Публицистика 1999 - 2002 г. ... „С умението си да долавя чертите на националното и оттам да постига връзката с общочовешкото Хайтов долови в един предимно изолиран свят на "прости" планинци неподозирани мотиви на бит, преживелици, покъртителни човешки съдби. Влязъл в литературата ни с оригинален регистър от теми, с галерия от свои герои, с богатство от свои размисли за съдбата на човека и света, със свой самобитен стил на изобразяване и изразяване, той обогати художествената ни книжнина и зае трайно място в нея... Звучи невероятно, но все пак е истина - Николай Хайтов е от онези творци, които имат рядката ... |
|
|
Едва ли ще е пресилено да кажем, че една от главните характеристики на личността и твореца Николай Хайтов е филипиката, спорът. Две ярки книги, определящи съществени негови творчески търсения, също са родени в полемика. Първата е "Бодливата роза". Много преди темата за екологията и опазването на природната среда да стане актуална, Хайтов се насочи към нея. В "Бодливата роза" той предупреждава, че ако човекът продължава така варварски да се отнася към своята природа, последствията ще бъдат непоправими. Днес виждаме, че, за съжаление, пророчествата му се оказаха верни. И каква тънка невидима духовна ... |
|
|
"Творчеството на Николай Хайтов е невъзможно щ ни отмине едно особено патриотично вълнение. Писател откривател, благородно и всеотдайно влюбен в Родопите, в техните хора и легенди, в горската им красота. Напомня ни с регионалността си за добруджанския митотворец Йордан Йовков, за рисувача на Шопско Елин Пелин, за казанлъшкия вълшебник на хумора Чудомир, съперничи като „местен" автор на своя съвременник Йордан Радичков. Извежда в рамките на своите изображения хора самобитни, недовидени и недопознати преди него. И допълва с нови черти таблото на българския народен характер. Хайтов принадлежи към съвременното ... |
|
|
Съвременната "бетонна цивилизация" и нейните технически "услуги", сред които е удобно да се живее, ни прави неусетно свои пленници и ни откъсва от природата, към която уж непрекъснато искаме да пътуваме,а всъщност непрекъснато се отдалечаваме. Навярно и заради това, докато четем новелите на Николай Хайтов, ние сме щастливи, че пътуваме към природата, към естествения живот, към екзотиката на планината, че бродим на воля из гората и гълтаме на големи глътки пресния въздух, който в съвременния свят се превръща все повече и повече в истинско зло... В тези разкази връзката "човек-природа" е ... |
|
|
""Хайдути" от Николай Хайтов ни дават нравствения и исторически мащаб, елементите на едно национално самопознание, което ни противопоставя на "мързеливата човешка правда" и въпреки многобройните горчиви примери е извор на исторически оптимизъм. Те ни приобщават към един свят на саможертва и благородство, издигат ни до най-светлите върхове на българщината и ни карат да изживяваме с патриотична гордост и въодушевление най-героичните и драматични епизоди на нашето историческо минало, за да не дадем да угасне в душите ни техният огън и да не забравяме с колко кръв и самоотричане е заплатено името & ... |
|
|
"Николай Хайтов живее и днес. В сърцата на онези, които бяха с него в битките му и в миговете на отдих; и в летежите му, и в миговете на покой; и в гръмола на справедливия му гняв, и в яснината на ведрата му усмивка. Той беше несломим. Никакви житейски обстоятелства не можеха да го отклонят от пътя, не можеха да го откажат от битката. Беше безкомпромисен към враговете си, но и милостив. Удряше, но и им даваше възможност да се вразумят, да се поправят. Не унищожаваше човека. Бореше се с порока в него. С лъжата в него. С неистината." Елена Алекова ... |
|
|
Д-р Ганчо Ценов -основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ, изложена за първи път в цялостен вид през 1910 г. в капиталния му труд "Произходът на Българите и началото на българската държава и българската църква". В нея излага хипотезата, че българския народ е формиран от смесването главно на хуно-българи и готи/гети, които в историческо време са били автохтонни (местни) европейски народи от Херодотова (европейска) Скития. Теорията на Ценов не е приета от академичните среди. Кандидатурата му за доцент по "Стара история" в Софийския университет е отхвърлена. По тази причина ... |
|
|
Перуански записки Африкански записки Светогорски записки ... "Хайтов е един от немногото белетристи, участващи в обновителните процеси на съвременната българска проза на основата на нейните древни традиции. Чужд на външните примамки на модата, на преднамерените белетристични експерименти, тънък, ценител на старината и рядък познавач на своя край, Хайтов се оказа на първите редици на писателите с искрени модерни усилия към същността на обществените и психологически явления. В неговата проза намираме съхранен интересът към вечно живите човешки страсти, безпогрешно верен усет за човешки ценности, вроден вкус към ... |
|
|
"Едно далечно пътуване до Филипините неусетно се превръща в хроника на едно лично духовно пътуване - урок към изконни човешки истини - за силата на любовта, за шепота на сърцето, за стойността и значението на настоящият миг, за "изкачването към платото на радостта", за щастието от живот без планове. Сетивното и земното, мъдростта в човешките истории и съдби неусетно преливат в духовно познание при откриването на поредната житейска истина. Красивата поетична образност на езика преплита чуждите истории с личната съдба на автора и така повежда и читателя към неусетното себеопознаване чрез съдбите на другите.& ... |
|
|
Трите войни от началото на века за архимандрит Лука са само училище, подготовка за неговата главна битка за душата и живота на човека - Великата отечествена война. През тези четири години той като че ли открива и поддържа свой собствен втори фронт срещу чуждоземното нашествие. Архиепископ Лука едновременно с това е Тамбовски владика и ръководител на цялата медицинска служба в Тамбовска област, чете лекции по хирургия, изнася проповеди в храмовете, пише медицински и богословски съчинения, и, разбира се, оперира ранени. По силите ли е това на един човек, каквито и изключителни способности да притежава той. В никакъв случай. ... |
|
|
Статии, есета, писма. ... Първият том от това издание представи фундаменталния труд на Иван Хаджийски Бит и душевност на нашия народ. В него е анализиран и обобщен огромен историческо-социологически и историческо-психологически материал. Вторият том - чрез Оптимистична теория за нашия народ - докосва бъдещето и разкрива смисъла на самото историческо изследване. Третият конкретизира авторския подход чрез актуални събития, местни сюжети, монографични ескизи. Макар тези работи да са непретенциозни по замисъл и малки по обем, и в тях личи почеркът на големия творец. Гергьовден и Политическа ваксинация - самият термин ... |
|
|
"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
Книги
