Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимото мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието. Поредицата "Шедьовър" представя на българския читател образци на световната литература. В този том, драги читателю, ти предстои среща с един от великите романи на Фьодор Михайлович Достоевски - "Юноша". Творба, която преди повече от 100 години почти пророчески предсказа не само ... |
|
Романът, който покори света и взе награда "Пулицър" и медал "Карнеги". Опияняващ бестселър за сляпо момиче от Париж и млад немски войник, чиито пътища се преплитат в окупирана Франция по време на Втората световна война. Мари-Лор живее с баща си в Париж, близо до Националния природо-исторически музей, където той работи като главен ключар. Когато е на шест, Мари-Лор губи зрението си, а познатият ѝ свят се превръща в тайнствен лабиринт, изпълнен с опасности. За да ѝ помогне, баща ѝ измайсторява миниатюрно копие на квартала и я кара да наизусти пътищата около дома им. Скоро обаче ... |
|
Стихове. ... Произведенията в книгата са подбрани от Румен Стоянов. Преводач по професия, той е съставител на настоящия сборник, в който са включени едни от най-ярките стихове на португалския поет Фернандо Песоа. "Настоящият сборник реших да го съставя, изхождайки единствено от първата ми среща с ибериеца. След нея четях къде какво негово докопам, че да потвърждавам началното мое изумление: как е възможно да се направи каквото той е направил? Онова творчество човешки постижимо ли е? Наподобявах шопа, дето, гледайки жирафата, рекъл "такова животно нема". Прав ли е бил нашенецът да отрича неотричимото, не ... |
|
Горчивото убежище Открай време съм обичал, по някой черен път, близостта на падналата от небето водна мрежа, която се издига и се спуска, ловейки се сама, и нежната несръчност на тревата в средата на купчина камъни, които я възпират - както тъмната и опака страна слага край на мисълта. Рьоне Шар е роден през 1907 г. В Дил-сюр-ла-Сорг, Южна Франция. След пристигането си В Париж се присъединява към групата на сюрреалистите - Брьотон, Елюар, Арагон, Супо, Цара, Деснос - за да се оттегли от нея четири години по-късно. Плод на това участие са книгите му "Арсенал" (1931 г.) и "Чукът без господар" (1934 ... |
|
Казват, че да четеш Борхес е преживяване, което може да се сравни с отстраняване на мозъка, за да бъде ремонтиран. Първо усещаш хладно течение в мозъчната кухина, после настъпва дезориентация, дори дискомфорт. Накрая обаче те овладява усещането, че светът е безвъзвратно променен и неописуемо усложнен. Неговите емблематични Измислици (Ficciones, 1944) компресират в 16 трудно поддаващи се на класификация неголеми прозаични къса няколко века философия и поезия. Той ни предлага неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари върху несъществуващи книги и същевременно ... |
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... В края на 1829 г. Стендал прочита в съдебната хроника на един вестник, че семинарист на име Берте е осъден на смърт. Причината е опитът да убие, по време на молитвата ѝ в църквата, своята бивша любовница и майка на един от учениците си. Така у френския писател се появява идеята за романа "Червено и черно", в който вестникарското съобщение ще бъде прекроено и обогатено. Резултатът е налице година по-късно. Тогава "Червено и черно", втората книга в творчеството на Стендал, става факт. Романът се състои от ... |
|
Това е шедьовърът на кратката проза на легендарния швейцарец Роберт Валзер (1878 - 1956), един писател, когото съвременният свят преоткрива днес като "липсващата връзка" между сюрреализма и Франц Кафка. В действителност приживе Валзер е бил по-известен от самия Кафка или Валтер Бенямин - автори, които са му се възхищавали и върху които тази книга е оставила отпечатък. "Разходката" - това са бляскави и най-вече весели гирлянди от думи, които опровергават усещането ни, че вече сме чели толкова много, че не е възможно да бъдем изненадани от нечий стил и слог. Напротив, възможно е, и Валзер го прави ... |
|
Касабите и паланките в Босна изобилстват с какви ли не истории. В тези най-често скалъпени разкази под формата на чудновати събития и нерядко под маската на измислени имена се крие действителната и непризната история на този край, на живите хора и на отдавна измрелите поколения. Това са онези ориенталски лъжи, за които една турска пословица казва, че са "по-истински от самата истина". ... |
|
"Нямам никакви претенции за универсалност, не познавам живота "изобщо". Човек пише с личните си натрапчиви идеи. Това, което ме прилича, е несполуката, или най-малкото чувството, че не си успял; поражението ме интересува повече, когато е облечено като победа. Някои от героите ми успяват социално, но имат личен неуспех. Дълбоко разбиран този род неравновесие. Щастието няма нищо общо със знаците и маските на успеха. Отделните глави в този роман са изградени като напълно автономни и различни един от друг разкази. Като мъниста на гердан. Тази "съзвездна" структура ми даде възможността да пиша не по ... |
|
"О въжа усукани от викове Звън камбанен ниско над Европа Викове висящи на въжето Релси свързващи народите В тоя свят сме само двама-трима души С нищо необвързани свободни Да си подадем ръка." Гийом Аполинер ... |
|
Джейн Еър разказва историята на едно обикновено английско момиче, което отрано познава трудностите на живота. Останала сираче, Джейн е пратена от своята леля в интернат за сираци, известен със строгите си порядки и жестоко отношение. Надарена с непримирим дух и силно чувство за собствено достойнство, Джейн не спира да се стреми към свободата. Когато заема място като гувернантка в едно богато семейство, Джейн се влюбва в господаря на имението. Любовта ѝ е споделена, а радостта ѝ - пълна, докато не открива, че мъжът на мечтите ѝ вече е женен. Озовала се на кръстопът, Джейн трябва да вземе съдбовно решение. ... |
|
"В тия стихове покорява високата култура на преживяването, несъмнената ориентация на поета всред личностите и проблемите на лириката ни, будните му сетива за света; подкупва ни също артистизмът и вътрешната свобода, с която употребява словото." Калин Донков "Филипов умее да извлича чистия поетически субстрат "отвсякъде", да представя нещата от живота, обществените и световни дела, даже връзката си с Бога като свое съкровено-интимно итие. У него "снижаването" и "включването" на "надоблачните", конфесионалните въпроси в ритъма и психологията на всекидневния човек ... |