Формирането ни като личности е наложено от природата като задача, която трябва да изпълним докато сме живи и през вековете хората винаги са се опитвали да открият път как да изпълнят този ангажимент към самите себе си. Обичането и постигането на хармония във връзката между мъжа и жената е част от това дълго пътуване. Разгледани като едно цяло, трите пиеси в тази книга се опитват да направят крачката от емоцията към чувството – една от многото стъпки, които човек трябва да измине към изграждането на своята личност. Георги Георгиев е роден в Добрич през 1985. Следва в Софийския университет и НАТФИЗ, където се дипломира ... |
|
Църковната архитектура по българските земи (IV-VI в.), Градоустройствена еволюция на гр. Пловдив (XIX-XX в.), Подходи при изследване историята на архитектурната теория (книжнина), Историческата интерпретация на архитектурното ни наследство, Българската архитектура през 50-те години. Културен и политически контекст, Връзка на архитектурното произведение с околната среда, Теорията на градското планиране през втората половина на XX век, Българското градоустройство през 80-те години - идеи и тенденции. ... |
|
Живописта заема изключително важно място в обучението на студентите от специалностите “Педагогика на обучението по изобразително изкуство” и “Промишлени изкуства – мода” в Югозападния университет “Неофит Рилски”. Програмата по живопис за тези две специалности съчетава възможности за собствено творчество на студентите и за педагогическо въздействие от страна на преподавателя-художник. В настоящото учебно пособие, предназначено за двете специалности, са изложени: програма по живопис, по която се работи през последните години описание и анализ на живописта от натура като индивидуален процес на студентско творчество, ... |
|
Както за Шекспир, така и за Матей Вишниек, "целият свят е сцена". В случая по-точно "цирк". Темата пронизва някои от най-известните му и играни по света пиеси. В тях се преплитат удивително хармонично иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме често в пиесите му, вдъхновени от италианската комедия дел арте, драматургията на Караджале, Йонеско и А. Жари. Критиката неслучайно определя Вишниек като новия Йонеско. ... |
|
"Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов.""Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото". Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860 - 1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията. Всяка пиеса на Чехов стои при ... |
|
Превод - Иглика Василева. ... В салона на старото имение Сидли Парк в Дарбишър през април 1809г. седят четиринайсетгодишната лейди Томасина Къвърли и нейният учител Септимъс Ходж. В същата стая, но сто и осемдесет години по-късно, разговарят писателката Хана Джарвис и критикът Бърнард Найтингейл, пристигнал да разкрие скандала, разиграл се тук при гостуването на лорд Байрон. "Аркадия" е най-амбициозната пиеса на Стопард, а Стопард е най-интелигентният жив драматург на Великобритания. Авторът паралелно разказва две истории - от началото на XIX век и от края на XX век. В тях е заложил множество интелектуални ... |
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - Запад". ... Според Айзенщайн: "Да бъде наричан формалист някой, който се занимава с формата в изкуството, е все едно този, който изследва сифилиса, да бъде наричан сифилитик". Но през 30 -те години на миналия век властта използва "формализма", за да преследва всеки, отклонил се от каноните на социалистическия реализъм. Под ударите на "формализма" попадат гении като Шостакович и Майерхолд. Театърът на Майерхолд е закрит, свикано е съвещание на режисьорите от цялата страна, на което той трябва да се разкае и да ... |
|
Този сборник със събраните пиеси на Сара Кейн съдържа и сценарий за кратък филм "Кожа". Сара Кейн е родена в Есекс, Англия, през 1971 г. Учи драма в Бристолския университет, За кратко време е писател-резидент в Роял Корт Театър в Лондон. Страда от силна депресия, за която два пъти лежи в лондонска болница. Това не й пречи постоянно да пише. Слага край на живота си през 1999 г. в болницата Кингс Колидж в Лондон, като се обесва с връзки за обувки. ... |
|
Режисьорска концепция ... Режисьорската концепция на големия наш режисьор Вили Цанков открива неочаквани и неизследвани пространства във вечната драматургична творба. ... |
|
Австрийският писател Петер Турини е роден през 1944 г. в Каринтия. До 1971 г. упражнява различни професии. Оттогава е писател на свободна практика и живее във Виена и Рец. Става известен с първата си театрална творба "Лов на плъхове" и сценария на телевизионната серия "Алпийска легенда". Автор е на много пиеси, филмови сценарии, издава стихосбирки, публикува публицистични текстове и есета. Носител е на многобройни авторитетни литературни награди. През 2008 г. получава наградата "Вюрт" за европейска литература и златния пръстен на Йохан Нестрой. Произведенията на Турини са преведени на повече ... |
|
"Играещият човек е живият човек. По същество актьорът пресъздава една измислица, един сън." Лий Страсбърг ... "Обявявайки първоначалната си цел, Лий Страсбърг твърди, че тази книга за играта на актьора е предназначена за широка публика. "Това не е учебник; това е първият опит някой да обясни какво представлява актьорската игра, каква е системата на Станиславски, какво е Методът." Докато работи над книгата, Страсбърг е категоричен, че пише не само за публиката, която се интересува от театър, а по-важното - за онази, която се интересува какво е творчеството. Докато изследва природата на ... |
|
Поет, драматург, актьор, режисьор, художник, публицист, философ, етнограф, през 1938 година Антонен Арто (1896 - 1948) публикува сборник с кратки есеистични творби под заглавието "Театърът и неговият двойник". В тях той излага възгледите си за необходимостта от промяна в самата идея за театъра, който губи смисъл, лишен от магическа връзка с действителността. Според Арто съвременният театър, изцяло подвластен на писания текст, трябва да бъде заменен от т.нар. Театър на жестокостта. Авторът твърди, че Театърът на жестокостта е труден преди всичко за самия режисьор, а елементите на жестокост би следвало да ... |