Валери Петров е виден български поет, сценарист, драматург и преводач. Изключително продуктивен автор на лирична и сатирична поезия и на книги за деца. Известен е с блестящите си преводи на Уилям Шекспир на български език. Академик на БАН от 2003 година, той е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради "Пет приказки". Сред бедите Да, имали сме и преди епохи грозни, но пък тая... Сред набора й от беди коя най-страшна е, не зная. Дали е царстващата вред агресия дебеловрата, или е тъничкият лед делящ, невидим, брат от брата? Валери Петров ... |
|
Истории с бележки под линия. ... "Близки срещи със смесени чувства" не се вписва в определен жанр. Тя не е нито роман, нито документалистика, нито автобиография. Историите, събрани в нея, са разнородни, но само на пръв поглед несъвместими. Това са журналистически статии, есета и портрети, публикувани в различни медии през последните повече от десет години. Наравно с тях са включени и самостойни текстове, разказващи контекста, предисторията или следствието от тяхното публично появяване. Откровено и много лично. Тази книга е опит за излизане от журналистическата анонимност. Тя е разказ за двете страни на една ... |
|
Прекрасно знам какво си представят повечето от вас, когато се заговори за евреи: сещате се за алчни банкери, стиснати богаташи, противни лихвари или, по друга линия, за хора, които сляпо се придържат към някакви отдавна овехтели традиции и практики, чиито смисъл и те самите не схващат. Разбирам ви: най-лесно се разсъждава с помощта на клишета. Но ако поне за момент се опитате да излезете от тях, ще видите, че има много, много, много други евреи. Това са радикалните реформатори, за които ви говоря. Тези, които късат безжалостно с традициите и възвестяват идването на нещо напълно различно – Карл Маркс, Зигмунд Фройд, Голда ... |
|
"Бяхме шестима. Майстора, калфите и белият слон. Строяхме всичко заедно. Джамии, мостове, медресета, кервансараи, приюти, акведукти... Мисля за Истанбул всеки ден. Хората се разхождат в дворовете на джамиите и сигурно предполагат, че те са там от времето на Ной. А не е така. Ние ги построихме. Мюсюлмани и християни, майстори и роби, хора и животни, ден след ден. Но Истанбул е град на бързата забрава. Всичко се пише върху вода, с изключение на творбите на Майстора. Те са от камък. Под един от тези камъни скрих тайна. Мина много време, но може да е още там и да чака някой да я намери. А ако я открият, дали ще я ... |
|
Забравения шедьовър - дванайсето издание! ... Книгата Калуня-каля разказва за Априлското въстание, но през погледа на помаците. Именно различната гледна точка я прави толкова интересна и необикновена. Това дава основание на мнозина да я наричат забравения шедьовър. В центъра на романа стои Калуньо кехая. Той не разбира желанието на събратята си да се избиват един другиго, не проумява жаждата им за кръв. Това е роман за един човек, който гледал да прави добро за народа... Искал да прави добро - а все излизало зло... В опитите си да помага и прощава, Калуньо загубва хората, на които най-много държи. Разкрита е драмата на ... |
|
Второ преработено издание. ... Една жена с име на празник, способна да се влюбва във всекиго и да носи нещастие с щедростта си. Един играч на зарове, чийто неотменим късмет се превръща в проклятие. Един заекващ убиец, който говори правилно в съня си. Едно момиче, което успява да превърне изнасилването си в победа и подчинението си в отмъщение. Един сухопътен Одисей, който отказва да се завърне. Един любовен четириъгълник, който прилича на игра на карти... "Пътуване по посока на сянката" е разказ за разказването. За способността на историите да се привличат, да намират пътя си една към друга и взаимно да се ... |
|
Поради многото разкази за селото в българската литература, винаги се налага да се направи уточнение, когато става дума за кратки градски. Е, тези са точно такива – категорично софийски, писани на живо, за да се изживее този град както никога досега. Все едно центрираш Google Earth върху София и приближаваш докъдето си поискаш (пилоните на НДК, апартамент в Надежда, подлеза на Софийския) или пък се отдалечаваш (до България като цяло, до островите на сентинелците в Бенгалския залив, че и още по-далеч в пространството и скречовете на времето). Защото един град може да се разкаже най-добре именно в сборник с разкази. Особено ... |
|
Във всяко общество съществува специален Остров - този на преуспелите, известните, богатите. За хората извън него той е Остров на мечтите, ненавиждан и желан. Винаги са изпращали към него залпове от завист и омраза, но и страстно желание да се озоват на това магическо място, където всичко е възможно. Всъщност мястото е коварно, под спокойната бляскава повърхност се крият подмолни течения и смъртоносни водовъртежи... Главната героиня на романа - Сузи, е скромна, но пристрастена колекционерка, привлечена неудържимо от Острова, главно за да обогати колекцията си. И тя успява - вече се носи по морските вълни заедно с красив и ... |
|
"Империя" ни води на увлекателно пътешествие от опиумните полета на Китай до далечна Африка... ... Дали Британската империя е управлявала своите колонии справедливо? Вярвате ли, че е "цивилизовала" успешно диваците от далечните земи? На тези и много други въпроси отговаря известният писател и журналист на BBC - Джеръми Паксман. Новият роман на Паксман се фокусира върху историята на Британската империя, а по мотиви от него BBC заснема и успешен сериал. Имперският дух се усеща навсякъде, от самото съществуване на Обединеното кралство до етническото разнообразие в нейните градове. То се отразява на ... |
|
Имаше такъв виц: Някакъв човек много хойкал по кръчмите. Жена му решила да го отучи – сготвила вечеря, направила салата, сипала му ракия и казала: – Пий си вкъщи! Защо ходиш по кръчмите? Мъжът отпил от ракията и започнал: –Когато бях морски капитан... Жената го прекъснала: – Че кога си бил морски капитан? – Ето, жена, защо не пия вкъщи! И аз не съм бил морски капитан, но обичам да разказвам за пътешествията си. Сравнени с пътешествията на Колумб, Магелан или проф. Христо Пимпирев, моите са нищо. От тях няма да узнаете колко е висока Айфеловата кула и колко е дълга Великата китайска стена – това го пише в Гугъл. Но ще ... |
|
Кои са любимите гозби и питиета на Фердинанд I, цар Борис III, Петко Р. Славейков, Любен Каравелов? Кои са предпочитаните специалитети на Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Яна Язова? Къде и какво хапват за последно Стефан Стамболов и Яне Сандански? Как някогашните ресторантьори рекламират и привличат клиенти? Каква е тайната на прочутия тюрлю гювеч? Това са само част от примамките в книгата! Авторът е ползвал свидетелства на очевидци, пръснати в мемоари, разгръщал е стари вестници, потърсил е запазени снимки и менюта. Разказът му възкресява по-подробно кулинарното начало на XX век. В това ... |
|
Старогръцките легенди и митове са мъдри предания за всесилни богове, смели герои, чудни същества и коварни чудовища. В тези невероятни истории безсмъртните божества, от чиято воля зависи съдбата на хората, са красиви и грозни, благородни и коварни, смели и страхливи, щедри и алчни, великодушни и злопаметни, милостиви и жестоки, състрадателни и отмъстителни. Те се борят помежду си, наказват онези, от които са недоволни, и възнаграждават любимците си с победи в страшни битки и изпитания. За Николай Кун Николай A. Кун (на руски: Николай Альбертович Кун) е руски историк и писател, известен с проучванията си върху ... |