Издателство "Лъчезар Минчев" представя един роман, завладял пазара на трилърите през 2008 г., пренесен на големия екран през 2015 г. с участието на Том Харди, Гари Олдман и Нуми Рапас. Една история, подобна на тази на Андрей Чикатило, в също толкова зловещите години на Сталиновия режим в СССР, видяна през погледа на младия английски писател Том Роб Смит. Книгата е преведена на повече от 30 език, има редица номинации за престижни международни награди, включена е в предварителната селекция за Букър за 2008 г. и е удостоена с приза "Стоманен кинжал" за най-добър трилър на Британската асоциация на ... |
|
|
През 1992 г. Майкъл Ондатджи публикува романа "Английският пациент". В творбата писателят успява да сплоти четири човешки съдби, наранени от Втората световна война. Действието се развива в Италия - в изолирана тосканска вила в края на 1944 г., началото на 1945 г. Романът е изграден основно върху две сюжетни линии и те се пресичат. Първата - разказва за любовта на английския пациент - унгарският граф Алмаси. Той изследва либийската пустиня и спи с Катрин Клифтън - съпруга на друг изследовател. Втората сюжетна линия разказва за Хана - двадесетгодишна канадска медицинска сестра, която се грижи за обгорелия от ... |
|
|
Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900-1944), френски писател и летец, става известен с "Нощен полет" (награда "Фемина", 1931 г.), предвождана от "Южна поща" и последвана от "Боен пилот", "Малкият принц", "Цитадела". ... |
|
|
Я, колко приказки! Приказки в стихове и проза ... |
|
|
Ново преработено и допълнено издание. ... За да се излекува тревогата, трябва да се обясни. А ние безспорно живеем в смут. Направихме своя избор - да спасим мира. Ала спасявайки мира, наранихме свои приятели. А мнозина от тях бяха навярно готови да рискуват живота си в името на на приятелството. И те изпитват някакъв срам. Но ако бяха пожертвали мира, щяха да преживеят същия срам. Защото тогава щяха да пожертват човека: да приемат да се срутят безвъзвратно библиотеки, катедрали и лаборатории в Европа, да се опустошат нейните традиции, светът да се превърне в облак от пепел. Затова и така се люшкахме от едно мнение на ... |
|
|
През 1944 година излезе моят роман "Залезът". Той е наследник на "Параграф 22", неговото продължение (и онзи карикатурен силует на бягащ човек от "Параграф 22" отново е на обложката но носи делова шапка и тича с бастун). В края на този роман Йосарян все още е жив, с повече от 40 години по-стар, но определено съществува. "Всеки трябва да си отиде - му напомня настоятелно неговият приятел лекарят. - Всеки!" Но ако някога напиша друго продължение, той ще остане жив и в него. Допускам, че Йосарян, който вече е на 70 години, рано или късно също трябва да си отиде. Но не от моята ръка. ... |
|
|
"Трудно е за тази книга да се напише нещо, което не сме изричали за другите. Отново много и разнообразни събития и изненади, отново много и пълнокръвни герои и отново експерименти на Гарсия Маркес със стила и езика. И, естествено, много и истински магически реализъм. Добре, добре, няма да казваме повече, за да не разваляме удоволствието на читателите да си прочетат сами. Ще споменем само, че два от разказите бяха публикувани в списание Съвременник, брой 1/2023 г., и после видяхме читателско мнение: "А разказите на Маркес направо ме отвяха". Невероятната и тъжна история на наивната Ерендира и нейната ... |
|
|
"В тези осем творби има всичко. От външно равен сюжет до много сюжетно-събитийни. От нежни и тъжни до парадоксални и весели. От такива с кротък финал до други с много изненадващ. И, разбира се, черешката на тортата като връх на сатирата и откровената подигравка, самата новела Погребението на Мама Гранде. Има и много хумор - и добродушен, и отчетливо язвителен. Както и постоянния маниер на автора да хваща действието още от първото изречение и да свършва също рязко и със замах. Не е препоръчително да казвам повече, за да ви бъде интересно, когато четете." От издателството ... |
|
|
В повестта всичко се върти около един петел. Не домашен, а боен петел - единственото останало от сина на полковника, убит на арената за бой на петли. По времето на действието семейството на полковника се състои само от двама старци - той и жена му (и петела) - които живеят в крайна бедност, очаквайки пенсията, която правителството му е обещало някога като на ветеран от революцията. А пенсията вече 56 години не идва и не идва. Заглавието на книгата също е реплика от нея. Тя е на пощенския служител към лекаря на селото и гласи точно така: Полковникът няма кой да му пише. И той и жена му се оправят както могат. Полковникът ... |
|
|
Когато е написал разказите в сборника, е бил съвсем млад. Те са създадени между 1947 и 1955 година. Публикувани са първо във вестник Еспектадор, а като книга са издадени през 1972-ра, допълнена през 1974 година. Седем от тях (общо 14) не са публикувани никога досега на български език и в този том читателите ще имат възможност за първи път да се запознаят с тях. Когато е написал първия разказ в този сборник (1947), Гарсия Маркес е бил на 20. Какво е преживял, когато го е видял публикуван във вестника, и отзивите за него, са описани подробно в спомените му - Да живееш, за да го разказваш. Не е спестил и това, че не е ... |
|
|
"Любовна диатриба срещу един седнал мъж" е единствената театрална пиеса на Габриел Гарсия Маркес. Тя е само за една актриса и заглавието на настоящата бележка е първата ѝ реплика, която заслужено може да влезе в списъка на най-известните първи изречения на художествени произведения. Тази пиеса е 33 стандартни страници, колкото една малко по-кратка новела. Но в нея има повече ремарки. Те не са излишни, а напротив, помагат на читателя да изобрази за себе си действията и въобще състоянието на героинята. Също и това, което казва, и защо го казва. Името ѝ е Грасиела. Женена е от 25 години и съпругът &# ... |
|
|
Натаниъл и Рейчъл са брат и сестра и живеят на улица "Рувини Гардънс" в Лондон. Той е на 14, а тя почти на 16, но ще им се наложи да преживеят доста по-възрастни неща. През 1945 г., непосредствено след края на войната, родителите им ги събират след закуска в градината на къщата и им съобщават, че трябва да заминат за една година в Сингапур, където баща им е повишен в ръководител на клона на компанията "Юнилевър" в Азия, а за Натаниъл и Рейчъл ще се грижат много добре. Ще имат и настойник - едър, скромен мъж с плахи движения, заради които двамата младежи му дали прякора Пеперудата. Отскоро живеел на ... |
