В настоящия лексикон, който в структурно отношение е първи по рода си сред нашите речникови пособия, са представени съществителни и прилагателни имена, както и незначителен брой глаголи в българския език като напр. ампер, бакелит, водевил, гоблен, далия, ердел, жакард, зегерка, иприт, каолин, легхорн, мансарда, мелба, никотин, опел, питон, ръгби, силует, тюл, уорчестър, фаянс, хулиган, цепелин, чиния, шрапел, юни, януари, бикфордов, бордолезов, бунзенов, валпургиев, карданов, галванизирам, пастьоризирам, херметизирам. Обединяващо при тях е обстоятелството, че са производни от собствени имена с основна цел създаването на ... |
|
Събраните в книгата материали са групирани в няколко раздела: Изговорни проблеми Думи, словосъчетания, изречения Чуждиците в българския език Правопис и пунктуация В края на книгата са събрани примери от публикации на автора в рубриката "Трудният български език" през последните години (2000 - 2011) в средствата за масова информация. Надяваме се всеки да намери нещо интересно за себе си – и студенти, и ученици, и журналисти, които явно имат най-често нужда да обогатяват езиковата си култура. Професор Стефан Брезински е роден в гр. Златарица, Великотърновска област. Висше образование завършва в Софийския ... |
|
Със своите близо 90 000 речникови единици "Официален правописен речник на българския език" е най-пълният досега справочник от този тип. Речникът има нормативен характер – правилата, формулирани в увода, и правописът на включените в него думи са задължителни за писменото общуване. Уводните части на речника съдържат правилата на писмения език, представени максимално ясно, достъпно и непротиворечиво. Речникът регистрира активния речников състав на днешния книжовен български език и съдържа значително повече думи и форми от досега действалите правописни речници, издания на Института за български език. След ... |
|
Настоящият "Български тълковен речник" е адресиран към всички, които проявяват интерес към словното богатство на съвременния български език. В него е обхваната предимно общо употребяваната лексика, чието познаване и правилна употреба в речта са важна предпоставка за изграждане и обогатяване на езиковата култура. Тълкуването на думите е кратко и пестеливо със стремеж към точно представяне на лексикалното им значение, което прави лесно и удобно използването на еднотомния лексикографски справочник. Включването на чуждоезиковата лексика, навлязла в българския език през последните десетилетия, дава възможност за ... |
|
Минго - Падам ... Том IV на „Българския етимологичен речник” е изработен според принципите, изложени в предговора към първия том, с незначителни отклонения. За да добие текстът на отделните статии по-стегнат вид, не се посочва значението на общобългарските думи, при диалектните думи обаче значението навсякъде е посочено. ... |
|
Задачи за упражнения, текстове за редактиране и тестове. ... "Уважаеми читатели, Ако ви предстои матура по български език, ако допускате правописни и пунктуационни грешки, ако сте позабравили някои от основните правила на езика, ако искате да обогатите езиковата си култура, то вашият най-добър помощник е популярната граматика на д-р Весела Кръстева "Познаваме ли правилата и нормите на българския книжовен език". Написана на достъпен език, книгата ще ви даде възможност самостоятелно да осмислите информацията за граматичния строеж на езика и да проверите своята езикова компетентност чрез тестови задачи и ... |
|
Това е второто издание на 6 том на академичния "Български етимологичен речник" (София, 2002). Второто издание на тома се наложи поради изчерпването му, засилващия се читателски интерес към "Български етимологичен речник" и неговите високи научни качества. Пагинацията и разполагането на езиковия материал са като в първото издание. ... |
|
Във втория на "Български етимологичен речник" том по-широко се представя диалектната лексика, която съхранява много старинни праславянски думи и изобилства със заемки от съседните балкански езици. Значително се разширяват етимологичната част и библиографският апарат на речниковите статии. ... |
|
Трето издание. ... Български етимологичен речник има за задача да обясни произхода на словесното богатство на българския език. Тук са включени всички думи на нашия език, които са събрани до днес. Някои думи са възстановени въз основа на собствени имена. От чуждите книжовни думи се вземат главно онези, които имат по- широка употреба; твърде специални научни и технически термини по начало не се включват. Те остават за специални терминологични речници и за речника на чуждите думи. От чуждиците в народните говори не се вземат онези, които се срещат в езика на двуезично българско население и имат съвсем ограничена употреба.. ... |
|
Второ издание ... Български етимологичен речник има за задача да обясни произхода на словесното богатство на българския език. Тук са включени всички думи на нашия език, които са събрани до днес. Някои думи са възстановени въз основа на собствени имена. От чуждите книжовни думи се вземат главно онези, които имат по- широка употреба; твърде специални научни и технически термини по начало не се включват. Те остават за специални терминологични речници и за речника на чуждите думи. От чуждиците в народните говори не се вземат онези, които се срещат в езика на двуезично българско население и имат съвсем ограничена употреба. ... |
|
В речника са включени неоспоримо актуални днес термини, като някои от тях са дискусионни, а други са продукт на неоавангарда. Традиционната философска естетика е умозрителна и спекулативна. Модерната естетика предпочита да слезе от теоретичните висоти, за да бъде в пряк контакт с художествените процеси. Това я сродява с изкуствознанието, поради което тя заимства някои изкуствоведски термини. Културологичният подход не може да не се отрази на характеристиката на термините. Що се отнася до неоавангарда, да не забравяме: неговата стихия е изобразителното изкуство - там той извършва най-екстремните си ходове, които поставят ... |
|
Вие си мислите, че знаете руски. Толкова е лесен. Толкова прилича на българския! Е, вярно, има падежи, които малко усложняват работата. Но пък лексиката... Казват, че лексиката в двата езика съвпада до 80%! И изведнъж прочитате израза "свежая булка", например. И как да ви дойде наум, че става дума за прясно хлебче, а не за свежа булка? Или ви казват: "Какая красивая у тебя майка!". Оглеждате се за майка си и се чудите дали наистина е толкова красива, като и през ум не ви минава, че става дума за фланелката ви! Освен това разбирате, че руснаците не мият, а чистят зъбите си, бият стъклото, вместо да го ... |