"– Сънува ли? Сън? Какъв е? Гласът на Проверяващия дразнеше съзнанието ѝ, но Сънуващата не искаше да показва, че е будна. Само че Проверяващия знаеше всичките ѝ трикове и не я оставяше на мира. – Кажи ми какво сънува? Сънуващата отвори очи. Усмихна се нежно на Проверяващия ѝ каза: – И да ти кажа, няма да ми повярваш. Имаш право на минутите страх, стига след това да продължиш напред." Из книгата ... |
|
Политически роман. ... Защо "нежната" революция се изроди в приспособленческа еволюция? По-чисти ли са чуждите пари от българския частен капитал? Защо витае знакът на смъртта над иманяри и колекционери? Ще повтори ли ГЕРБ скока на НДСВ във властта? И защо 17 години в крайна сметка убиваме себе си? Героите от "Кой има изгода?" и "Кирливите ризи на националната сигурност" продължават да търсят отговорите на тези въпроси. ... |
|
"Човешкият живот не струва нищо. За религиите и Бог той е жертва, която да поднесеш, за да си вечен на небето, за богатия - средство да спечели още пари, за съда - свидетел, който се продава и купува, за властта - глас, с който я избират за да краде дълго и много. Тежко е да се родиш в България, а Господ да сметне, че си живял." Петър Христозов е роден на 17 февруари 1935 г. в Борисовград. Той е един от малкото българи, възпитаници на Ордена на йезуитите - Конгрегация за разпространение на вярата. Доктор е по биофизика на Лионската политехника. Генерал-полковник от руското разузнаване. Затворник на бившата ДС ... |
|
Човек може да обича повече от един човек, но не бива да сравнява любовите си. Нито да ги измерва. Още няма открита мерна единица за любов. Много хора си мислят, че са уязвими и слаби, когато са влюбени, но всъщност само най-силните позволяват на любовта да ги завладее. Защото не се боят от отхвърляне или изоставяне. И най-смелите. Защото имат смелостта да повярват в хората. Винаги има нови дни, нови срещи с нови хора и човек не бива да се страхува - нито от новото и непознатото, нито от любовта. Иначе ще пропусне толкова много неща, които да преживее - неща, които да озвучат и оцветят дните му и да си ги спомня с ... |
|
"Възшествието на маймуните" е скандална книга за днешна България. Опитите на екип ентусиасти да създаде съвременно училище са обречени на крушение от глупостта, кухненското властолюбив и алчността на хората, назначени или самоопределили се да решават съдбата на българското образование. Борбата е обречена и поради язвите, разяждащи самия екип, и поради дълбокото безразличие на обществото. В книгата има неочаквано сливане на възможното с невъзможното, гротескови и комични ситуации, сатиричен бекграунд, калейдоскоп от образи от всички социални и нравствени прослойки на обществото ни. "В коридора пред ... |
|
"Този текст е предназначен за хората, които могат да го разберат, за тези, на които им предстои да го разберат, и за тези, които ще го разберат след време. Убедена съм, че това послание ще събуди различни размисли у много хора. Не го дадох на вещи в езотериката хора, той не подлежи на видоизменяне. Много от знаещите в окултното казаха, че трябва да изчакам с издаването. Но обикновените хора го приемат с интерес! Така че нека всеки сам прецени за себе си и вземе изречението, което е за него. На мен ми беше "спуснат", "издиктуван" през лятото на 2004 г. Тогава помолих и молех Учителите за съвет към ... |
|
Лиричният герой на Слав Хр. Караславов живее със своето време и затова не остава при дървеното рало и при ехото на кавалите. Той възпява грохота на комбайните, радва се на възхода на родината, страда за миграционните процеси, които обезлюдяват селата, макар и да разбира, че те са нещо естествено. Човек със силна гражданска позиция, поетът презира подлостта, завистта, себеуреждането и е устремен към високи идеали. След промените от 1989 г. в посмъртно издадената книга Слав Хр. Караславов разкрива цялата фалшивост на днешната ни действителност, в която няма нито обещаваната свобода, нито прехвалената демокрация. Чужд на ... |
|
Един роман за парите и властта, за престъплението и наказанието. "Лъжа хората, но не се брои, мамя ги, но не се брои, крада, но не се брои. Всъщност няма втори шанс и всичко се брои. Хората не забравят и не прощават. Да спечелиш втори шанс, значи че си загубил първия. Всеки говори за втори шанс, но никой не иска да си спомни как е влязъл през вратата на злото за първи път." ... |
|
Политически роман ... Тази книга можеше да носи друго заглавие - например "Митове и истини от българската история", Но нямаше да е точно, тъй като старите гърци са превърнали своята история в епос, в който никой не се съмнява - легендите и митовете за техните герои и събития са непоклатими като самата истина. Друго е с малка България, въпреки че и нашата история е на повече от 1300 години. Събирана и фалшифицирана от невежи и предубедени летописци, днес се е стигнало до там, че дори досиетата на комунистическата Държавна сигурност изглеждат по-важни и по-достоверни, сякаш сме нямали над 13 века държава. Все още ... |
|
Смъртта не е страшна. Когато аз съм тук, нея я няма. Когато тя дойде, аз няма да съм тук. Важна е не смъртта, а животът преди нея. ... |
|
Един роман за любовта и човешката признателност ... Природата е непредвидима и човешкият разум е безсилен пред нея. Катаклизмите са естественото й развитие. Удобно е да има Бог, комуто да се молим, за да я умилостивим. А всъщност ни направляват шегите на Дявола. Но и него сме си измислили, за да различаваме доброто от злото. Природата е абсолютният монополист. Само тя дава и взема. Съвременните Високи технологии са малката терца, с която Дяволът цака най-силните карти на хората. ... |
|
Роман, в който един от главните герои е именитият й съпруг, незабравимият актьор Иван Раев, издаде Вася Раева. Книгата получихме като дар от нея днес. „Изкуплението любов” е третият роман на Вася, която е и съавтор на Иван Раев в излязлата преди време стихосбирка „Неутешимост”. Тя е сценарист на дванадесет документални филма и шест игрални новели. Носител е на две международни награди (Китай и Италия) за документалния филм „Дъщерята на Оркус” (реж. Милан Огнянов). Вася Раева е носител и на две национални награди за игрален сценарий – „Копелетата” и „Тихият бял Дунав”. ... |