Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература."Свещеното Писание на Стария Завет идва при нас от дълбините на времето. То носи със себе си откровението за сътворяването на света и човека, разкрива началото на свещената история. Препредавано като устна традиция, записвано по Божие вдъхновение, то съдържа боговдъхновената истина. Тази истина често пъти е обвита в образното мислене на древния човек, в изразни средства, език и обстоятелства, които изискват искрена вяра в Бога, сериозен анализ и усилия, за да се стигне до нея. В Свещеното Писание, особено в Стария Завет, има много места, които ... |
|
"Темата за смъртта безспорно е постоянната и най-многостранна тема на всяко човешко общество, епоха, на всяко човешко поколение и сърце. От древност до днес тя е може би дори най-съдбоносният въпрос, който занимава всяка изучаваща човека наука и философия. В религиите тя е основно занимание. Огледана е от всички страни, за нея вече е казано всичко, което е могло да бъде казано и помислено. Освен най-дълбокото и най-съкровеното - онова, което задължително трябва да бъде преживяно лично от всеки един от нас, реалните хора на своето време - пишещите и четящите написаното, които един ден ще бъдем в гроба и отвъд. Именно ... |
|
Том 1 от събраните беседи на протопрезвитер Николаос Лудовикос предлага превод на слова и беседи, които авторът е изнесъл при различни случаи. Беседите му са достъпни само на гръцки език в аудио формат и за пръв път като текстове излизат на български език. Отец Николаос е ерудиран учен и изследовател в областта на богословието и психологията. В тези беседи като се основава на евангелските думи, той намира непосредствен и вълнуващ начин да анализира психологическите проблеми на съвременния човек като нарцисизъм и себелюбие, грях и вина, любов. "Делата предполагат кръстното излизане от себелюбието, без което не ... |
|
Православието може да се мисли само "на колене", молитвено, с чувство на дълбоко смирение и собствено недостойнство пред величието на неговата тайна. Оттук и езикът на всеки "разказ" за Православието трябва да бъде съзвучен на своя тайнствен, мистичен предмет, да бъде вдъхновен от молитвата, чувството за духовна хубост и светлина, или казано накратко, да въвежда в тишината на молитвеното, безмълвното деяние. Подобно на прелюдията в музикалните творби, след кратък исторически преглед уводната част на книгата разкрива основните черти на Православието - тайната на Богочовечеството, определяща самото битие ... |
|
Представените в тази книга беседи са изнесени от големия богослов и духовник на нашето време - архимандрит Софроний (Сахаров) (1896 - 1993), в основания от него манастир Св. Йоан Кръстител в графство Есекс, Англия. Читателят ще извлече духовна полза от четенето на беседите и при внимателно задълбочаване в тях може би ще "чуе" гласа на отец Софроний, изпълнен с любов към Бога, любов и състрадание към всеки човек и "към целия Адам". Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
Павел Евдокимов ни дава едно изследване на красотата, на онази богочовешка красота, "която ще спаси света", както пише Достоевски. Трябваше да се появи един наистина велик православен богослов, за да бъде доведено това начинание до добър завършек; до красив завършек, всъщност - без да се изпада нито в естетизация, нито в интелектуална схематизация на тайната. Задачата трябваше да бъде изпълнена от гледната точка на едно богословие, което прославя Бога в общността на преобразените - а ние знаем, че през последните години Евдокимов написа важни изследвания върху източната християнска духовност и богослужение. ... |
|
Най-новото православно богословие е насочено срещу едностранчивия интелектуализъм, но не е против обръщането към интелекта като такъв. То се стреми да се върне към начина на мислене на светите отци, чиято насоченост към опита и към познаваемото в опита е толкова безспорна, колкото е безспорно тяхното високо интелектуално равнище, както и стремежът им да опишат опита на християнската вяра. Книгата "Въведение в съвременното православно богословие" е предизвикателство за всяко богословие, което е отделено от църковния, литургичния и мистичен опит и духовност, привнесени в жертва на науката и нейната методология. ... |
|
Неврозата като шанс за съзряване, възприятието на времето в психоанализата и аналитично ориентираната психология, психозите и литературата, езическото, старозаветното и новозаветното в модерния човек са само част от интригуващите теми в книгата на проф. Владета Йеротич. "Човекът е както душевно същество, така и "homo religiosus" - едно отворено за светостта, търсещо Бога създание. Има психолози и психотерапевти, които, прехласнати от богатството и безграничността на човешката душевност, губят от поглед самата му душа, онова, което се намира отвъд душевните прояви и е самият реален корен на душата и ... |
|
"Протойерей д-р Радован Бигович (1959 - 2012) остави дълбока следа в историята на съвременната богословска мисъл и църковния живот. Той е една от онези достойни личности, които се отличават с богословска харизма и с визия за това, как Църквата трябва да съществува в съвременното общество. Цялото му богословско творчество, преподавателската дейност и пастирското му служене са живо свидетелство за чудесното съчетание на еклисиологичното мислене и социалната чувствителност, което е залог за критичния и творчески диалог на Църквата с обществото, на богословието с науката и културата. Неговите текстове са образец за живо, ... |
|
Тази книга със сигурност заслужава радушно посрещане. Тя запълва определена празнота относно Библията, която, за съжаление, съществува в православната библейска херменевтика. Епископ Дмитрий последователно разкрива насоките или обхвата на Писанието, към което се е придържала Църквата през вековете. Първата цел на неговия коментар е църковна и пастирска: облекчаването на "непосредствената среща на човечеството с откритата истина". Този мотив придава на коментара свежо, съвременно качество: убедителност и неотложност, прямост и достъпност. ... |
|
"Не умирам, аз влизам в живота" – това са думи на Тереза от Лизио в едно от нейните последни писма. Те изразяват вярата, която й вдъхва живот по време на нейната дълга и мъчителна болест. Последните разговори с нейните сестри ни разказват какви са били тези пет месеца от страдания, преобразени от една безкрайна и същевременно проста надежда. Самата Тереза ни говори: показва ни как страда, обича и умира една светица. Една предана светица, която не се бои да обича семейството си и своите сестри. Една удивително влюбена в Бога и героична светица, чието послание, пълно с реализъм и оптимизъм, е способно да увлече ... |
|
Има нещо в мирозданието, над което времето няма власт: това е човешкото сърце. Всичко останало се изтощава, износва се: способностите отслабват, силите ни изоставят, паметта се притъпява, но сърцето остава неизменно, то не бива да загуби способността си за любов, то трябва винаги да остава широко отворено за всичко високо и прекрасно, за всяка нужда, за всяка мъка. Сърцето човешко е растение, което не загива от бурята и лошото време, но зеленее и цъфти даже сред мразовитите снежни дни. ... |