Фиаското на международния финансов елит. ... "Почти половината си живот работих в Лондонското сити, а през последните две години все се питах: какво са си мислели банкерите, като са изобретили цялата тази отрова? Знаеха ли какво правят? На никого няма да му хрумне да произвежда боклук, само за да го продава скъпо. Защо тогава всички тези прекрасни и иновативни финансови продукти се превърнаха в хартия за рециклиране, защо сме седнали върху огромното смрадливо сметище от високо котиращи се някога ценни книжа? Как стана възможно безгрижният "ламтеж" на финансовите мениджъри към все повече облаги и по-високи ... |
|
Второ издание. ... "Започнах да пиша този роман през октомври 1989 година, когато, без много хора още да подозират, Берлинската стена се накланяше опасно, започна да се срива и едва няколко седмици след това се срути. Между намерението да напиша този роман и самото му написване се проточиха дълги години, в които мислих, четох, рових се, обсъждах и най-вече - надниквах изумен и потресен в една макар и малка част от истината за една поучителна история от XX век и в биографиите на редица зловещи, но реално съществували действащи лица, които се появяват в книгата. Помъчих се да възстановя онова, което знаем с пълна ... |
|
Васил Кинов (1940-2010) е завършил славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е в БНТ, „Българска кинематография“, в. „Земеделско знаме“, в. „Век 21“, Столична библиотека. От 1992 г. до 1996 г. е културно и пресаташе в посолството ни в Полша. За преводи на полски писатели е награден с отличието „Заслужил деятел на полската култура“. Автор е на двайсет и седем белетристични книги. Превеждан е в единайсет страни. „Писма до мен“ е последната му книга, която излиза посмъртно. ... |
|
Жена броди из улиците на Манхатан и сред великолепието и какофонията на огромния град с изящен копнеж размишлява върху рискованата любовна афера, която току-що е започнала. Малко ирландско момиче и майка му с въодушевление приемат поканата за гости у семейство Кулан, но въпреки многообещаващия зелен жоржет, сребърните обувки и приказните вечерни партита на домакините – си тръгват разочаровани. Ирландец в Северен Лондон връща лентата на живота си и отново се вижда като младо момче, което заедно с другарите си копае улиците на града, но мечтае за митичното злато – примирен аутсайдер както в Ирландия, така и в Англия, но ... |
|
Ханшан (Студена планина) е прозвището на поет-отшелник от династия Тан (VII–IX век), чието истинско име остава неизвестно. Напуснал родното си място, той се заселва в свещената за даоистите планина Тиентай. Ханшан е първият, който пише поезия на разговорен език. Пренебрегван от традиционните класици, но цитиран от чан-будистките наставници, той става любим поет на бийтпоколението от 60-те години на XX век. Събраните му стихове са 313. Американският писател Джак Керуак посвещава на Ханшан книгата си „Бродягите на Дхарма”, а поезията на известния хайку-поет Мацуо Башьо е силно повлияна от стила му. ... |
|
"Един преподавател изпитва особено вълнение и гордост да срещне след години свой професионално реализиран студент. Още по-голяма гордост изпитва, когато този студент е станал негов колега. Така беше за мен преди няколко години, когато на една научна конференция срещнах Хюсеин Мевсим, вече доцент в Анкарския университет. Казвам колега не просто в смисъл на университетски преподавател, а в смисъл на филолог, посветил се на посредничество между два езика и две култури в общия контекст на една трагична и величава, изпълнена с превратности обща история. За един сравнително кратък период той успя да представи доста неща от ... |
|
"От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в съвременната немскоезична литература е единствен по рода си. В тази тревожна история, с изящна форма, той достига съвършенство." Хайнрих Детеринг, сп. Литературен "Никой не пише толкова толкова омагьосваща проза като В. Г. Зебалд. Неговите панорамни, разпростиращи се с широк замах, потрепващи от ритъм изречения обгръщат нещата със симпатия и дискретност." Йорг Плат, Дер Тагесшпигел "Само в няколко последователни дни термометърът, поставен на рамката на прозореца, падаше по обедно време под петдесет градуса по Фаренхайт, се разрешаваше на ... |
|
"В предлаганите три повести авторът изследва скритите тайни на човешката душа, копнежа по духовно съвършенство и сближение с вечността. Независимо от общественото положение, жизненото поприще и личните постижения в надпреварата да се реализираш през краткото време на своя собствен живот, стремежът да постигнеш индивидуална изява, е еднакъв за всички. Историческата епоха влия върху външните белези на битието, но не и на вътрешния импулс да получиш лично удовлетворение от осъществяването на благородните си помисли да си полезен не само в своето време, но и за бъдещите поколения. Белетристиката на Арво Валтон се родее с ... |
|
Фантастична проза. ... "Не допускам, че стерилността, отегчението, декадансът, вярата в края на света - всичко това, което бе на мода тридесет-четиридесет години в Европа, има някакво бъдеще. Жаждата по нови духовни светове, откриването на непознатите източни религии няма да остане без последствия. Затова твърдя, че аз, Мирча Елиаде, съм оптимист.""Мирча Елиаде притежаваше една необикновена дарба - да прави всяка идея пълнокръвна и заразителна, да я обкръжава със сиянието на известна истерия, но истерия положителна, възбуждаща, здравословна...""Елиаде винаги е обичал прозата от балзаковски тип, ... |
|
„Окупирай”, по думите на Ноам Чомски, „е първата масирана реакция на обществото срещу трийсетгодишната класова война”, подклаждано от народа движение, започнало в Ню Йорк сити на 17 септември 2011 г., и лавинообразно разгърнало се из хиляди места в световен мащаб. Макар че повечето от първородните сцени на бунта са потъпкани от полицейските набези, до началото на 2012-а движението вече не окупира само палатковите лагери, но и националното съзнание. В беседите си Чомски изтъква, че едно от най-знаменитите постижения на движението е фактът, че подсигурява място на въпроса за хорското неравноправие в дневния ред на ... |
|
От авторката на „ Ръката, която първа пое моята “. ... Единбург през 30-те години на ХХ век. Семейство Ленъкс има проблеми с по-малката си дъщеря. Есме е пряма, неконвенционална и непрекъснато предизвиква доброто общество. Дори Кити, обичната сестра на Есме, започва да губи търпение. Нещо трябва да се направи. Години по-късно в същия град млада жена на име Айрис Локхарт получава писмо, което я информира, че има пралеля в психиатрична клиника и че предстои тя да бъде изписана оттам. Айрис никога не е чувала за Есме Ленъкс, а единственият човек, който би трябвало да знае повече, баба ѝ Кити, е твърде отнесена в ... |
|
Колкото е познат като историк и задълбочен изследовател на алевитството, Реха Чамуроглу е толкова предпочитан и като романист. Романът му "Шах Исмаил" изпраща читателя в XXV век. Събития, които започват с раждането на Шах Исмаил, продължават като кръвопролитен процес до превръщането на една секта в държава. Този роман е не само разказ за една от значимите личности в момент на пречупване в хода на историята. Той отразява и един процес, в който се пише една нова история. В едно августовско утро Исмаил каза на Неджем:"Животът ми мина в сън. Несими, Фазлуллах, Саббах, Исмаил, Аттар, дядо ми Ажюнейд, баща ми ... |