Напътствия и идеи за по-спокоен живот. Тази книга предлага едно пътуване в историята, което започва от първото хилядолетие пр.н.е., в търсене на всичко онова, което е казано, написано и завещано от големите умове на човечеството за Душевното спокойствие и Вътрешния мир. Представени са хронологично напътствия на мъдреците от Изтока, откъси от свещени книги, максими от антични философи и афоризми и фрагменти от знаменити мислители и съвременни автори от Древността до наши дни."Създавай, но не притежавай; прави, но не предявявай права; върши си работата, но не трупай, защото само нещата, в които не се вкопчваш, остават ... |
|
Юбилейно издание. ... Луксозно факсимилно издание по случай 260 години от написването на "История славянобългарска" и 300 г. от рождението на нейния автор Паисий Хилендарски. Изданието с превод на съвременен български език включва факсимилно цветно копие на оригинала на "История славянобългарска", което се съхранява в манастира "Св. Георгий Зограф" в Атон - Гърция и адаптация на съвременен български език. Специално за юбилейното издание е включена встъпителна студия от академик Иван Радев. ... |
|
Кой, как и при какви обстоятелства е убил войводата Христо Ботев? Вече век и половина този болезнен за историческата ни памет въпрос не е намерил своя ясен и категоричен отговор. В книгата са събрани, подредени и изтълкувани наличните свидетелства, водещи към твърдението, че Христо Ботев е убит от свои четници. Основните аргументи са фокусирани върху противоречията в спомените на очевидците и мълчанието на важни свидетели. Изненадващото във версията на автора е, че гибелта на Ботев се разглежда като част от серия убийства на членове от щаба на неговата чета, извършени със сходни мотиви и по една и съща схема. Един смел ... |
|
"Написах тази книга за всички, които не искат да се лутат в лабиринта на неолибералното и комунистическото преиначаване на националната ни история, а да намерят свой път към България и към нейното минало. Някои представят всичко така, че черното да стане поне светлосиво, ако не и тебеширенобяло. Аз не мога да го направя! В съседните нам страни смъртта на всеки, застрашен, защото не се е страхувал да е българин, е геройска смърт в името на България. Много българи и българки са могли да се прекръстят на македонци, сърби, гърци, румънци и да останат живи, но не са го направили и са се простили с живота си. Да се ... |
|
"Тази книга е плод на спонтанното ми възмущение от циничните анти български изявления на американския пратеник за Западните Балкани г-н Габриел Ескобар в подкрепа на геноцида над българите в Македония и за превръщането му в европейска политика! Който изрече престъпната българомразка и анти европейска глупост, че Северна Македония си е заслужила да влезе в ЕС! Никога не съм вярвал, че висш дипломат на САЩ публично ще говори абсолютни нелепости, които са в тотално противоречие с Божиите закони, с историческата и дипломатическа наука, с Конвенцията за геноцида и с всички с международни признати закони за правата на ... |
|
"Познавам Атанас Звездинов като майстор на баснята, като поет, като преводач и съставител - посоките, в които житейските ни пътища обикновено са се пресичали. И винаги веднага се е откроявала неговата прецизност - при избора на необходимите, точните думи при структурирането на стиха - задължително изящен, при превода - верността му към оригинала, при съставителството - вътрешната споеност, защитеност на подбора. И се е откроявало изключителното му чувство за мяра, за съизмеримост. Особено в басните, където едно погрешно движение, една излишна дума, една непремерена емоция, един фалшив тон биха разрушили цялото ... |
|
Тази книга е посветена на личността, делото и влиянието на Петър Дънов, Учителя, върху съвременната българска култура и най-новата история на християнската цивилизация. В нея девизът Дълг и чест е трансформиран в Сила и Живот - моралната мощ в подтиците на живия Христос, вложени в магическото въздействие на Учителското слово. Оригинални ракурси в анализите на тази книга са концептите на автора за българската реформация, бодхисатвата на 20 век, мистериалните посвещения, седемстепенната логика, четиричленното социално устройство и други. Включително и за истинското име на Петър Дънов, Учителя: Този, който предава Доброто ... |
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
"Наскитах се по баири и кории, по слогове и сечини, по долища и по била, по брегове и върхове. Беше ми и трудно, и лесно, и весело, и тъжно - но само докато се стопя в някой росен изгрев, в медната шума на гората, в лая на гончетата, в тропота на глигана или крясъка на фазана... Всеки такъв ден оставяше в паметта ми златно зрънце, та си събрах цяло съкровище. Ето част от него: почит към словото и любов към хората; струва си да събираш само златото на приятелството; получава само този, който дава; ловът е само кръв, козина и перушина за кретена, който няма сетива за величието на природата и красотата на ... |
|
"Да крачиш само - е съпротивление. Да влезеш във вода, в огън - пак. Нестигнатата цел - съпротивление. Постигнатата - носи негов знак. И плуга, и ракетата, зърното, и труса нейде в земните недра, прибоя на морето... Как животът това съпротивление побра! Плътта ни не е ли съпротивление? А мисълта? А чувството за дълг? Съпротивление е съвестта. И бреме е. Ама какво без нея бих могъл? Часовниците като белезници заключват китката ни за това, което все да правим сме длъжници. Кое ни неусетно окова, че все вървим и все вървим нататък, където свети онзи ключ - мечтата." Атанас Звездинов ... |
|
"Видяхме го, но де се е видяло опашка да върви сама, без тяло! А беше, беше някога юнашка, а беше за завиждане опашка. И да ѝ беше тялото мъничко, то имаше си, имаше си всичко. Сега е и проскубата и бедна - от всичките опашки е последна. Сега е и без армия, без флота. Изобщо - непригодна за живота. И няма граждани, а поданици само. Бозволието сякаш е голямо. Та кой ще уважава като цяло опашката, останала без тяло." Атанас Звездинов ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |