Обект на изследователски интерес в книгата са емблематични за възрожденската литература текстове. Подбраните за анализ творби са обединени от идеята за непреходността им. Написани талантливо, искрено и вълнуващо, те създават традиции, провокират нови прочити. Отделните студии разглеждат представителни за епохата жанрове: историография, живописание, поезия, драматургия, публицистика. Книгата е насочена към широката културна общественост, като изпълнява и образователни цели. ... |
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
|
Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
|
Сборник с разкази. ... Дори и работещ с думи, художникът се познава лесно. В сборника с разкази „По-тихо от мрак” Христо Кърджилов разгръща целия си талант да чете душите на хората, да ги обрисува със силни, ярки краски, да подбира от палитрата на живота истории, които хем сякаш са се случили на съседната улица, хем носят заряда на необичайното, което толкова неустоимо ни привлича. Скелет в шахтата, провиснал от тавана балон с киселина, магически самоубийства си дават среща с мрачни планове за страховити, зли отмъщения, изпепелени и забравени, но неприключили истории, копаене гроб другиму и неизбежното падане в него, ... |
|
"И тъкмо по това време, някъде около 20 септември 1994г., се случило следното: Късно една вечер майка ми, след като ме приспала, слязла по няколкото стъпала на балкона откъм "Лермонтова" и се облегнала на перилата. Било топло и тихо, но по улиците нямало жива душа, само караулът крачел по тротоара пред къщи, на няколко метра от нея. Изведнъж тя чула да се подсвирва една мелодия "You are my sunshine", която им била сигнал с баща ми. - Чувам, че мелодията е същата - разказвала ми е майка ми, - и в същото време разбирам, знам, че не я свири баща ти. Разтревожено се заоглеждала, като внимавала да не ... |
|
"Човешкият живот не струва нищо. За религиите и Бог той е жертва, която да поднесеш, за да си вечен на небето, за богатия - средство да спечели още пари, за съда - свидетел, който се продава и купува, за властта - глас, с който я избират за да краде дълго и много. Тежко е да се родиш в България, а Господ да сметне, че си живял." Петър Христозов е роден на 17 февруари 1935 г. в Борисовград. Той е един от малкото българи, възпитаници на Ордена на йезуитите - Конгрегация за разпространение на вярата. Доктор е по биофизика на Лионската политехника. Генерал-полковник от руското разузнаване. Затворник на бившата ДС ... |
|
„Разливът, който разделя родителите бенгалци от техните отгледани в Америка деца – и който разделя децата от Индия, – си остава основната тема на Лахири в това своеобразно продължение на Преводачът на болести и Името. В осемте разказа от този сборник резултатите отново са смайващи. В историите на Лахири – истории за изгнание, идентичност, разочарование и съзряване – се проявява нейното пестеливо и изкусно майсторство, с което малцина съвременници могат да се похвалят.“ Publishers Weekly „Чеховско чувство за загуба пронизва тези нови разкази: то ни припомня колко дълбоко г-жа Лахири умее да вниква в белезите, нанесени ни ... |
|
Най-честият герой в стоте разказа от "Центурия" е "един господин", но се случва да е също дама, съществуващо или несъществуващо животно, призрак, явление, разсеяна фея, крадци на Вселени, сън, даже и вик. Тези текстове, наричани от техния автор "романи в миниатюра", приличат още на джаз вариации по общовалидни теми или на моментални снимки от многозначителни събития... Един господин подслушва разговора на белоснежен еднорог с базилиск; гид обяснява на туристическа група структурните особености на ада; възрастен мъж изпада от селенията на съня в селенията на смъртта, откъдето се връща с мисия; ... |
|
Книгата представлява сборник от деветнайсет блестящи и провокативни есета, чрез които Гладуел ни кани в мисленето и нагласите на цяла плеяда от впечатляващи с поведението си хора. Избраните лично от автора истории и идеи са вдъхновявали и вдъхновяват читателите на New Yorker дълго след публикуването им. Те се занимават с теми, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, но в крайна сметка са обединени от намерението на Гладуел да ни представи света през очите на другите и гравитират около убеждението, че това любопитство към същината и устройството на чуждия свят се нарежда сред фундаменталните човешки импулси - ... |
|
Един толкова старомоден разказвач, че изглежда супер модерен. „Тръбачът на равнината“ е сборник с разкази на Иван Крумов, стоварен в пространството на Дунавската равнина и във времето на първите стъпки на социализма в българското село. Истории и образи, замръзнали в обичайната си необичайност и излезли сякаш от сайта „Изгубената България“. Извадени от всякакви пропагандни клишета, свързани с комунизма, историите на Крумов са трогателни, наивистични понякога, но докосващи вън от съмнение. Истинско предизвикателство – особено за по-младите читатели – е да се изправят очи в очи с един неподозиран свят, който прелъстява, без ... |
|
Стоян Георгиев Бояджиев е български обществени, дългогодишен деец на ВМРО. След 1989 г. участва във възстановяването на Съюза на Македонските дружества в България, като три години е негов председател, а по-късно и почетен председател на ВМРО-СМД до смъртта си през 2004 г. Роден е в София през 1915 г. в семейство на българи - бежанци от Егейска Македония. През 1936 г., като студент в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Стоян Бояджиев става един от основателите на македонската студентска корпорация "Шар". По това време написва и книгата си "Съществува ли македонска ... |
|
"Иван Стойчев е написал книга, интересна и емоционална, четиво всеобхватно и многообразно като самия живот.Когато го четем, с любопитство и удивление ще се запознаем с основните моменти от езотеричното учение. С помощта на тази вековна мъдрост, през призмата на нейните канони, можем да погледнем с разбиране и интерес към оригинални, фрапиращи случаи от живота на автора, когато той се е срещал с неизвестни, непознати сили. Не по-малко любопитни са главите, в които научаваме как едно дете, едно патриархално семейство от началото, та до средата на миналия век, се е борело за насъщния. Разказът е значим и завладява, ... |