Съставител: Мимоза Димитрова. ... Сборникът е част от поредицата Психоанализи, която има за цел да представи събрани на едно място статии на изтъкнати френскоезични психоаналитици. След (О)Ставащото. Предизвикателства пред една възможна психоанализа на бъдещето на д-р Андре Мишелс, който подема въпросите на предаването на психоанализата, тук темата за времето се отваря отново, този път във връзка с пораждането на субекта на несъзнаваното и психичното структуриране. Ще видим съпоставка между някои от теориите за произхода на езика (Валтер Бенямин) и клиничното разбиране за влизането на човешкото същество в езика. Също ... |
|
|
Серия "Практики". ... "– Слънцето живо ли е? – Да. – Защо? – Защото ние сме живи. – То знае ли, кога е ден? – Да. – Как? – Вижда, че е светло. – Защо се мести слънцето? – Защото когато Вървим, то върви. – Защо върви? – За да чуе какво си казваме. – То живо ли е? – О, разбира се! Иначе няма да може да върви след нас, няма да може да свети." Ще се оставим ли да бъдем заразени от любопитството на автора към всичко, което конструира детето в езика? Имаме ли търпение да го слушаме и да настроим своя слух към моментите, когато то е истински откривател и теоретик? И не на последно място, можем ли да научим ... |
|
|
В книгата си Арт терапевтични техники и приложения, Сюзан Бакълтър споделя част от огромния си практически опит като психотерапевт. Подобно на структурата, която предлага в Практическа арттерапия и тук тя ни дава подробно описание на различни арт терапевтични подходи, които водят до самоизследване, свързване със себе си и с другия по различен начин, а в някои случаи и до промяна на нагласите и отношението към живота."Целта на тази книга е да осигури разнообразие от вече готови терапевтични занятия, защото колкото повече средства за работа има един терапевт, толкова по-ефективен ще е той. Поглеждането набързо в тази ... |
|
|
Тази книга събира различни приноси, с които съм се обръщал към научна публика. Клиничният ми опит беше разнообразен. Никога не съм се откъсвал от педиатричната практика, която беше отправната ми точка. За мен беше ценно да поддържам връзка със социалния натиск, с който трябваше да се сблъсквам като лекар в детска болница. Също така имах удоволствието да приемам постоянните предизвикателства на частната практика и на терапевтичните консултации. Тези интереси ми предоставиха възможност да прилагам по общ начин това, което същевременно научавах при практикуването на самата психоанализа. Надеждата ми е, че тази книга ще ... |
|
|
Доналд Мелцер и неговият екип ни предлагат едно вълнуващо приключение, описващо десетгодишно психоаналитично лечение на деца с аутизъм. Започнали като група, в която се споделя психоаналитичния опит с деца-аутисти, общата работа прераства в изследователска. В процеса на наблюдение, семинари и анализ на трансфера се раждат прозрения, оформя се завършен възглед за аутизма, който продължава да вдъхновява за работа поколения психоаналитици и детски психиатри. Тази книга е един от най-добрите образци за описание, осмисляне и публикуване на психоаналитичния опит от работа с деца. Доналд Мелцер (1922 - 2004) е детски ... |
|
|
Книгата съдържа информация, която може да бъде полезна както на психолози, лекари, социални работници, социални педагози и други помагащи професии, така също и на хора, които са търсили и ползват психиатрична помощ. На достъпен език и с подходящи примери са обяснени основни факти за психичните разстройства, разгледани през призмата на психоаналитичната теория. Психоаналитикът не гледа, а слуша своя пациент. Не го гледа като изследван обект, у когото може да забележи някакъв дефект, а го слуша като говорещ субект, който може да разкаже за своето страдание. Този метод е изобретен от пациентите и е категоричният избор на ... |
|
|
Книгата е част от Серия "Практики" на "Асоцияция за българско психоаналитично пространство". Дали пък, ако се сбъдне пожеланието на Фройд, няма да бъдем свидетели на подкрепата, която психоанализата може да получи от невронауките? Както и на обратното - невронауките да се окажат печеливши от присъединяването на откритията си към психоаналитичния модел? Франсоа Ансерме и Пиер Мажистрети ни предлагат оригинално съчленяване на две често представяни като антагонистични една на друга дисциплини. Пресечна точка между тях са механизмите на невронната пластичност, благодарение на които мозъкът е отворен към ... |
|
|
Серия Практики. ... Какво е тихата лудост, какво отключва психозата и как се диагностицират? Дариън Лийдър е практикуващ лаканиански психоаналитик, почетен професор по психоанализа в Роухемптън Юнивърсити, бивш президент на Колежа на психоаналитиците в Лондон, основател на "Центъра за фройдистки анализи и изследвания", автор на множество публикации в сферата на психоанализата и изкуството и на над десет книги. "...Вниманието към уникалното у всеки пациент, заложено в психоаналитичният подход, става още по-важно именно сега, когато живеем в общество, оставящо все по-малко пространство за детайла и ... |
|
|
Психоаналитична работа с деца. ... В книгата са представени двадесет случая на психоаналитична работа с деца. Катрин Матлен-Вание следва традициите на Франсоаз Долто, Мод Манони и Доналд Уиникът. Тя ни въвежда в първия разговор, психоаналитичното лечение, въпроса за искането и страданието на детето, като свързано и различно от страданието на неговите родители. "Симптомът принадлежи на детето в същата степен, в която е и на родителите му, и тъкмо в това междинно пространство трябва да работим", пише Катрин Вание. Фелисиен, Марго, Самира, Клара, Анна... това са част от историите на малките пациенти, които може би ... |
|
|
Съставител: Иван Дулов. ... Оставащото е това, което идва от миналото, което е завещано от миналото, а Ставащото е това, което ще бъде в идното (a venir) - това, което ще стане. Между тях (минало и бъдеще) се разполага предаването. Бъдещето не е гарантирано като автоматично и механично идващо след миналото и настоящето, а бива активно, чрез процеса на предаването (трансмисията), в случая - предаването на психоанализата. Можем да кажем, че именно това бъдно (venir) е несигурно, и че то (бъдното) отваря едно поле, в което се поставя въпроса за субективността, пред която ни изпратя психоаналитичната практика, във всяка ... |
|
|
Практика в мултидисциплинарен екип. Книгата Арттерапия и анорексия обобщава многогодишния опит на авторката Натали Бон-Перо като член на мултидисциплинарен екип, обгрижващ пациенти с анорексия. Тя представлява своеобразна програма за арттерапевтична работа, богато илюстрирана с примери от сесии, чиято методология и психоаналитична обосновка са изложени на достъпен език. Ценен принос е споделената гледна точка на медицинския екип: професор Бернар Виалет (ендокринолог), професор Франсоа Поансо (детски психиатър) и д-р Катрин Самюелиан-Маса (психиатър). Натали Бон-Перо е арттерапевт в системата на университетските болници ... |
|
|
Какво казва едно дете, когато говори, че не се чувства добре в своето тяло на момче или на момиче? А какво казва един юноша? Кой трябва да бъде слушан? Как да се даде думата на детето и двамата му родители? Имат ли някаква дума специалистите - ендокринолози, психиатри, психолози, психоаналиици? Медицината се опитва да отговори по един категоричен начин на въпросите поставени от детето и юношата - тя си служи с диагнози и предлага медикаментозна терапия. "През последните десет и повече години както в САЩ, така и в Европа, се наблюдава безпрецедентен взрив на исканията за смяна на пола сред деца и юноши. В зависимост ... |
