Двуезично издание на български и японски език. ... Книгата е двуезичен сборник от подбрани къси разкази на знаменити японски писатели от края на XIX и началото на XX век. Почитателите на японската литература ще имат възможност да се срещнат отново както с вече издавания у нас Акутагава Рюноске, така и да се запознаят с по-малко известни до този момент у нас майстори на словото. Изданието дава възможност на изучаващите езика да работят с текста в оригинал и превода на български. Разказите (с изключение на "Мандарините") в книгата са преведени за пръв път на български език. Съставители и преводачи са Людмила ... |
|
Горчивото убежище Открай време съм обичал, по някой черен път, близостта на падналата от небето водна мрежа, която се издига и се спуска, ловейки се сама, и нежната несръчност на тревата в средата на купчина камъни, които я възпират - както тъмната и опака страна слага край на мисълта. Рьоне Шар е роден през 1907 г. В Дил-сюр-ла-Сорг, Южна Франция. След пристигането си В Париж се присъединява към групата на сюрреалистите - Брьотон, Елюар, Арагон, Супо, Цара, Деснос - за да се оттегли от нея четири години по-късно. Плод на това участие са книгите му "Арсенал" (1931 г.) и "Чукът без господар" (1934 ... |
|
В тази монументална и полемична книга Хенри Кисинджър отговаря на въпроса какво е "дипломация". Като започва с всеобхватен исторически преглед, пречупен през собствените му очи, и стига до впечатления от личните си разговори с мнозина от световните лидери, Кисинджър сочи пътищата, по които изкуството на дипломацията и балансът на силите са създали света, в който живеем. С поглед към три века - от кардинал Ришельо, бащата на модерната държава, до новия световен ред, в който живеем днес - Кисинджър обяснява как съвременната дипломация се е родила от опита и поуките на политиката на баланс на силите във война и ... |
|
Книгата е част от поредицата "Моята история" на издателство "Пан". ... Прочетете личния дневник на придворната дама Ли Мей, за да научите любопитни подробности от живота в императорския двор в Китай. "1692. Вече два часа наблюдавахме работата на нашите селяни, когато в нивите ни влезе един паланкин. Това е носилка със сол, голяма като легло на принцеса. Изправих се за момент, за да го погледам, тъй като винаги съм се възхищавала от леката походка на носачите. Когато паланкинът спря до нас, майка ми се обърна към мен и прошепна: – Ти си на четиринадесет години, вече си голямо момиче. Имахме ... |