Проф. Васил Инджев - актьор, режисьор и педагог. Специализирал пантомима в Париж. Един от създателите на филиал "Пантомима" към театър "Сълза и смях". Автор е на много пиеси, драматизации и сценарии, между които: "Пантомима - древна и млада", "Изкуството на пантомимата", "Мим и клоун", "Пантомимата", "Феноменът българска пантомима", "Мит, маски и театър", "Тайните на превъплъщаването", “Синтез - пантомима, танц, музика“ и др. През 2003 г. Академичният съвет на Националната академия за театрално и филмово изкуство го удостоява със “ ... |
|
|
"Играещият човек е живият човек. По същество актьорът пресъздава една измислица, един сън." Лий Страсбърг ... "Обявявайки първоначалната си цел, Лий Страсбърг твърди, че тази книга за играта на актьора е предназначена за широка публика. "Това не е учебник; това е първият опит някой да обясни какво представлява актьорската игра, каква е системата на Станиславски, какво е Методът." Докато работи над книгата, Страсбърг е категоричен, че пише не само за публиката, която се интересува от театър, а по-важното - за онази, която се интересува какво е творчеството. Докато изследва природата на ... |
|
|
Формирането ни като личности е наложено от природата като задача, която трябва да изпълним докато сме живи и през вековете хората винаги са се опитвали да открият път как да изпълнят този ангажимент към самите себе си. Обичането и постигането на хармония във връзката между мъжа и жената е част от това дълго пътуване. Разгледани като едно цяло, трите пиеси в тази книга се опитват да направят крачката от емоцията към чувството – една от многото стъпки, които човек трябва да измине към изграждането на своята личност. Георги Георгиев е роден в Добрич през 1985. Следва в Софийския университет и НАТФИЗ, където се дипломира ... |
|
|
Църковната архитектура по българските земи (IV-VI в.), Градоустройствена еволюция на гр. Пловдив (XIX-XX в.), Подходи при изследване историята на архитектурната теория (книжнина), Историческата интерпретация на архитектурното ни наследство, Българската архитектура през 50-те години. Културен и политически контекст, Връзка на архитектурното произведение с околната среда, Теорията на градското планиране през втората половина на XX век, Българското градоустройство през 80-те години - идеи и тенденции. ... |
|
|
Живописта заема изключително важно място в обучението на студентите от специалностите “Педагогика на обучението по изобразително изкуство” и “Промишлени изкуства – мода” в Югозападния университет “Неофит Рилски”. Програмата по живопис за тези две специалности съчетава възможности за собствено творчество на студентите и за педагогическо въздействие от страна на преподавателя-художник. В настоящото учебно пособие, предназначено за двете специалности, са изложени: програма по живопис, по която се работи през последните години описание и анализ на живописта от натура като индивидуален процес на студентско творчество, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - Запад". ... Според Айзенщайн: "Да бъде наричан формалист някой, който се занимава с формата в изкуството, е все едно този, който изследва сифилиса, да бъде наричан сифилитик". Но през 30 -те години на миналия век властта използва "формализма", за да преследва всеки, отклонил се от каноните на социалистическия реализъм. Под ударите на "формализма" попадат гении като Шостакович и Майерхолд. Театърът на Майерхолд е закрит, свикано е съвещание на режисьорите от цялата страна, на което той трябва да се разкае и да ... |
|
|
Поет, драматург, актьор, режисьор, художник, публицист, философ, етнограф, през 1938 година Антонен Арто (1896 - 1948) публикува сборник с кратки есеистични творби под заглавието "Театърът и неговият двойник". В тях той излага възгледите си за необходимостта от промяна в самата идея за театъра, който губи смисъл, лишен от магическа връзка с действителността. Според Арто съвременният театър, изцяло подвластен на писания текст, трябва да бъде заменен от т.нар. Театър на жестокостта. Авторът твърди, че Театърът на жестокостта е труден преди всичко за самия режисьор, а елементите на жестокост би следвало да ... |
|
|
"Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов.""Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото". Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860 - 1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията. Всяка пиеса на Чехов стои при ... |
|
|
Сборник "Пиеси" съдържа нашумялата "Да се провреш под дъгата", която се играе в София и Пловдив и която е била спряна от комунистическата власт след 13 представления през 1967 г. Тук е включена и "Комунисти" - документална творба, разказваща истинските истории на български партизани и комунисти, която не е била допусната до сцена, защото гласовете на идеалистите от 40-те години не са се харесали на властниците от 60-те. Знае се, че отношението на държавата и цензурата към драматургията на Георги Марков става основна причина той да напусне България и да продължи кариерата си в Лондон, ... |
|
|
Превод - Иглика Василева. ... В салона на старото имение Сидли Парк в Дарбишър през април 1809г. седят четиринайсетгодишната лейди Томасина Къвърли и нейният учител Септимъс Ходж. В същата стая, но сто и осемдесет години по-късно, разговарят писателката Хана Джарвис и критикът Бърнард Найтингейл, пристигнал да разкрие скандала, разиграл се тук при гостуването на лорд Байрон. "Аркадия" е най-амбициозната пиеса на Стопард, а Стопард е най-интелигентният жив драматург на Великобритания. Авторът паралелно разказва две истории - от началото на XIX век и от края на XX век. В тях е заложил множество интелектуални ... |
|
|
"Съществува един жанр в драматургията, който се нарича "комедия на ситуациите". При Теодора Димова имаме "мелодрама на ситуациите". Това е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да бъдат едно, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение на другите хора се проявяват като нещо трето. И оттук идва един много важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене. Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската драматургия и проза изобщо, която от всекидневието ... |
|
|
Както за Шекспир, така и за Матей Вишниек, "целият свят е сцена". В случая по-точно "цирк". Темата пронизва някои от най-известните му и играни по света пиеси. В тях се преплитат удивително хармонично иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме често в пиесите му, вдъхновени от италианската комедия дел арте, драматургията на Караджале, Йонеско и А. Жари. Критиката неслучайно определя Вишниек като новия Йонеско. ... |
Книги
