"В тези три романа един значителен дух прави опит да покаже в символи болестта на днешната ни култура и да я обясни критично. Това са три книги, богати на идеи, написани умно и с вкус. Книги без "герои", но този недостиг е заменен от дух. Първият роман е все още истински роман, във втория формата започва да се разпада, а в третия писателят действа напълно свободно, като включва и есеистични пасажи - върху духовността и облика на Европа, стила в математиката и логиката, характера на Ренесанса, същността на Реформацията и на немската идеалистична философия. Краят представлява жест на почит към Живота. Тази ... |
|
Любов отвъд живота... В Силата на любовта - втората книга от трилогията на Елизабет Чандлър - Тристан установява, че произшествието, при което е загинал, не е било нещастен случай! Някой е срязал спирачките на колата му. Кошмарите на приятелката му Айви продължават, докато един ден тя не си спомня какво е видяла през онази ужасна нощ. Грегъри е неотлъчно до нея, също както и Тристан. Ангелът пазител забелязва новия й приятел да сипва нещо в чашата ѝ с чай. Айви го изпива и двамата с Грегъри, следвани от невидимия Тристан, се отправят към гарата. Там Айви най-сетне го вижда от другата страна на релсите. Когато ... |
|
Настоящото издание включва шест трагедии на Еврипид, непревеждани досега на български език или превеждани много отдавна. Те са подредени хронологично по реда на поставянето им в Атина. Най-ранната творба, достигнала до нас, е "Алкестида" - вълнуващ разказ за саможертвата на предана съпруга. "Медея" е сред прочутите произведения на Еврипид; тя е част от митологичния цикъл за пътуването на Аргонавтите, но авторът внася нови събития в мита, правейки от Медея детеубийца. "Андромаха" е част от Троянския митологичен цикъл, посветена на съдбата на вдовицата на Хектор в плен на Елада. "Ион& ... |
|
„Веднъж Веднъж се скитах по пътищата, самотният ми силует беше изсъхнало дърво в пустинята. Веднъж се взирах уплашен в мрака, виках за помощ, но гласът ми се разтопи в тежката нощ. Мъгла погълна звездите и луната. Леден вятър яхна дивата пустош. Веднъж чух как славей пее в нощта – сякаш пееха облаци. Песента се спусна към мене – езеро с разцъфнали лилии. Белите им цветове прогониха мрака. Веднъж те търсих в най-гъстата тъма и бях най-щастливият човек в света, когато се срещнахме през пролетната нощ.“ Жао Лихон, роден в Шанхай през 1952 г., е един от най-даровитите поети и учени на съвременен Китай. Завършил ... |
|
"Читателите на "Литни, хвани ни" ще се потопят в свят, където нищо не остава незабелязано и неотбелязано, както и нищо не е без предназначение и дълбок смисъл. Вдъхновени сме от панорамността на авторския поглед, съчетана със способността да се взре в отделни детайли. Градове оживяват, придобиват характери и внушават деликатни емоции. Отношенията между хора или между хора и природа ни вълнуват и ни приобщават с тяхната изящност и честност. Същевременно авторката не се страхува да задава смущаващи въпроси: "Кое е разумно?", "Дали са достатъчни тези кървави лаври?", "А ти, ти какво ... |
|
„ Георги беше живописец, график, правеше стенописи, пишеше поезия. Най-големият, най-добрият от нас. Раним и много деликатен човек, изключителен поет и един от най0добрите рисувачи на XX век, уникален рисувач. Той е даден от Бога.“ Вежди Рашидов, скулптор „Георги не се вписваше в общия поток хора на културата и на изкуството. Той беше колкото бохем, толкова и самотник.“ Светлин Русев „Георги се стремеше към Бога през целия си живот с творчеството си и накрая Господ си го прибра. Но ние тепърва ще откриваме неговата стойност.“ Камелия Минчева, галерист ... |
|
В "Безкрайното Саргасово море" Джийн Рис предлага нов прочит на каноничния роман на Шарлот Бронте от 1847 г. - "Джейн Еър". Авторката връща времето няколко години назад, за да запознае читателите с историята на Бърта - лудата съпруга на Рочестър, която - подобно призрак или звяр - живее заключена в таванската стая на имението Торнфийлд. С "Безкрайното Саргасово море" Джийн Рис всъщност отговаря на въпроса, който Джейн Еър задава на Рочестър: "А сега, сър, кажете ми коя и каква е тази жена..." Този писателски жест е мощно деконструиращ: авторка с колониален произход нахълтва в ... |
|
Край Копенхаген е убит българин. На фирма, която работи с България, не са предадени 300 000 долара капаро за поръчана стока. Кой е убиецът? У кого са парите? За да разплете този криминален възел, Емил Боев е командирован в Дания под името Михаил Коев. Попада в компанията на агенти на ЦРУ, които знаят всъщност кой е той – агент от българското разузнаване, пред когото “синее царството на красивата илюзия”. Опитват се да го вербуват. Устройват му различни капани. Минава през тежки изпитания. Вълнуващи моменти от работата на човек, който е на мястото си, но от сенчестата страна на живота. ... |
|
Първа книга от "Световни поети" - новата поредица на "Изток-Запад", която събира на едно място най-добрите майстори на мерената реч! ... "Мацуо Башьо, поетът, на когото е съдено да покори с творчеството си Япония, а по-късно и целия свят, е роден на 28 ноември 1644 г. Още приживе той става кумир за стотици хиляди читатели, а неговото творчество предопределя развитието на хайку поезията поне за следващите три столетия. През 1806 г. Башьо е обявен от императора за Божество на летящите звуци (Hion myojin), а по повод стогодишнината от рождението му той е честван като божество в шинтоистките ... |
|
Един летен ден Хърбърт Уелс се разхождал с брат си Франк из спокойните покрайнини на Съри, южно от Лондон. Двамата обсъждали нашествието на европейски заселници на остров Тасмания в първите години на XIX век. За да засили ефекта от разказа си, Франк казал: Представи си, че същества от друга планета внезапно кацнат от небето и завземат Съри, а после и цяла Англия. Тези думи така впечатлили Уелс, че много скоро той започва да пише историята на марсианското нашествие. ... |
|
Изданието излиза в луксозната поредица на издателство "Захарий Стоянов" превод на Любомир Илиев или Валери Петров. Предговорът е написан от Албрехт Шьоне специално за българското издание. ... |
|
Без никакво съмнение „Сан Мануел Добрия, мъченикът" е кулминация на литературното творчество на Мигел де Унамуно, защото, както самият той заявява: „Осъзнавам, че съм вложил в нея цялото трагично чувство на всекидневния живот/4 Успоредно с това тази новела (или кратък роман) е връх в творчеството му и поради още една причина, а тя е, че с нея завършва обновлението на романа като литературен жанр - процес, започнат от Унамуно в началото на века. ... |