Разглеждани теми: Защо римският император Калигула иска да изтрие юдеите от лицето на Земята? Защо Йоан Златоуст забранява на християните да контактуват с евреи? Защо Мартин Лутер проповядва системен тормоз над евреите в Европа? Защо за Хитлер избиването на евреите е по-важно от спечелването на Втората световна война? Защо Сталин преди смъртта си решава да изсели всички съветски евреи в Сибир? Отговорът на тези и много други въпроси ще намерите в тази книга. ... |
|
|
144 библейски урока за сега и за после. Небесно царство е книга-размисъл, съдържа текстовете-коментари върху библейски цитати и има за цел да разшири библейската култура и познание в България, като разкрие макар и мъничка частица от необхватната мъдрост и красота на Библията."Знаете ли кой е най-големият Ви длъжник? Вие самите. Простете на себе си.""Всеки опит има шанс за успех, само опитът да се харесаш на всички е винаги обречен на неуспех.""Смелостта идва не от отчаяната готовност да изгубиш. Смелостта идва от разбирането, че всъщност няма какво да изгубиш.""Христос избира рибари за ... |
|
|
От Едемската градина до Истанбулската конвенция."Адам спеше, докато Ева бе създавана. Затова мъжете не могат да разберат жените, могат само да ги обичат." Из книгата "...тази трилогия е предупреждение за катастрофалната посока, в която заблудителният дух на днешното време води човека към неговия самоубийствен край. Алегоричен пример за такава морална и физическа катастрофа се съдържа в излезлия през 1831 година роман на Мери Шели със заглавие Франкенщайн. Това знаково литературно произведение е шокиращо предупреждение как човек сам може да предизвика своята смърт, преминавайки етични и технологични ... |
|
|
100 къси разказа. ... "Скъпи читателю, Ако четеш тези редове, значи със сигурност си читател. И то скъп, защото държиш в ръцете си сто скъпи за мен разказа. Тези разкази стигнаха до сърцето ми по свои пътища. Като парченца хляб, изпуснати от излитащи гълъби. Като споделена болка на приятел. Като спомен от детството, който те води за ръка в съня ти. Посрещах всеки разказ с отворени обятия - без значение дали носи усмивка или сълзи, без значение отблизо ли идва или отдалеч - всяко растение от човешката ботаника на чувствата намери в тази книга своя дом. От тиквата, та чак до белия трън. Имах само едно условие - всички ... |
|
|
"Увлекателна книга, великолепна смесица от историческо описание и философия... насърчителна и забавна."Current World Archaeology Защо Храмът от хилядолетия не престава да вълнува умовете? Защо три религии обявяват това място за свещено и векове воюват за него? ... |
|
|
Книгата "Летящото магаре" представлява том избрани творби, написани от Александър Урумов и публикувани в сборниците "Приказки в края на времето", "Малкото име на дните" и "Тиква"."Талантът на Александър Урумов е мощен и непресъхващ. Мъдри истории на красив български език." Здравка Евтимова "Предизвикателство към традицията на подценяването, презрението и завистта. Болезнени архаични пластове, дълбоко заровени в душите човешки." Валери Стефанов ... |
|
|
Александър Урумов е бил заместник главен редактор на седмичника "Македония", говорител на Министерство на отбраната, след което работи в областта на политическия и кризисния ПР. От 2006 г. е ръководител на звеното за "Връзки с обществеността" на БНБ. През 2002 г. издава първата си книга "Исус Христос - власт и политика", в която анализира Исус от Назарет като политически фактор в древна Юдея. През 2009 г. излиза сборникът с разкази под заглавие "Приказки в края на времето" (награден в Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" - Хасково). През 2010 г. ... |
|
|
"И тъкмо по това време, някъде около 20 септември 1994г., се случило следното: Късно една вечер майка ми, след като ме приспала, слязла по няколкото стъпала на балкона откъм "Лермонтова" и се облегнала на перилата. Било топло и тихо, но по улиците нямало жива душа, само караулът крачел по тротоара пред къщи, на няколко метра от нея. Изведнъж тя чула да се подсвирва една мелодия "You are my sunshine", която им била сигнал с баща ми. - Чувам, че мелодията е същата - разказвала ми е майка ми, - и в същото време разбирам, знам, че не я свири баща ти. Разтревожено се заоглеждала, като внимавала да не ... |
