До днес името Калин Илиев се свързваше главно с театъра. Той се наложи през последните години на сцените в страната и чужбина с оригиналната си и предизвикателна драматургия. Първият му роман обаче – “Последният пощальон” – бележи своеобразен връх в досегашното развитие на автора. Подобни книги имат дълбока и хуманна мисия, не се появяват често и безпричинно на преситения книжен пазар. “Последният пощальон” е еднакво приближен до реалността и фантазното. Повествованието поддържа любопитството ни до края с типичните за плутовските романи премеждия по пътя, в случая – из Зелената къща. Тази ярка, модерна приказка се поглъща ... |
|
|
66 знаменити пловдивчани споделят ... "Познавам и меда, и жилото на журналистиката, но за всичките години работа моето голямо изкушение си остана интервюто – харесвам неговата почтеност. Интервюто е като моментна снимка, но и много повече. Чрез него можеш да се върнеш в миналото и да прекрачиш в бъдещето. В настоящата (трета по ред) книга са включени 66 интервюта с именити пловдивчани. Разочарован обаче ще остане този, който очаква интриги, клюки и нескопосано белетризиране. В тези записани събеседвания съм се старала да съхраня единствено част от личностите и тяхното време за осъществяване."Ваня Минчева ... |
|
|
„Приложни походки“ е първата белетристична книга на Мария Радулова, известна досега като поет (виж „ Плюш по решетките “, 2000, ИК Жанет 45). Това е увлекателно написан роман, който разказва за химията на връзките на човека с вещите, а чрез тях и с останалите хора. Разпределителна кутия на тези връзки е темата за опитването, за вкусването и дегустирането, като в динамично отношение спрямо тези стратегии за усвояване на света естествено застават усилията на приготвянето. Така през опита на вкусовите рецептори биват прокарани неизброимо количество детайли от човешкото поведение. В резултат на това то не само придобива вкус, ... |
|
|
"Морето е старостта на реките. То лежи върху каменното си ложе и жадува пак да поскита, както някога... А не може." ... |
|
|
Последната Надживях последната си любов. Можело и така: все едно че са ти извадили жлъчката - ще поболи, пък ще ти мине. Накрая остава тъничка следа. Понякога само паметта ми скроява лоши шеги: току ми пробута парченце от спомен, край на фраза, докосване като удар от ток. И всичко, така добре подредено, се сгромолясва с трясък на прах. И притичва през сивия ден - танцуващо, насмешливо, разрушително - онази последна любов. ... |
|
|
Сигурно не е толкова лесно, след като си прочел стотици хиляди страници (от ученическа и студентска поезия до най-високите образци на световната поезия), да съставиш собствен том. Но Светлозар Игов е направил точно това - събрал е в една книга най-добрите свои стихотворения, създавани през годините 1963 - 2002. "Поетичните периоди" в неговия живот (циклите Критика на думите, Високи води, Там, Атически нощи, Отсъствие, Монолог за два гласа и т.н.) тук присъстват един до друг, създавайки нов и любопитен за читателя образ на автора, основно познат като литературен критик и историк, а дори и като чудесен прозаик ( ... |
|
|
Четвърто издание. ... Дори само веднъж в твоя кратък или по-продължителен живот да са те нарекли било с гняв, било с възхита "Мушморок такъв!", значи тази книга е и за тебе. Независимо дали си дете, родител или прародител. "Ние мушмороците" е сборник от щуротии, пакости, забавни истории, недоразумения между малки и големи, мимолетни делници и още по-мимолетни празници, сиреч - четиво за прозорливи, сърдечни и, честно казано, малко палави хора. Авторът Виктор Самуилов, подкрепен в случая от впечатляващия талант на художничката Яна Левиева, говори с хлапето, което живее във всеки от вас, не от вчера. ... |
|
|
Стихотворения и поеми. ... "Гласове на древни поети, амазонки, мъртви рейнджъри, небесни светила и призоваващи влюбени се преплитат в тази книга, водена от орфеевото разбиране за поезията като стихия, чиято задача е не да жали и разказва за автора си, а да слее прозрачната му сянка с други светове и съществувания. Наред с познатите лирически жанрове "Градът на амазонките" включва нови образувания като жанра на зирката ("жанрът на зирката е процеп в съня") и лирическия обект ("обектът е залепнал с крехките си крачета върху реалното като муха върху мухоловка"). Книгата събира както вече ... |
|
|
"Не се подвеждайте! Това не е история за секса. Това е бруталната истина за самотата. Написана е с цялата любов, с цялото разбиране и с онова съпричастие, което само жената дарява. Това е история на същността. Женската. Оголена, омерзена, унижена, но готова да стане, да се пооправи и да продължи напред. Всичко е просто като живота. И абсолютно необяснимо – като него. В тази книга има всичко. Миговете са събирани и внимателно подредени парчета. Има отрязъци от мъже, от деца, от местообитания – цялата пъстрота на днешния ден, “сега” – съставено от “преди”....Четири поколения жени, върху които времето е поставило своя ... |
|
|
"Безмоторен, корабокруширал, вече и за дъното готов, триста пъти от любов умирал... пак умирам за една любов." 301-во желание "Сега по-близо си до мен, сега, когато уж те няма, и стаята е тъй голяма, домът ни - като храм студен."Из Невидима ... |
|
|
Сборник с разкази. ... Това е историята на една вечна война. В нея всички са жертви. Победители няма. Дори когато на планетата се възцари вечен мир, тази война ще продължава да се води. Ожесточено и безкомпромисно. На живот и смърт. Защото не става въпрос за оцеляване. Защото се навлиза дълбоко в интимния свят на мъжа и жената. Защото тази битка движи света. Сборникът с разкази "Добър ден, Р." на Силвия Томова е една поредица от погледи през рамо. Уловени са мигове от човешки съжителства, мигове от същности, от умора. Градски човек, вкопчен в хаоса на мегаполиса, в който търси да изяви своето его; отчаян от ... |
|
|
Още една книга с дълго подзаглавие: „Интервюта, текстове, фрагменти – докосвания до хора, събития, места”. Спомени. Съхранени под формата на записки, интервюта, журналистически материали... Когато авторът е обаче Пенка Калинкова – театровед, дългогодишен радиожурналист и общественик, тези спомени са не само емоционално обагрени (лични творчески и човешки пристрастия), те са и подробни до прецизност, подходяща за уважаван исторически архив (историята на Радио Пловдив, годишните издания на фестивалите „Златната ракла”, „Златния ритон”, „Сцена на кръстопът”), и любопитни като личен дневник, в който са ти разрешили да ... |
