В сборника "Тайните оръжия" влизат пет прочути истории на великия аржентинец: "Преследвачът" - новелата, посветена на Чарли Паркър (екранизирана от Осиас Виленский, 1965), "Лигите на дявола" - разказът, вдъхновил Микеланджело Антониони за известния му филм "Фотоувеличение" (1966), "Писма от мама" (екранизирана от Мануел Антин под названието "Нечетно число", 1962), "Добрите услуги" и "Тайните оръжия". Хулио Кортасар (1914-1984) е сред плеядата латиноамериканци, оставили своя отпечатък върху цялата световна литература на ХХ век. ... |
|
"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |
|
"От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в съвременната немскоезична литература е единствен по рода си. В тази тревожна история, с изящна форма, той достига съвършенство." Хайнрих Детеринг, сп. Литературен "Никой не пише толкова толкова омагьосваща проза като В. Г. Зебалд. Неговите панорамни, разпростиращи се с широк замах, потрепващи от ритъм изречения обгръщат нещата със симпатия и дискретност." Йорг Плат, Дер Тагесшпигел "Само в няколко последователни дни термометърът, поставен на рамката на прозореца, падаше по обедно време под петдесет градуса по Фаренхайт, се разрешаваше на ... |
|
„Веднъж Веднъж се скитах по пътищата, самотният ми силует беше изсъхнало дърво в пустинята. Веднъж се взирах уплашен в мрака, виках за помощ, но гласът ми се разтопи в тежката нощ. Мъгла погълна звездите и луната. Леден вятър яхна дивата пустош. Веднъж чух как славей пее в нощта – сякаш пееха облаци. Песента се спусна към мене – езеро с разцъфнали лилии. Белите им цветове прогониха мрака. Веднъж те търсих в най-гъстата тъма и бях най-щастливият човек в света, когато се срещнахме през пролетната нощ.“ Жао Лихон, роден в Шанхай през 1952 г., е един от най-даровитите поети и учени на съвременен Китай. Завършил ... |