11 септември, сутринта, 8:30 Красиво ще бъде, веднъж само да достигнем покрива. Градът е вцепенен, красиво е. Ангелски гълъб, заровен сякаш в метрополитена. Красиво и величествено е вашето изкуство, г-н Явашев, но не съм тук за да ви правя комплименти. Страх ли ви е, г-н Кристо? Чак толкова високо представяхте ли си го? Изпитвате вероятно поне малко страх от смъртта, точно както мен сега: заради нещо незавършено, нещо, което винаги остава. Кристо и Пилар, всеки на своята кула. Двамаат, които никога не се качват на един и същи самолет, за да има кой да довърши делото, ако нещо се случи. Георги Тенев е автор на романа & ... |
|
|
Една млада българка в началото на промените търси нов живот в Париж, чийто образ е почерпила от романите и собствената си фантазия. Мечтите и се заплитат в мрежата на меланхолична любовна история, за която, както и за нашата сънародница, парижкото метро ще поеме ролята на съдба. Сесил Вайсброт (1954) е френска писателка, дъщеря на полски евреи. Авторка е на девет романа и пет сборника с разкази, в които в съгласие със собственото й убеждение, че "литературата се интересува от другите", проправя път отвъд нарцисизма и формалните търсения на френския роман от втората половина на XX век, към пестеливото и прецизно ... |
|
|
Вглъбяване във вечните въпроси на битието, бродене из душевните лабиринти на човека, пространствата на неговите мисли и емоции. Философските и психологическите територии се изследват чрез езика. Може ли да бъде изразено неизразимото? Поезията търси отговора чрез богатството своите фигури и чрез жестовете на волево замълчаване и премълчаване. Такива са философските и литературните ориентири за читателите на стихосбирката „Отгласи" от София Филипова и Александра Ивойлова. Използваната поетическа форма е тази на двойки тристишия - първото тристишие съдържа философски въпрос, отнасящ се до вътрешния свят на човека и ... |
|
|
"Сладкото от смокини -"само за сватби и погребения"свалям венеца страшна ли е смъртта? ах, какви хубави стихове има за нея няма вече кибритени клечки речникът по унгарски е ненужен отново вали ще закача жълтия балон на полилея защото няма слънце..." Поли Муканова ... |
|
|
"Свещена светлина" разколебава всеки, който е смятал, че познава прозата на Георги Тенев. В тази книга ни връхлита революция от сюжети, които прекрачват национални граници, идеологически и сексуални табута. В новият свят на Георги Тенев законите на историята и политиката са подложени на унищожение от модерни елити и неудържимо нахлуващи поколения. Разказите в "Свещена светлина" ни напомнят защо научната фантастика е била жанра на Студената война и какви войни се водят днес. "На кого принадлежи бъдещето?" е един от ключовите въпроси, а отговорът е скандален и възбуждащ. В тези истории ... |
|
|
Като философ и интелектуалец Димитър Зашев сякаш е човек повече на чистото мислене, отколкото на писаното слово, но съзерцателните му стихове събират разбягващите се в днешно време нишки на дълга писмовна традиция. И ако за някои начинът, по който оцеляват тези нишки, може да е старомоден, то за други ще е романтичен. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Световни романи" на издателство "Алтера". Награда Букър за 2005 г. ... "Отидоха си, боговете, в деня на необикновения прилив. Цяла сутрин под млечното небе водите в залива прииждаха ли, прииждаха, издигаха се до нечувани височини, малките вълнички пролазваха по пресъхналия пясък, който от години не беше виждал никаква влага с изключение на дъжда или подлизването само в самата основа на дюните. Ръждясалият корпус на товарен кораб, който беше заседнал в единия край на залива по-отдавна, отколкото някой от нас можеше да си спомни, вероятно си е помислил, че отново ще го ... |
|
|
Книгата "Къща от език" (превод Людмила Миндова) включва три от най-важните му стихосбирки - "Барбара и варварина" (1990 г.), "Соломонов печат" (1995 г.) и "Rosa mystica" (2005 г.). В нея поетът изговаря без свян любовта - единствената ни къща, придаваща смисъл на думите. Той нарича тази къща едновременно и църква, и бордей. Църква с безброй запалени стихотворения-свещи за живите и мъртви хора, цветя и животни. Бордей на музите, където йерархии няма и равностойно един до друг се разхождат Марина Цветаева, Паул Целан, Сречко Косовел, Данило Киш, Едвард Коцбек, Рилке, Тагор, ... |
|
|
Какво да правим с "Ненавистната малка Софи", която се кикоти в душите ни? За какво може да ни послужи един недовършен глинен гювеч? Къде ли е паднал ключът, който кахърна домакиня е хвърлила от балкона на Bulgaria? Кой всъщност е убиецът на таксиметровия шофьор (дали пък не става дума за самоубийство от глупост и грубост)? А защо е черно бельото на достолепната умряла? И откъде се взе тоя Борхес с неговите кървящи гаучос (Нане и Вуте по нашенски)... Историите в предлагания сборник се щурат между небето и земята, не подценяват смешното и се шегуват със сериозното, витаят между въображаемото и реалното, милото на ... |
|
|
Майсторът В кабинета на майстора не смея да седна, да съм равна с него - забрави, момиче, за всичките игли, белезници, бръсначи и ето ти прибори за хранене, яж и пий със чисто сърце, не търси наказания, някъде продават сапун за пране, някъде на хората им минава, само ботушите пропускат внимателно, куфар по куфар, вагон по вагон, хапка по хапка преглъщай наобратно, преди хиляда ли, там някъде, все още думата ми не се пресича на две и аз съм желязна, и аз съм майсторът, и аз съм момичето, момичето на майстора, между добре дошла и сбогом мълчим все по-бавно. ... |
|
|
Двуезично издание на български и френски език. ... Швейцарското семейство Бюркхард се настанява в България през 2005 г. Майката решава да сподели с близките си чрез писаното слово, изненадите и откритията, които изпълват ежедневието й. Новините, които изпраща - в продължение на две години и половина - са също и кратки текстове, които постепенно разкриват многобройните лица на една страна, която е все още твърде слабо позната в останалата част от Европа. Кристин навлиза с проницателен поглед в ежедневието на българите, описва точно и с хумор различни социални категории. Тази хубава книга с хроники представя едновременно ... |
|
|
Ударно начало с гласа на един млад мъж - циничен, превзет, самовлюбен и при все това будещ странна симпатия. През историята за издъхналата любов, през припомнените случки от детството и през четенето на един мистериозен писател, този мъж изповядва своето разбиране, че адът - това са другите. Но после изненадващо ракурсът се сменя и получаваме историята на жената - топла, мека, сетивна. ... |
