Съставител: Мимоза Димитрова. ... Сборникът е част от поредицата Психоанализи, която има за цел да представи събрани на едно място статии на изтъкнати френскоезични психоаналитици. След (О)Ставащото. Предизвикателства пред една възможна психоанализа на бъдещето на д-р Андре Мишелс, който подема въпросите на предаването на психоанализата, тук темата за времето се отваря отново, този път във връзка с пораждането на субекта на несъзнаваното и психичното структуриране. Ще видим съпоставка между някои от теориите за произхода на езика (Валтер Бенямин) и клиничното разбиране за влизането на човешкото същество в езика. Също ... |
|
|
Книгата е част от Серия "Практики" на "Асоцияция за българско психоаналитично пространство". Дали пък, ако се сбъдне пожеланието на Фройд, няма да бъдем свидетели на подкрепата, която психоанализата може да получи от невронауките? Както и на обратното - невронауките да се окажат печеливши от присъединяването на откритията си към психоаналитичния модел? Франсоа Ансерме и Пиер Мажистрети ни предлагат оригинално съчленяване на две често представяни като антагонистични една на друга дисциплини. Пресечна точка между тях са механизмите на невронната пластичност, благодарение на които мозъкът е отворен към ... |
|
|
В книгата си Арт терапевтични техники и приложения, Сюзан Бакълтър споделя част от огромния си практически опит като психотерапевт. Подобно на структурата, която предлага в Практическа арттерапия и тук тя ни дава подробно описание на различни арт терапевтични подходи, които водят до самоизследване, свързване със себе си и с другия по различен начин, а в някои случаи и до промяна на нагласите и отношението към живота."Целта на тази книга е да осигури разнообразие от вече готови терапевтични занятия, защото колкото повече средства за работа има един терапевт, толкова по-ефективен ще е той. Поглеждането набързо в тази ... |
|
|
Серия "Практики". ... "– Слънцето живо ли е? – Да. – Защо? – Защото ние сме живи. – То знае ли, кога е ден? – Да. – Как? – Вижда, че е светло. – Защо се мести слънцето? – Защото когато Вървим, то върви. – Защо върви? – За да чуе какво си казваме. – То живо ли е? – О, разбира се! Иначе няма да може да върви след нас, няма да може да свети." Ще се оставим ли да бъдем заразени от любопитството на автора към всичко, което конструира детето в езика? Имаме ли търпение да го слушаме и да настроим своя слух към моментите, когато то е истински откривател и теоретик? И не на последно място, можем ли да научим ... |
|
|
Тази книга събира различни приноси, с които съм се обръщал към научна публика. Клиничният ми опит беше разнообразен. Никога не съм се откъсвал от педиатричната практика, която беше отправната ми точка. За мен беше ценно да поддържам връзка със социалния натиск, с който трябваше да се сблъсквам като лекар в детска болница. Също така имах удоволствието да приемам постоянните предизвикателства на частната практика и на терапевтичните консултации. Тези интереси ми предоставиха възможност да прилагам по общ начин това, което същевременно научавах при практикуването на самата психоанализа. Надеждата ми е, че тази книга ще ... |
|
|
Младежите изживяват сложна промяна в периода на юношеството, те се раздвояват между предизвикателството към света на възрастните и трудността да извършат психическата преработка по раздяла с детството. Когато едната от тези две тенденции се засили, това може да се превърне в "проблем". С настоящата книга авторът - детски психиатър и психоаналитик, ориентира обърканите родители: Как да разбират тревогата, блокажите или инхибициите на своето дете? От кой момент нататък потиснатостта и угнетеността на юношата се превръщат в истинска депресия? Как да се постъпи, когато юношата поема неразумни физически рискове? ... |
|
|
Интервенции с бебета и деца в предучилищна възраст. ... "В тази книга Лусил Пру се съсредоточава върху най-ранните отношения. От пространния си опит като родител, работник в общността и арттерапевт тя е развила вълнуващ и креативен подход към работата с родители и малки деца. Наред с обсъждането на теоретичната основа на работата си, тя споделя клиничния си опит и мъдростта, натрупана с годините практика." Д-р Джойс Канфилд, детски психиатър, директор на Предучилищния дневен терапевтичен център, Университет "Макгил", Болничен Център Монреал, март 2002 г. "Лусил записваше идеите си и предостави на ... |
|
|
Ръководство за терапевтичната естетика. ... Експресивните изкуства са естествен начин за изразяване, осъзнаване и лекуване. Предоставят ни техники и похвати за себеизследване, терапия и творчество, помагат ни да развием чувствителност за проблемите на другите и ни предоставят безопасно пространство да изследваме вътрешния свят - сами за себе си или заедно с клиент. Изкуството помага не чрез думите, а чрез образите, цветовете, движенията, звуците; способно е да съдържа противоречия и точно така ни дава възможност да "покажем", а не само да "обясним", да разбираме чрез усещанията си, да извлечем смисъл, ... |
|
|
Психоаналитична работа с деца. ... В книгата са представени двадесет случая на психоаналитична работа с деца. Катрин Матлен-Вание следва традициите на Франсоаз Долто, Мод Манони и Доналд Уиникът. Тя ни въвежда в първия разговор, психоаналитичното лечение, въпроса за искането и страданието на детето, като свързано и различно от страданието на неговите родители. "Симптомът принадлежи на детето в същата степен, в която е и на родителите му, и тъкмо в това междинно пространство трябва да работим", пише Катрин Вание. Фелисиен, Марго, Самира, Клара, Анна... това са част от историите на малките пациенти, които може би ... |
|
|
Съставител: Иван Дулов. ... Оставащото е това, което идва от миналото, което е завещано от миналото, а Ставащото е това, което ще бъде в идното (a venir) - това, което ще стане. Между тях (минало и бъдеще) се разполага предаването. Бъдещето не е гарантирано като автоматично и механично идващо след миналото и настоящето, а бива активно, чрез процеса на предаването (трансмисията), в случая - предаването на психоанализата. Можем да кажем, че именно това бъдно (venir) е несигурно, и че то (бъдното) отваря едно поле, в което се поставя въпроса за субективността, пред която ни изпратя психоаналитичната практика, във всяка ... |
|
|
Практика в мултидисциплинарен екип. Книгата Арттерапия и анорексия обобщава многогодишния опит на авторката Натали Бон-Перо като член на мултидисциплинарен екип, обгрижващ пациенти с анорексия. Тя представлява своеобразна програма за арттерапевтична работа, богато илюстрирана с примери от сесии, чиято методология и психоаналитична обосновка са изложени на достъпен език. Ценен принос е споделената гледна точка на медицинския екип: професор Бернар Виалет (ендокринолог), професор Франсоа Поансо (детски психиатър) и д-р Катрин Самюелиан-Маса (психиатър). Натали Бон-Перо е арттерапевт в системата на университетските болници ... |
|
|
Какво казва едно дете, когато говори, че не се чувства добре в своето тяло на момче или на момиче? А какво казва един юноша? Кой трябва да бъде слушан? Как да се даде думата на детето и двамата му родители? Имат ли някаква дума специалистите - ендокринолози, психиатри, психолози, психоаналиици? Медицината се опитва да отговори по един категоричен начин на въпросите поставени от детето и юношата - тя си служи с диагнози и предлага медикаментозна терапия. "През последните десет и повече години както в САЩ, така и в Европа, се наблюдава безпрецедентен взрив на исканията за смяна на пола сред деца и юноши. В зависимост ... |
