Някои сходства в психичния живот на диваците и невротиците (1912-1913). ... В това прочуто изследване Фройд за пръв път се обръща към обществото и културата. Вместо анализ на индивидуалната душа - на сцената излизат фантазмите на колективната. Защо? Книгата дава един отговор, който днес вече е станал легендарен. Въпросът обаче продължава да стои пред всеки от нас. Епохален е приносът на този текст, той е класика в психологията, културологията, философията, антропологията, етнологията, социологията... Наистина ли тотемизмът и табутата се коренят в едиповия комплекс? Той ли е в основата на всяка невроза, в която и епоха ... |
|
|
Модалност и индексичност в Битие и време."Това е една от най-елегантните книги върху Битие и време. Елегантността ѝ се дължи не на красивия слог или на изящната структура, а на непринудеността, с която превежда читателя през философския лабиринт на Хайдегер. И ако лекотата на движението разкрива философската структура, то скритият елемент в елегантната постройка на книгата е междувременно изтеклата огромна работа върху Битие и време, която Дарин Тенев неизменно има предвид, без да натрапва на читателя. Интерпретацията, която ни предлага авторът, е невъзможна без усилията на широк кръг мислители, но тук тяхната ... |
|
|
Маурицио Ферарис е основоположник на новия реализъм и един от най-влиятелните философи на XXI век. Професор е по теоретична философия в Торинския университет, Италия, където е и президент на Центъра за онтология (LabOnt). Автор е на над шестдесет книги и хиляда статии, преведени на множество езици. Ферарис е един от малцината, работили пряко с водещи фигури на континенталната и на аналитичната традиция като Жак Дерида и Джон Сърл. Гостуващ професор в Харвард, Оксфорд, Мюнхен и Йейл, носител на редица престижни международни награди, сред които и "Humboldt-Forschungspreis". Колумнист на "La Repubblica" и ... |
|
|
Истината е основополагаща характеристика на човешкото отнасяне към действителността. Ние се интересуваме от истини, питаме за истини, съобщаваме истини и, по-общо, улавяме моменти в потока на постоянно променящата се действителност, като разкриваме истини относно нея. Чрез своите разсъждения традиционните философи също са се опитвали да достигат до истини. За философските твърдения е специфично обаче, че при тях няма съгласие относно истинността им. ... |
|
|
В своите "Икономическо-философски ръкописи (1844)", съставени в Париж, младият Маркс прави първите стъпки в разработването на икономическата теория, която ще кулминира в основното му съчинение - "Капиталът" (1867). Тук той виртуозно съчетава достиженията на британската и френската политическа икономия с критиката на класическата немска философия: читателите ще намерят проникновен анализ както на Адам Смит, така и на Хегел. Основно понятие, разработено от Маркс в Ръкописите, е отчуждението: проблем, който ще стане централен за XX в. - от екзистенциализма до социалната теория - и става изключително ... |
|
|
Този том събира някои от най-важните културни текстове на Фройд. С тях той напуска полето на практическа работа с индивидуални пациенти и теоретизиране над нея. И рязко се извисява до културологични и философизиращи анализи. Но изненадващ ли е този преход на психоаналитика към сцените на грандиозния цивилизационен театър? Изоставя ли Фройд зоната си на експертност, когато ни разказва защо културата, т.е. нашата отличителност като човешки същества, всъщност ни вкарва в състояние на нещастност? Не е ли разбулвал всеки Фройдов пациентски случай именно темата за културата чрез конфликта между нагон и култура? Наистина ли е ... |
|
|
Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу определен етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието - и нейното прочуто "заскобяване" се заключава преди всичко в отказа от една култура, от една история, в подхващането отново на всяко знание, връщайки се към едно радикално не-знание. Но за да се осъществи тази операция, трябва да напуснем самата наука и да се потопим в онова, в което тя плава "несъзнателно". Именно с такова рационалистко желание Хусерл се ... |
|
|
"В епохата на Просвещението чувствата, в това число и моралните, привличат вниманието на мнозина проникновени наблюдатели на човешката природа, което позволява спецификата им да изпъкне на фона на традиционното недоверие към страстите и да получат подобаващо признание наред с упованието в разума. Именно Адам Смит обаче е онзи, който се осмелява да обясни - по модела на естествознанието - общите принципи, управляващи тези чувства, да изведе с тях моралните съждения, с които преценяваме поведението и характера на другите и на самите нас. Това прави "Теория на моралните чувства" бестселър не само в Шотландия ... |
|
|
Съставител: проф. д.ф.н. Александър Кънев. ... Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д.ф.н. Георги Каприев и проф. д.ф.н. Стилиян Йотов. Конференцията се състоя на 16 октомври 2020 г. в Аулата на Софийския университет Св. Климент Охридски и беше организирана от катедра История на философията със съдействието на Философския факултет. В нея взеха участие настоящи и бивши членове на катедрата: Георги Каприев, Стилиян Йотов, Гергана Динева, Александър Кънев, Васил Видински, Димитър Божков, Олег Георгиев и Христо П. Тодоров. В сборника е включен и текст на д-р Николай Петков. ... |
|
|
Любовта към мисленето е вродено качество, но способността за мислене би могла да се усъвършенства. В това отношение еднакво подходящи са всички науки. Логиката не е по-добър учител по мислене от другите науки, но има едно особено качество: нейното изучаване развива нашата способност да се отнасяме критично към разсъжденията - да ги анализираме и да откриваме определен род грешки в тях. Логиката не ни казва кога едно твърдение е вярно, а само кога то е плод на неправилно разсъждение, поради което би могло да бъде невярно. Нещо подобно има предвид Кант, който казва, че логиката задава отрицателното условие за истинност. ... |
|
|
Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |
|
|
Курс лекции в Колеж дьо Франс 1983 - 1984. ... "Смелостта за истината" е последният курс лекции, които Фуко чете в Колеж дьо Франс от февруари до март 1984г. Умира няколко месеца по-късно. Това неизбежно ни подтиква да четем текстовете като завещание. Те радикализират анализите от "Управляването на себе си и на другите". Ако там казването на истината се изследва като политическо понятие, то тук се преминава в измеренията на етиката. В какво се състоят рисковете на казването на истината? А ползите му? Защо киниците толкова помагат в отговора на този въпрос? И как се стига оттук до "истинския ... |
Книги
