„Едва я задържам” (ИК „Стигмати”, 2008) е осмата по ред стихосбирка на Божана Апостолова, оформена блестящо от художника Христо Гочев, с илюстрации на Георги Гърдев. В нея читателите ще разпознаят познатата експресия на чувството от предишните и книги и ще усетят една нова, умъдрена вглъбеност, изразена с лаконичната безпощадност на точните думи. ... |
|
„Сомнамбул” е поетичен сборник на Петър Краевски, издаден от ИК „Жанет-45” (след книгата му със сатирични стихове “Ало, как сте?”). Четенето на тази книга е постепенно навлизане в дълбините на иреалното, среща с архетипите на подсъзнателното. Четирите раздела на „Сомнамбул” проследяват в стихове съновиденията в различните стадии на съня: „Шепот насън”, „Бълнуване”, „Стари сънища”, „Просъници”. Авторът експериментира с различни начини на писане – от класическите форми сонет, триолет, рондо, октава, танка, хайку, през белия стих до поетичните проявления на потока на съзнанието и чудатата метафорика на съвременното модерно. ... |
|
Крали Марко е последен княз на балканските славяни преди Османското нашествие, чието царство съществува в самия край на времето на самовилите и змейовете. Той е и последен герой от класически тип. Но какъв е по народност Крали Марко? Сърбин? Македонец? Българин? Той е естествено продължение и несъзнателно въплъщение на балканския си народ и културно-религиозната му традиция, проекция на колективното му словесно съзнание, символ и духовна еманация на цялото южнославянско общество. Има изглежда хора, които са родени за народни герои, независимо от историческата си съдба, независимо от фактите. Писаната история, която винаги ... |
|
"След "Път където го няма" (2002) и обикаляне по летищата на Торонто и София, спешно пристигна "Екземпляр по пощата": отново свръхдоза екологично чиста поезия във втората книга на Теодора Куцарова. Които не познават авторката, ще бъдат провокирани от свежия вкус на думите ѝ. Главозамайващи, покосяващи, сеизмични. С няколко замахвания тя знае как с хирургическа острота да премине от януари до юни-юли и да остави следа в сърцето. Знае, че пролетта е храненица на зимата, затова пише за простото и за малкото. Не се влияе, а търси. Помита представите за това кое може и как може, защото може ... |
|
Преписка към Омуртаг И да си Крез, и да крееш, все едно ще прозрееш: човек и добре да живее, не живее добре! ... |
|
Едва ли има българин, който да не е слушал и да не обича музиката на световно известния състав „Бйело дугме” на Горан Брегович. И вероятно припознава в текстовете на песните му анонимни народни творци. Всъщност думите на голяма част от тях са написани от Душко Трифунович, а поетът Първан Стефанов с прекрасния си превод ги изведе от анонимност в това малко томче, издадено от „ИК Жанет 45” с обич и уважение към напусналия ни по време на работата над книгата голям сръбски поет. ... |
|
"Миризмата е същата която чакаше бях аз от мирис а ти от без дъх сега зная за житото и вика на патките те са празни глинени са като теб и мен кукли за чупене" ... |
|
Шарки, документи и дрънкулки, фрагменти от ръкопис. ... "Четем и препрочитаме купища книги; и за какво ги четем? – подхвърля с насмешка интернет-поколението, а интерактивистите отиват по-далеч и гледат на четящите като на изкопаеми, на хора от друга планета." От хребета на годините и опита си писателят Любен Петков вижда всичко това, но добавя: "Добрата книга е като добрия човек – рядко ни навестяват. Общуването с книга, която ти харесва, е същото, и може би повече от общуването с най-добрия събеседник, приятел, любим..."Така, като общуване с приятел, е замислена и тази наглед странна книга с дълго ... |
|
e-mail: "Драги Николай, прочетох кавалкадно вашите писма, както самите те насочват. Удивително постигната реалност с неуморимо изреждащо оставане навън и пълно разтваряне в толкова сипещи се предметни детайли, цветове и бързи изживявания. От време на време по-дълго стихотворно задържане. Ако можете да изпадате в повече стилове, щеше да е още по-добре. Никаква оценка не ми идва наум за постигнатото исо на едно и също настроение на общителна отвореност. Но и какво неразличаване на хора, животни и предмети. Смутително равенство между вашите чорапи и очите на любимото същество. Никаква йерархия и укриване от живеенето ... |
|
Просто послушай главния герой на тази книга – червенокосия Описан: вземи някаква тетрадка, качи се на тавана и намери една стара мастилница... (Точно това е направила авторката на тази своенравна книжка, за да се впусне в приключението на творчеството.) А след като опиташ – независимо дали си дете, или си вече пораснал, – ще разбереш, че си е заслужавало, защото „описването ще ти помогне да разбереш много неща и да си отговориш на много въпроси”. (Да не говорим за удоволствието да си съчиняваш всевъзможни хора и същества, да подреждаш и „поправяш” това, което не ти харесва, да живееш на принципа „свободен съм да мисля и ... |
|
"Въпреки многократно използваната и в литературата, и в киното фабулна завръзка (закотвяне на асансьор между етажите), авторът в крайна сметка драстично се е отстранил от всякакви аналогии и е успял да разгърне впечатляващо, увличащо, задъхано до крясък повествование, така че от падналата искра да се разгори опустошителният огън на романа. При това – в затворена, клаустрофобична среда, без шашардисващи хватки и акробатично формотворчество. И ето: наглед привичен и ординерен изказ – а разказът е изпълнен с растящо (дори гнетящо) напрежение до края. Романът не те оставя, а оставиш ли го ти, задълго те държи усещането ... |
|
Михаил Кръстев над 10 години събира документален материал и пише трилогията "Виното на надеждите" ("Опрощението" - книга първа и "Лечителя" - книга втора излизат през 2001 г. в издателство "ЛИК", София). ИК "Жанет 45" ви предлага последната, трета книга - "Окото на светеца"."Съвсем не случайно точно край древната перущенска черква, арена на трагическите събития от паметната 1876 г., Лечителя – един от основните герои на трилогията – провижда, че истинското освобождение идва не с оръжие и насилие, а чрез разбирателство, обединение и изграждане на общи ... |