Шарки, документи и дрънкулки, фрагменти от ръкопис. ... "Четем и препрочитаме купища книги; и за какво ги четем? – подхвърля с насмешка интернет-поколението, а интерактивистите отиват по-далеч и гледат на четящите като на изкопаеми, на хора от друга планета." От хребета на годините и опита си писателят Любен Петков вижда всичко това, но добавя: "Добрата книга е като добрия човек – рядко ни навестяват. Общуването с книга, която ти харесва, е същото, и може би повече от общуването с най-добрия събеседник, приятел, любим..."Така, като общуване с приятел, е замислена и тази наглед странна книга с дълго ... |
|
|
e-mail: "Драги Николай, прочетох кавалкадно вашите писма, както самите те насочват. Удивително постигната реалност с неуморимо изреждащо оставане навън и пълно разтваряне в толкова сипещи се предметни детайли, цветове и бързи изживявания. От време на време по-дълго стихотворно задържане. Ако можете да изпадате в повече стилове, щеше да е още по-добре. Никаква оценка не ми идва наум за постигнатото исо на едно и също настроение на общителна отвореност. Но и какво неразличаване на хора, животни и предмети. Смутително равенство между вашите чорапи и очите на любимото същество. Никаква йерархия и укриване от живеенето ... |
|
|
Просто послушай главния герой на тази книга – червенокосия Описан: вземи някаква тетрадка, качи се на тавана и намери една стара мастилница... (Точно това е направила авторката на тази своенравна книжка, за да се впусне в приключението на творчеството.) А след като опиташ – независимо дали си дете, или си вече пораснал, – ще разбереш, че си е заслужавало, защото „описването ще ти помогне да разбереш много неща и да си отговориш на много въпроси”. (Да не говорим за удоволствието да си съчиняваш всевъзможни хора и същества, да подреждаш и „поправяш” това, което не ти харесва, да живееш на принципа „свободен съм да мисля и ... |
|
|
"Въпреки многократно използваната и в литературата, и в киното фабулна завръзка (закотвяне на асансьор между етажите), авторът в крайна сметка драстично се е отстранил от всякакви аналогии и е успял да разгърне впечатляващо, увличащо, задъхано до крясък повествование, така че от падналата искра да се разгори опустошителният огън на романа. При това – в затворена, клаустрофобична среда, без шашардисващи хватки и акробатично формотворчество. И ето: наглед привичен и ординерен изказ – а разказът е изпълнен с растящо (дори гнетящо) напрежение до края. Романът не те оставя, а оставиш ли го ти, задълго те държи усещането ... |
|
|
Михаил Кръстев над 10 години събира документален материал и пише трилогията "Виното на надеждите" ("Опрощението" - книга първа и "Лечителя" - книга втора излизат през 2001 г. в издателство "ЛИК", София). ИК "Жанет 45" ви предлага последната, трета книга - "Окото на светеца"."Съвсем не случайно точно край древната перущенска черква, арена на трагическите събития от паметната 1876 г., Лечителя – един от основните герои на трилогията – провижда, че истинското освобождение идва не с оръжие и насилие, а чрез разбирателство, обединение и изграждане на общи ... |
|
|
"Да те нарочат за мегавеличина в хумора у нас не е нещо трудно. Първото изискване е просто да не си надниквал никога у Гогол, у Дикенс, у Твен и подобните тям плашила за средношколци и студенти от филологиите. Второто задължително обстоятелство е да имаш твърд договор с телевизията, който ще гарантира необятен простор за майтапите ти, издържани в неокаруцарски маниер. Препоръчителният час е 22.30. И, най-сетне, третото условие е да не се захващаш лично с писане на хумор, още по-малко ако тоя хумор ще е едновременно остроумен и мъдър. Именно такъв губещ отвсякъде терен си избра авторът на настоящата книга Кръстьо ... |
|
|
Неизвестно защо паметта се реши отново да посегне към забравения куп със сюжети от миналото. Навярно тези истории са идвали в неподходящ момент, когато не съм бил готов да ги разбера и напиша, или съм бил отдаден на други случки и съдби. Образите, на които се посвещавах в онова горчиво време, героите и героините на стъписващите тогавашния читател "частни случаи", най-често бяха груби и жестоки, объркани, окаляни, а някои от тях - окървавени. Чудно, но точно тези герои и сюжети съм намирал за неотложни, не съм позволявал да ги отместя, нито да ги оставя "на склад". Вероятно - защото съм виждал как ... |
|
|
"Паметта на гарвана" ни представя сумарното изказване на Константин Илиев по различни въпроси и теми, които са го накарали да пише или да застане пред микрофона през изминалите съвсем не "Кратки" десетилетия. Това е сборник - колкото от документи за мисленето, пристрастията и несъгласията на чувствителен към социалните движения писател, толкова и свидетелства за времето, през което са публикувани."Никола Вандов ... |
|
|
“Безделникът”, първият роман на Г. Гочев, е очакваната стъпка напред за всички онези, които оцениха високо дебютния му сборник “Софистът събитие” (2003, ИК Жанет 45). И тук авторът демонстрира своята стилова и тематична физиономичност, която рязко го откроява на фона на съвременната българска проза. Действието в романа се развива в една фикционална среда с условни исторически и географски параметри. Онова, което е голямото предизвикателство пред читателя обаче, е вещото изрязване на целия пласт от “чувства” и “психологически реакции”, който сме свикнали да очакваме от романовия жанр. Много трудно е да се намери аналог в ... |
|
|
Една книга извън правилата, изтъкана от любов, но не любовна – различна като лицето на идващия срещу тебе. Едно необичайно пътуване към културата на емоцията и емоцията на културата. Стихове за по-високите от 1 километър. Бъди необикновен – прочети тази книга! ... |
|
|
До днес името Калин Илиев се свързваше главно с театъра. Той се наложи през последните години на сцените в страната и чужбина с оригиналната си и предизвикателна драматургия. Първият му роман обаче – “Последният пощальон” – бележи своеобразен връх в досегашното развитие на автора. Подобни книги имат дълбока и хуманна мисия, не се появяват често и безпричинно на преситения книжен пазар. “Последният пощальон” е еднакво приближен до реалността и фантазното. Повествованието поддържа любопитството ни до края с типичните за плутовските романи премеждия по пътя, в случая – из Зелената къща. Тази ярка, модерна приказка се поглъща ... |
|
|
66 знаменити пловдивчани споделят ... "Познавам и меда, и жилото на журналистиката, но за всичките години работа моето голямо изкушение си остана интервюто – харесвам неговата почтеност. Интервюто е като моментна снимка, но и много повече. Чрез него можеш да се върнеш в миналото и да прекрачиш в бъдещето. В настоящата (трета по ред) книга са включени 66 интервюта с именити пловдивчани. Разочарован обаче ще остане този, който очаква интриги, клюки и нескопосано белетризиране. В тези записани събеседвания съм се старала да съхраня единствено част от личностите и тяхното време за осъществяване."Ваня Минчева ... |
