"Да те нарочат за мегавеличина в хумора у нас не е нещо трудно. Първото изискване е просто да не си надниквал никога у Гогол, у Дикенс, у Твен и подобните тям плашила за средношколци и студенти от филологиите. Второто задължително обстоятелство е да имаш твърд договор с телевизията, който ще гарантира необятен простор за майтапите ти, издържани в неокаруцарски маниер. Препоръчителният час е 22.30. И, най-сетне, третото условие е да не се захващаш лично с писане на хумор, още по-малко ако тоя хумор ще е едновременно остроумен и мъдър. Именно такъв губещ отвсякъде терен си избра авторът на настоящата книга Кръстьо ... |
|
|
Неизвестно защо паметта се реши отново да посегне към забравения куп със сюжети от миналото. Навярно тези истории са идвали в неподходящ момент, когато не съм бил готов да ги разбера и напиша, или съм бил отдаден на други случки и съдби. Образите, на които се посвещавах в онова горчиво време, героите и героините на стъписващите тогавашния читател "частни случаи", най-често бяха груби и жестоки, объркани, окаляни, а някои от тях - окървавени. Чудно, но точно тези герои и сюжети съм намирал за неотложни, не съм позволявал да ги отместя, нито да ги оставя "на склад". Вероятно - защото съм виждал как ... |
|
|
Постсериозен кодекс със затихващи функции. Закони за професори. Закони за студенти. ... "Сега, след първата си книга (съдържаща някои от лекциите на автора за плаката, понеже пък той именно по това е и професор), Иван Газдов прави всенародно достояние пет закона за професори и други пет за студенти. Към тях е додал и един "Закон за съвършеното творческо формообразуване (неръкотворно), или за разликата между изкуството и живота". И всичко това е снабдено с десетки графични диаграми, схеми и чертички, напомнящи най-добрите образци на някогашните Газдови цикли за петното, което срещнало чертичката, а ... |
|
|
"Паметта на гарвана" ни представя сумарното изказване на Константин Илиев по различни въпроси и теми, които са го накарали да пише или да застане пред микрофона през изминалите съвсем не "Кратки" десетилетия. Това е сборник - колкото от документи за мисленето, пристрастията и несъгласията на чувствителен към социалните движения писател, толкова и свидетелства за времето, през което са публикувани."Никола Вандов ... |
|
|
“Безделникът”, първият роман на Г. Гочев, е очакваната стъпка напред за всички онези, които оцениха високо дебютния му сборник “Софистът събитие” (2003, ИК Жанет 45). И тук авторът демонстрира своята стилова и тематична физиономичност, която рязко го откроява на фона на съвременната българска проза. Действието в романа се развива в една фикционална среда с условни исторически и географски параметри. Онова, което е голямото предизвикателство пред читателя обаче, е вещото изрязване на целия пласт от “чувства” и “психологически реакции”, който сме свикнали да очакваме от романовия жанр. Много трудно е да се намери аналог в ... |
|
|
Една книга извън правилата, изтъкана от любов, но не любовна – различна като лицето на идващия срещу тебе. Едно необичайно пътуване към културата на емоцията и емоцията на културата. Стихове за по-високите от 1 километър. Бъди необикновен – прочети тази книга! ... |
|
|
До днес името Калин Илиев се свързваше главно с театъра. Той се наложи през последните години на сцените в страната и чужбина с оригиналната си и предизвикателна драматургия. Първият му роман обаче – “Последният пощальон” – бележи своеобразен връх в досегашното развитие на автора. Подобни книги имат дълбока и хуманна мисия, не се появяват често и безпричинно на преситения книжен пазар. “Последният пощальон” е еднакво приближен до реалността и фантазното. Повествованието поддържа любопитството ни до края с типичните за плутовските романи премеждия по пътя, в случая – из Зелената къща. Тази ярка, модерна приказка се поглъща ... |
|
|
66 знаменити пловдивчани споделят ... "Познавам и меда, и жилото на журналистиката, но за всичките години работа моето голямо изкушение си остана интервюто – харесвам неговата почтеност. Интервюто е като моментна снимка, но и много повече. Чрез него можеш да се върнеш в миналото и да прекрачиш в бъдещето. В настоящата (трета по ред) книга са включени 66 интервюта с именити пловдивчани. Разочарован обаче ще остане този, който очаква интриги, клюки и нескопосано белетризиране. В тези записани събеседвания съм се старала да съхраня единствено част от личностите и тяхното време за осъществяване."Ваня Минчева ... |
|
|
„Приложни походки“ е първата белетристична книга на Мария Радулова, известна досега като поет (виж „ Плюш по решетките “, 2000, ИК Жанет 45). Това е увлекателно написан роман, който разказва за химията на връзките на човека с вещите, а чрез тях и с останалите хора. Разпределителна кутия на тези връзки е темата за опитването, за вкусването и дегустирането, като в динамично отношение спрямо тези стратегии за усвояване на света естествено застават усилията на приготвянето. Така през опита на вкусовите рецептори биват прокарани неизброимо количество детайли от човешкото поведение. В резултат на това то не само придобива вкус, ... |
|
|
"Морето е старостта на реките. То лежи върху каменното си ложе и жадува пак да поскита, както някога... А не може." ... |
|
|
Последната Надживях последната си любов. Можело и така: все едно че са ти извадили жлъчката - ще поболи, пък ще ти мине. Накрая остава тъничка следа. Понякога само паметта ми скроява лоши шеги: току ми пробута парченце от спомен, край на фраза, докосване като удар от ток. И всичко, така добре подредено, се сгромолясва с трясък на прах. И притичва през сивия ден - танцуващо, насмешливо, разрушително - онази последна любов. ... |
|
|
Сигурно не е толкова лесно, след като си прочел стотици хиляди страници (от ученическа и студентска поезия до най-високите образци на световната поезия), да съставиш собствен том. Но Светлозар Игов е направил точно това - събрал е в една книга най-добрите свои стихотворения, създавани през годините 1963 - 2002. "Поетичните периоди" в неговия живот (циклите Критика на думите, Високи води, Там, Атически нощи, Отсъствие, Монолог за два гласа и т.н.) тук присъстват един до друг, създавайки нов и любопитен за читателя образ на автора, основно познат като литературен критик и историк, а дори и като чудесен прозаик ( ... |
