Тя се казвала Гинка, била на деветнайсет години. Тази книга е нейната история. Трагичната съдба, без литературна измислица, на една българска проститутка, чието тяло е наръгано двайсет и три пъти с нож, открито в една есенна сутрин на някакъв пустеещ терен в Париж. Като тръгва от сцената на престъплението, авторът се заема да възстанови нейния преход. Това търсене на истината, водено от задъхания ритъм на полицейско разследване, ни отвежда колкото далеч е възможно във вселената на проституцията. Филип Брусар е заместник-директор на редакцията на Monde. Носител е на награда за разследваща журналистика Албер Лондр през ... |
|
Героите на Фин-Оле Хайнрих са негови връстници, младият писател описва свят, който много добре познава и очевидно усеща и с кожата си. Младежите Самуел и Яник са свързани с дълбоко и искрено приятелство, макар че на пръв поглед са абсолютно противоположни по характер и семеен произход. Те предприемат пътуване в Истанбул, за да търсят отдавна изгубения баща на Самуел, но по улиците на мегаполиса всеки от тях губи и отново намира себе си. Авторът не спестява нищо на читателите - нито грубия жаргон на своите герои, нито моментите им на слабост и унижение, нито нелицеприятните им помисли. С кратки експресивни изречения, с ... |
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
|
"Един преподавател изпитва особено вълнение и гордост да срещне след години свой професионално реализиран студент. Още по-голяма гордост изпитва, когато този студент е станал негов колега. Така беше за мен преди няколко години, когато на една научна конференция срещнах Хюсеин Мевсим, вече доцент в Анкарския университет. Казвам колега не просто в смисъл на университетски преподавател, а в смисъл на филолог, посветил се на посредничество между два езика и две култури в общия контекст на една трагична и величава, изпълнена с превратности обща история. За един сравнително кратък период той успя да представи доста неща от ... |
|
"От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в съвременната немскоезична литература е единствен по рода си. В тази тревожна история, с изящна форма, той достига съвършенство." Хайнрих Детеринг, сп. Литературен "Никой не пише толкова толкова омагьосваща проза като В. Г. Зебалд. Неговите панорамни, разпростиращи се с широк замах, потрепващи от ритъм изречения обгръщат нещата със симпатия и дискретност." Йорг Плат, Дер Тагесшпигел "Само в няколко последователни дни термометърът, поставен на рамката на прозореца, падаше по обедно време под петдесет градуса по Фаренхайт, се разрешаваше на ... |
|
„По това се познава перото на майстора и така литературата разкрива демоничната си същност. Тя лъже и мами, разкрасява и си измисля и пак при цялата си лъжовност превъзхожда реалността по истинно съдържание.“ Тази писателска максима, вложена в думите на един от персонажите на романа „Падналият ангел“, в пълна степен се потвърждава от виртуозността, с която Кони Палмен преплита действителност и фикция и извлича значения и същности със средствата на привидното. „Нашият ангел падна.“ Едничкото изречение, с което композиторът Лукас Лоус съобщава в пресата за смъртта на жена си. Търсейки отговор на въпроса, той ли я е убил, ... |
|
"Другото море" е сред ключовите произведения на прочутия италиански белетрист, преводач германист и есеист Клаудио Магрис, лауреат на множество международни литературни награди, номиниран и за "Нобел". Действието започва в родното място на автора, граничния и космополитен пристанищен град Триест, място, в което се пресичат различни народи и култури, а също и част от европейските и световни пътища. Оттук започва дългото си пътешествие главният герой, младият философи и елинист Енрико Мреуле. Читателят така и не узнава до самия край към какво всъщност се стреми. Външният мотив - това е нежеланието да ... |
|
Сборник с разкази. ... Дори и работещ с думи, художникът се познава лесно. В сборника с разкази „По-тихо от мрак” Христо Кърджилов разгръща целия си талант да чете душите на хората, да ги обрисува със силни, ярки краски, да подбира от палитрата на живота истории, които хем сякаш са се случили на съседната улица, хем носят заряда на необичайното, което толкова неустоимо ни привлича. Скелет в шахтата, провиснал от тавана балон с киселина, магически самоубийства си дават среща с мрачни планове за страховити, зли отмъщения, изпепелени и забравени, но неприключили истории, копаене гроб другиму и неизбежното падане в него, ... |
|
„Окупирай”, по думите на Ноам Чомски, „е първата масирана реакция на обществото срещу трийсетгодишната класова война”, подклаждано от народа движение, започнало в Ню Йорк сити на 17 септември 2011 г., и лавинообразно разгърнало се из хиляди места в световен мащаб. Макар че повечето от първородните сцени на бунта са потъпкани от полицейските набези, до началото на 2012-а движението вече не окупира само палатковите лагери, но и националното съзнание. В беседите си Чомски изтъква, че едно от най-знаменитите постижения на движението е фактът, че подсигурява място на въпроса за хорското неравноправие в дневния ред на ... |
|
От авторката на „ Ръката, която първа пое моята “. ... Единбург през 30-те години на ХХ век. Семейство Ленъкс има проблеми с по-малката си дъщеря. Есме е пряма, неконвенционална и непрекъснато предизвиква доброто общество. Дори Кити, обичната сестра на Есме, започва да губи търпение. Нещо трябва да се направи. Години по-късно в същия град млада жена на име Айрис Локхарт получава писмо, което я информира, че има пралеля в психиатрична клиника и че предстои тя да бъде изписана оттам. Айрис никога не е чувала за Есме Ленъкс, а единственият човек, който би трябвало да знае повече, баба ѝ Кити, е твърде отнесена в ... |
|
Колкото е познат като историк и задълбочен изследовател на алевитството, Реха Чамуроглу е толкова предпочитан и като романист. Романът му "Шах Исмаил" изпраща читателя в XXV век. Събития, които започват с раждането на Шах Исмаил, продължават като кръвопролитен процес до превръщането на една секта в държава. Този роман е не само разказ за една от значимите личности в момент на пречупване в хода на историята. Той отразява и един процес, в който се пише една нова история. В едно августовско утро Исмаил каза на Неджем:"Животът ми мина в сън. Несими, Фазлуллах, Саббах, Исмаил, Аттар, дядо ми Ажюнейд, баща ми ... |
|
Жан Жьоне (1910–1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявани отначало заради „посегателство върху добрите нрави”. Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. Едновременно роман, автобиография и поема, „Света Богородица на цветята” е най-знаменитата му белетристична творба. "Възможно е тази история да ви се стори не навсякъде измислена и, въпреки желанието ми, да чуете гласа на кръвта; то е защото понякога нощем съм блъскал глава във вратата, за да освободя болезнения спомен, който ме измъчва от сътворението на света; простете ми. Тази книга трябва да бъде ... |