Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
Да ръководиш крие своите рискове. Да ръководиш държавата може да е смъртоносно... Шон Кинг и партньорката му Мишел Максуел, бивши агенти от тайните служби със собствена детективска кантора, имат нов клиент - Джейн Кокс, първата дама на Съединените щати. Всичко започва с един детски рожден ден, който се провежда на доста необичайно място. Съпругата на президента е предоставила резиденцията Кемп Дейвид за празненството на любимата си племенница Уила. Още същата вечер дванайсетгодишното момиче е отвлечено, а майка му е убита. Джейн Кокс познава Шон Кинг от времето, когато съпругът ѝ е бил сенатор и агентът го е спасил ... |
|
|
Четвъртата част от поредицата за Торстейн Корабостроителя ни отвежда в едни от най-бурните години от историята на викингите. Торстейн е прокуден в изгнание на Оркньойските острови и не може да намери покой, обладан от жажда за мъст и копнеж да си върне всичко изгубено. Не друг, а убиецът на баща му сега властва над неговите земи. В отчаян опит да спаси тежко ранения си син йомсвикингът отплава за Англия, където бушува война. Застаряващият датски крал Свейн Вилобради е твърдо решен да свали саксонеца Етелред от трона и да застане начело на могъща датско-английска държава. Но Торстейн трябва да подбира съюзниците си ... |
|
|
"Силна е водата дето слиза от върха на стария Балкан, тя раздира грубата му риза и измива скрити в горест рани." Диана Атанасова ... |
|
|
Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
|
Франк Болтън, полковник от американската армия, се завръща от войната в Корея в родния си Блак Ривър с надеждата да загърби преживения ужас. Но там се натъква на друг - една по една бива жестоко убити някогашните му интимни приятелки... А съмненията водят към него. Борис Виан замисля творбата през 1950 -а, изготвя синопсис, написва я донякъде, но после я изоставя. Странно, защото самият той споделя: "Сюжетът е толкова добър, че сам му се удивлявам и възхищавам". Седемдесет години по-късно знаменитата група Oulipo се заема със задачата да довърши романа - и макар Виан да е ненадминат, резултатът е повече от ... |
|
|
В това томче е събрана колекция от затрогващи разкази, истински истории, приказки и легенди от близо и далеч, от митичното минало и нашето съвремие, от велики писатели и безименни автори. Но има нещо, което обединява всички тези на пръв поглед разнолики истории: те докосват сърцето! Разгърнете страниците и тръгнете на най-вълнуващото пътешествие в необятната страна на човешкото сърце. Част от авторите присъстващи в книгата са О. Хенри, Брет Харт, Чарлс Лам, Уила Кедър, Натаниъл Хоторн, Джеймс Оливър Кърууд, Уошингтън Ървинг, Рабиндранат Тагор, Хенри Лоусън, Кейт Шопен, Зейн Грей, Оскар Уайлд и други. ... |
|
|
Петър Георгиев Рей е българин, но повече от трийсет години живее в Канада. Дипломиран актьор е, но вдъхновенията му намират най-често израз в цветни живописни платна, дошли сякаш от друг свят. В книгите му откриваме характерното за автора повествование, базирано на философски размисли - стил, познат от предишните му романи (Завоеватели и Мислителят, или насаме с един живял). Пише ги през дългите месеци на пандемията през 2020 - 2021, но твърди, че вдъхновението няма нищо общо с принудителната ни изолация. "Бидейки артист, аз съм си в перманентна изолация. Ние, артистите (предимно художници и писатели), сме ... |
|
|
Димчо Дебелянов е един от най-обичаните български поети. Неговата лирика успява да докосне всеки читател и да го накара да почувства всяка написана дума. Стихотворенията му остават златна класика през годините и до днес. В книгата са поместени над 60 стихотворения от творчеството на поета. Сред тях са любимите на всички Помниш ли, помниш ли тихия двор..., Аз искам да те помня все така..., Да се завърнеш в бащината къща, Спи градът, Миг и много други. ... |
|
|
"С тази малка, но изпълнена с много емоция книжка, искам да благодаря на най-важните хора в моя живот, които ме вдъхновиха и изпълниха с любов, смисъл и светлина дните ми - на съпруга ми, дъщеря ми и моите родители, които ме даряваха и даряват с най-светлите чувства на света - любовта, разбирането и топлината. Те ми дадоха силите, куража, вдъхновението и ме научиха да бъда човек, такъв какъвто бих искала да бъда. Много се надявам, че всички, които четете тази книжка, ще бъдете докоснати от емоцията в нея, защото тази емоция идва дълбоко от сърцето и е много истинска. Бих се радвала, ако с тези стихове мога да помогна ... |
|
|
Включените в изданието предания и легенди са подбрани съобразно учебната програма. Но те са безценно четиво за всяка възраст, защото възпяват славното минало на нашия народ."Надеждата Какъв е този град, изграден от бял камък? Тихи пролетни градини, розов цвят на праскови и чудни дворци сред градините. Прохладни фонтани оросяват нежната тънка трева и къпят мраморните статуи. Сребърни птици летят над дърветата, чуруликат и техните малки гласове глъхнат в облачния дим. Висока крепостна стена от гранит със стройни червени бойни кули опасва съкровището, което вековете са трупали сред полето. Два огромни лъва от бронз с ... |
|
|
Думи от коприва - поетичната книга на Наталия Георгиева е издание на Изида. Наричам те Любов В съня ти тайничко дойдох. Нахлух в теб като неканен гост. Притихнах в тишината ти. Познах горчивината и,` скрит в теб, скрит от мен в твоя свят стаен. В съня от спомени потънала се плъзна неотронена сълза. Целунах я с устни да изпия натежалата тъга, за да усетя твоята усмивка, блага и добра. Ах, моя си, познах те, моя си, истинска като след нощ деня, красива като цвят на роза. Намерих те и няма да те пусна! Назовавам те по име, наричам те Любов. Наталия Георгиева ... |
Книги
