Петко Р. Славейков е сред авторите, които оказват огромно влияние върху родното творчество. Той успява да събере една истинска съкровищница от народни умотворения и използвайки основата на традиционния фолклор, да създаде такива шедьоври в българската литература като поемата "Изворът на белоногата". От народно-песенния мотив той взема ритъма, римата и сюжета на поемата и увековечава това предание. Освен това Петко Р. Славейков пише стихотворения, пословици, поговорки и басни. Той участва активно в борбата за църковна и национална независимост. Изданието съдържа най-популярните стихотворения, пословици и ... |
|
Книгата, която прелъсти целия свят! Книга първа от трилогията "Петдесет нюанса". ... Защо жените харесват толкова "Петдесет нюанса сиво"? Защото е написана с думите, които мъжете забравят да казват, а жените искат да чуват. Когато студентката по литература Анастейжа Стийл отива да вземе интервю от успелия предприемач Крисчън Грей, тя е силно привлечена – този мъж, този поглед! - но и смутена от властното му присъствие. Неопитната Ана е стъписана, когато осъзнава, че желае точно този мъж. А предупреждението му да стои далече от него я кара да го желае още по-силно. Когато обаче разбира за ... |
|
Бележки под линия II. ... "Животът ни тече в блянове по нормално човешко общество, без кумири, попличности, вождове. Вожд на мегдана ни е Йоло Д. А в душите ни берат душа трите природни опори: Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София (мъдростта). Трийсет години след бедствието реалсоциализъм дочакахме "от всичко по малко". Вместо модерна държава, изградихме неуютни селища, изоставихме плодородни полета, смерч отвея младите под чужди небеса. Страната е огромна канцелария за чиновническата класа, Обществото е в бара. Пием си коктейла пред барплота и с жест сочим чашата: "От същото! От същото! От ... |
|
Законите на войната през последните години се промениха до неузнаваемост. Вместо конвенционални армии, танкове и скъпоструващи кораби и самолети, все по-често се използват дронове, изкуствен интелект, хибридни кампании и частни, "невидими" и много мобилни групи, чието съществуване и чиито действия великите сили лесно могат да отрекат. В тази нова надпревара Русия се стреми към водеща роля. През последното десетилетие Москва настъпва все по-осезаемо в Близкия Изток и Африка, възвръщайки позиции от съветската епоха. Тя се стреми да стане незаобиколим глобален фактор, с който "силните на деня" да са ... |
|
Позитанско царство и неговите политиканци. Когато политиците, един след друг, правят политически проекти, сатириците не могат да останат по-назад - избива ги на пародия. Тази книга е пародия на политическите проекти. Защото живеем сред пълна пародия - пародийни управници и опозиция, пародийни политици и протестиращи, пародийни партии, пародийна демокрация. "Времената уж изглеждат бурни, а са всъщност - каламБурни. От тия каламБурни времена какво друго да излезе освен сатира. Тази книга се появи и благодарение на творбите на български писатели - класици, далеч по-известни и по-талантливи от мен. Позволих си, без да ... |
|
"Опашката" е завихрящ въображението роман - едновременно нежен, провокативен и безмилостен, колкото интимен, толкова и безграничен. Една увлекателна, но и проникновена притча за покварата на властта, за характера на доброто и злото, за любовта и свободата. Няколко години след Втората пандемия светът, какъвто го познаваме, вече не е същият - дълбока икономическа трансформация, недоволство, масови безредици - критичната точка отдавна е достигната. В това време на смут и хаос любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни ... |
|
Българката Калина е омъжена за французина Дидие. Едно цяло лято семейството трябва да прекара с родителите на Дидие - мадам Жонвиен и мосю Жан-Батист дьо Лакрот - в имението им във френската провинция. Къде очаквано, къде не толкова, в красивия семеен замък ще се появят още сума интересни герои - инатливите деца на Калина от първия ѝ брак, артистичният ѝ брат, роднините от село Злокучане, лигавите френски племенници, непоносимата зълва и... кой ли още не. На всички им предстои едно незабравимо лято, в което френската изисканост и парижки стил се срещат челно с българската непосредственост и шопски инат. А от ... |
|
Юбилейно издание за мистериозния живот на една от най-загадъчните фигури в българската история! Син на Симеон Велики и брат на св. Иван Рилски, легендарният Боян е смятан за основоположник на богомилството, а чудодейните му способности можели да лекуват и най-страшните болести."Петър здраво управлява българите, (...) брат му Боян бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование." Лиутпранд Кремонски (X в.) "Боян е вещ в словата, но щом засъчинява, в дървета се оплита и като вълк се скита, като орел под облаци облита." Слово за полка на Игор (XII в.) "В нашето минало няма по-загадъчна личност от ... |
|
"Сигурен съм, че всеки хуморист, независимо от калибъра му, си е мечтал да напише своята автобиография - така, както са го направили Марк Твен, Бранислав Нушич, Уди Алън... Или Великия Чаплин. Не суетата да наредя и себе си сред великите хумористи е причината за тази автобиографична книга. За 40 години писане и 60 години живот с (и сред) писатели разбрах, че суетата е най-големият враг на писателя. Написах я, за да разкажа не толкова за себе си, колкото за шегите на времето. И за хумористите, от които съм се учил. На живота гледам леко (по-често лекомислено) - така съм устроен. От дете, та до днес, се смея и ... |
|
Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените. Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |