"...Екатерина Йосифова е едно от малкото чудесно съхранени имена, което по един много свой, непринуден начин напомня, че поезията не е един масов еуфоричен блян, а изкуство. Тя е обрекла таланта си на своя ум, на своето сърце, на своите собствени сили и ревниво го отбранява от стандартизиране. Стои на километри далеч от всякакакви опекунства, както и от всички до болка изчерпани сфери на женската лирика(...) И в същото време някакъв краен стоицизъм, който веднъж може да се окачестви като достойнство, друг път като гордост, а трети - като мярка за справедливост..."Иван Теофилов ... |
|
|
“Картички” е необичайна книга. В нея можете да прочетете стихотворенията, да залепите картичките-стикери към тях, да попътувате по света. Защото това е няколкогодишен проект на авторката, родил се от една изпратена до нея пощенска картичка от Лисабон, по която написва първото стихотворение. След това други картички от различни градове, от други приятели и още стихотворения. Във време, когато почти никой не праща картички, тази книга ни припомня естествеността в отношението към света и към хората около нас. ... |
|
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
|
Заглавието "Изкуство и власт" събира интервюта с известния скулптор от периода 1990-2002, писма и статии, отзиви за него от фигури като Стефан Цанев, Виктор Пасков, Дончо Цончев, Тошо Тошев, както и богат снимков материал. Тук Вежди Рашидов се откроява както със силната си обществена ангажираност, така и с редица "домашни" качества, дори със своите пороци. В годините след обрата през 1989 г. той не случайно е един от най-обикнатите хора за масмедиите. Това е така, защото словото му притежава живеца, който липсва у повечето интелектуалци. Така ако трябва да се избере една ключова дума, която да е ... |
|
|
"В първо лице: "Една любов, един брак, две обичани същества - децата ми. И роли - много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса - толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях - български селянки, Юджин О'Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно - българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата - съвсем... Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах ... |
|
|
Тази книга е поетична биография както на самия Янко Димов - един от най-искрените ни лирици, така в известна степен и на отминалите 50 години, в които са създавани стиховете му. "Кога измина, мой живот, кога измина? Бях млад пройдоха - горд и безпаричен. С приятели на чаша русо вино отричах лесно, лесно бях отричан. Живеех по софийските тавани с утехата, звездите че са близо. Нехайно ближех честните си рани, без корист давах втората си риза. И мислех си, че времето е спряло в сърцето ми, че винаги така ще бъде искрометното начало, а не позаблатената река. Кога измина, мой живот, кога измина? Остана изворът високо. ... |
|
|
"С въображението на много пътувал човек, чийто поглед се е научил да вниква отвъд естетиката на видимото, Антина Златкова успява да хване като в капка кехлибар душевните състояния на своите герои и героини. Мъжете умеят да копнеят, но не познават телата си, жените пък обичат да са пищни и розови и често слагат от всичко в повече, носталгията е ту в сепия, ту в мъгла, реалността е сюжетмеханика на светлина и показалец и в крайна сметка е важно да се събуждаш всеки ден, дори да виждаш как морето влиза в стаята ти." Емануил А. Видинск Антина Златкова е родена 1990 година в Монтана. Завършила е Публицистика и ... |
|
|
"Писма от Европа" на известния повече с поезията си Дженаб Шахабеддин 1870 - 1934 година, представлява класическо произведение на турската пътеписна традиция, в което авторът демонстрира майсторството си и в прозата. В двадесет и двете писма, които респектират с тънка наблюдателност и изящна описателност, авторът често сравнява европейската цивилизация с тази в Турция. Събрани в отделна книга през 1919 година, "писмата" предлагат чудесен анализ на общественото положение и злободневните страсти в България, Румъния, Унгария, Чехословакия, Германия и Австрия, потопени в котела на Първата световна война. ... |
|
|
"В "Преводачът на света" приижда нежното ехо на детството. Съвременният свят си остава сложен, но когато теглиш чертата, той е и чист и красив. И лирическият аз на Теа Монева излъчва независимост, крехкост, умна свобода. Съзерцание и на голямото, и на малкото." Марин Бодаков "Ако нестихващите стихотворения на Теа Монева бяха парфюм, те биха имали чаровна ароматна комбинация: връхни нотки - смокиня, въздух от люляци, паяжина от светлина; средни нотки - талк от балон, корабно въже, първа снежинка, дървена врата; базови нотки - паметник от пясък, топъл тротоар, пръст, в която е посадена полярна ... |
|
|
"Кратка книжка, която задълго задържа вниманието ми: Със свободата си. Да Е и да пише: не се вплитам в навалицата. Да не се интересува как текстовете ѝ ще бъдат четени: стихотворения или реплики в писъмца до... До когото трябва. До нас. До себе си. Свободно да заиграва: с местоимения вместо имена, с чувства и надмогвания, със всяка вътрешна ситуация (външните обстоятелства са обикновени, нечии чужди игри. Това, което Е). Разбиране, несуетност, кураж. Ми бодливи думите отвързани, сянката ми непревита. Браво Светла!" Екатерина Йосифова ... |
|
|
"Да погледнеш към небето и да видиш, че птиците са "небесни кавички" означава да имаш специална връзка с езика. Да откриеш, че "сълзата дели оцелелия от удавника" пък значи, че една подранила, неволна зрялост те осъжда да разбираш. В теб сърцето и разумът са се помирили от взаимно изтощение, от немай-къде - и са излезли стихове. Прочетете ги, запознайте се с навиците на тази поезия, стъпвайте в нейния ритъм. Нали все пак ритъмът е навикът на вечността?" Иван Ланджев Габриела Манова (1995) е родена и израснала в град София. Възпитаничка е на Първа английска езикова гимназия. Учила е ... |
|
|
"Когато навън е навътре. Дневниците на една изолация" събира творби от 72 автори, сред които попадат както световноизвестни имена като Георги Господинов и Теодор Ушев, така и редица други творци от различни области. В несигурните мигове на извънредното положение и наложената изолация през пролетта на 2020 г. независимото месечно издание за култура "Виж!" покани писатели, поети, фотографи, художници и илюстратори да разкажат какво е усещането, когато навън значи навътре. С помощта на издателство "Жанет - 45" този творчески дневник на дните, прекарани в изолация, е на път да се превърне в ... |
