можем ли да си представим българската история без Иларион Макариополски, Тодор Каблешков, Марин Дринов, Христо Г. Данов; българската книжовност без Симеон Радев, Гео Милев, Константин Величков, Николай Лилиев, Димитър Талев, Ран Босилек; българското изкуство без Бенчо Обрешков, Иван Лазаров, Станислав Доспевски, Никола Танев, Златю Бояджиев, Петър Папакочев; българската наука без Асен Златаров, Иван Буреш, Кирил и Методи Попови? Специално внимание е отделено на българската промишленост - представени са 168 индустриалци (в приложените към книгата три списъка от 1929, 1937 и 1938 г.), наградени лично от цар Борис III с ... |
|
|
Едва ли има друго издание, в което толкова богато и автентично да са представени празничният календар и свързаните с него обичаи и обреди на българите при раждания, кръщенета, сватби и погребения. Изчерпателно са описани обредите и ритуалите при отдаване на почит на светеца покровител на къщата и челядта, при умилостивяване на болест, природна сила или митично същество и други. Предадени са много автентични песни, с които българинът изразява своите радости и мъки. Представен е богат илюстративен материал за обредните колаци и хлябове, в които българската домакиня е влагала цялата си любов."Ний събираме песни, ... |
|
|
Посредством неподправената памет за българското съвременният българин може да усети истинските си корени и национална идентичност, да се отърси от заблудите и користните внушения, да почерпи вяра и сили от моралните добродетели на предците си. Първата част на том 1 е посветена на народните представи, възгледи и вярвания за видимия (небе,слънце, месец, звезди, растения, животни, дом и покъщнина) и невидимия (добрите и лошите невидими същества, душата, задгробния живот) свят. Илюстрирани много сполучливо със записи на приказки, песни, пословици и предания, те разкриват същностни черти от душевния мир на българите. ... |
|
|
Преди почти 10 години издателство „Труд”, издателство „Знание”, Научният съвет на Научния център за българска национална стратегия решиха да създадат поредица от истории – „ История на българите ”. С излизането на последния – трети том – „От Освобождението (1878) до кара на Студената война (1989)” – проектът по издаването на толкова подробна и всеобхватна българска история е завършен. “История на българите” за първи път представи летописа на народа ни, а не на българските земи, както повечето досегашни научни трудове. Амбициозният проект е съвместно дело с издателство “Знание”. Сред редакционния съвет на мащабния ... |
Книги
