Великолепната поезия на Иван Бунин е също толкова силна и носи в себе си дълбочината на руската душевност със същата сила, с която ни я описва и неговата велика проза. Блестящият превод на Кирил Кадийски доказва, че поетът Бунин е на едно и също нива като прозаика - Нобелов лауреат. Младост В леса изсъхнал дълъг бич свисти, из храсталака щъкат крави и синият кърпикожух цъфти, и листи шушнат в редките дъбрави. И облаци дъждовни стелят дим, и свежи ветри духат из полето, и в тайна радост се топи сърцето - животът като степ е пуст, необозрим. Иван Бунин ... |
|
|
Малко преди да се пенсионира и да отлети за Аман, комисар Матей е изправен пред най-важния случай в кариерата си. В гората край Мегендорф е намерен трупът на момиченце. Гритли Мозер е заклана с бръснач. Комисатяр дава пред отчаяните родителите най-трудната клетва в живота си - да залови убиеца. Всички са убедени, че престъпникът е амбулантен търговец и настояват за наказанието му. Единствен Матей се усъмнява в привидните улики. В училището на жертвата той попада на нейна рисунка, която му подсказва, че убиецът е друг - великан, който й подарявал таралежи. В същото време основният заподозрян се самоубива в килията и всички ... |
|
|
Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
|
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
|
|
Том девети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Две родословия - една история на предци и потомци - частица от биографията на българската интелигенция и народопсихология. Това е лаконичното определение на книгата на Вера Мутафчиева. С изящния си увлекателен изказ авторката ни въвежда в почти две столетни хронологически граници. Художествено-документалното повествование разкрива социалната атмосфера на отминалите до вчера времена чрез живота на двата рода - Мутафчиеви и Трифонови, но и чрез проекцията им върху историческото битие на народа ни. Проекция, която е откроила плюсовете, без ... |
|
|
Не започвайте да четете книгата вечер - наистина няма да можете да се откъснете от нея до сутринта! ... Това е втората книга от планирана тетралогия, в която писателят възкресява атмосферата на легендарната Барселона. Ако вече сте прочели "Сянката на вятъра" - първата част от поредицата, - сигурно знаете защо критиката единодушно обяви Сафон за невероятен майстор на перото, а читатели по целия свят нетърпеливо очакват новите му книги."Играта на ангела" е истинска пример за това, какво е бестселър. Романът е едновременно мистерия, трилър, фантастика, мелодрама, гениална кримка, историческо четиво. ... |
|
|
„Мегре и сянката върху пердето” – Мрачният парижки площад “Де Вож” е разтърсен от мистериозно убийство. Дали жертвата е убита с цел обир или пък престъплението е извършено от нейни близки? Кой се крие зад пердето на апартамента на първия етаж от тайнствената кооперация? И как Мегре ще докаже, че не винаги зад очевидното се крие ключът към разплитане на престъплението? „Мегре и детегледачката” – Какво е общото между привлекателна чужденка и малкото и момченце, разхождащи се в центъра на Париж, седемдесетгодишна италианска графиня и два човешки зъба, открити в книговезко ателие? Този път дори и самият Мегре не знае в ... |
|
|
"Червената къща" всъщност е книга за скулптора Андрей Николов (1878–1959). Завършил образованието си в Париж (1903–1907), живял и творил в Рим (1914–1927), той е не само стълб в развитието на българската скулптура, но оставя принос в европейското изкуство. Творчеството му – многобройно и многообразно – хвърля мост между европейската скулптурна традиция) и българската модерна скулптура на ХХ в. Червената къща в центъра на София, която е принадлежала на скулптора Андрей Николов, няколко десетилетия е била средище на духовен елит, обединен около личността на твореца. За вътрешното око на тези, които се докоснат до ... |
|
|
"Три будистки монаха" е сборник с класическо хайку на Танеда Сантока, Озаки Хосаи и Ямагучи Сейши. Съставител на сборника е изтъкнатият испански японист д-р Висенте Ая. Висенте Ая е роден в Севиля през 1962 г. Доктор по философия (докторската му дисертация е „Изразяването на свещеното в японското хайку”), преводач на японска поезия. Ученик е на Рейджи Нагакава. Живее в Нагасаки и Барселона. Автор е на книгите "Вътрешното пространство в хайку", "Голият монах", "Сърцето на хайку", "Хайку-до", "Дзен поезията на Сантока" и др. ... |
|
|
На тридесет и три години той бе имал много жени. Никоя не му бе доставяла такова удоволствие като нея – тотална, животинска наслада, без задни мисли, след която не следваше нито отвращение, нито притеснение, нито отегчение. Напротив! След двата часа, в които телата им се стремяха да постигнат максимална наслада, и двамата оставаха голи, удължавайки плътската си близост, вкусвайки хармонията, установила се не само между тях, но и в заобикалящата ги обстановка. Тони Фалкон има щастлив брак, дете и извънбрачна връзка с омъжена жена от своето село. В неговото съзнание „Обичам те” не се различава особено от „Събличай се”, но ... |
|
|
Емил и Маргьорит. Седят край камината и се гледат един друг. След известно време Емил вади от джоба бележник и написва нещо, откъсва страницата, сгъва я докато става съвсем мъничка, и я хвърля в скута на съпругата си. На листчето пише КОТАРАКЪТ. На това тя отвръща с листче, на което пише ПАПАГАЛЪТ. Дебнеха се взаимно. От години се наблюдаваха така – прикрито, неизменно привнасящи нови лукавства в играта… Емил се усмихна доволно. Не на нея. Не на огъня. На идеята, която му хрумна. Не бързаше да я реализира. Имаха време – и той, и тя. Цялото време до момента, в който един от тях не умре. Как да разберат кой ще си иде пръв? ... |
|
|
Орхан Памук за себе си и света в една книга – изповед. В "Други цветове" Нобеловият лауреат застава открито пред своя читател, представяйки в поредица есета и размисли своите възгледи за литературата, за заобикалящия ни свят, за политическите реалии и за държавата на духа. Заемайки достойна писателска и гражданска позиция, авторът говори с обич и меланхолия за отечеството си, за терзанията, измъчващи духа на съвременния човек и за твърдата си вяра в литературата като изцелителка на духа. В един свят на рушащи се ценностни системи и липса на нови Орхан Памук търси истината в творчеството на големите имена в ... |
Книги
