"През първата половина на 90-те Ирина Баткова се появи сред кипящата от експериментаторска енергия, но кажи-речи езотерична млада поетическа съобщност с две книги ("Обърнатите катедрали", 1993 и "Рунически знаци", 1996), които поразиха читателите си със съвършената си графична прецизност, с преднамерената йероглифна застиналост на едно писане, което се доближава в процедурите си до рисуването – до онова рисуване обаче, в което магическото и ритуалното е същественото и с което пещерните хора са хвърляли мрежите си върху душите на издебваните с други мрежи тела на животните. Отправяйки това иронично ... |
|
|
"В "Дванайсет по пладне" става дума за текстове от "най-чистата проба" фантастика – фантастиката не като апокалиптични киберистории и технически главоблъсканици, пълни с жироскопи и галактически гари, а фантастиката като разширяване на периметъра на човешкото зрение и отвъд "осветените" области, като изследване на периферията на психиката, като мистика, клонирана между полюсите "сън" и "смърт" в десетки междинни разновидности, сред които човекът блуждае и търси най-истинското си лице..." Деян Енев "...Радвам се, че се е появила такава интересна и ... |
|
|
"Иван Теофилов е поет от висококаратна проба. Заетата с венцехваления критика в онези години малко писа за неговите стихове, защото той се занимаваше с анализа на хилядите безсребрени мигновения на щастие, които въпреки всичко съществуваха в тинестото ни, блатно ежедневие... За мен не е важно колко често се срещаме, какви са неговите последни пристрастия - той за мен е неизменно това, което винаги е бил: човекът, който писа стиховете за най-любимите ми постановки, авторът на вероятно най-доброто, което съм направил през живота си - пиесата "Поетът и планината"." Леон Даниел "Тънка пътека от ... |
|
|
"Аз, прочетеният вестник" е опит да проследя вярно ли е усещането ми, че този живот, който живея, не е моят – а на някой друг. Скоро влязох в една книжарница, тайно дебнейки дали книжката ми вече не е сложена някъде по рафтовете и. Стори ми се, че съм в някаква библиогробница. Тъкмо бях решил да помоля издателят ми да не пуска ръкописа, когато една представителка на минетната журналистика ми изкряка в лицето: "Кой си ти, бе!?". Е, кой съм аз е описано в тази книжка. В този си живот не съм роден в Париж, както в предния. А в болница накрая на града – в Първомай. Годината е 1954. Прегледал съм ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
|
На 2 април 2008 г. големият български поет Константин Павлов навърши 75 години. Тъкмо тази годишнина е формалният повод за двама негови приятели – художникът Светлин Русев и поетесата Божана Апостолова – да публикуват някои от последните текстове на поета в уникалното издание "Писмо до Светлин" с манускрипти от автора и негови портрети, рисувани през годините от Светлин Русев. ... |
|
|
Стихотворения от Дядо Пънч: Вратар с помощник На Гого занапред ще може само със шут далечен гол да му се вкара. Защото заедно със него вече вратата пази злото куче Шаро. Молба Вчера Мимето на мама рече:"Майче, много ми е скучно вече цял ден вкъщи да стоя самичка - искам братче или пък сестричка. Но ако е мъчно туй за тебе, котенце роди ми, вместо бебе!" ... |
|
|
"Прокълнатото щастие на леля Ица" е семейна хроника, изградена по автобиографични данни. Действието се развива в рамките на година и половина след унгарската революция от 1956, ала в спомените на героите оживяват четирийсет години обществена история чрез живота на едно семейство и на една жена. Авторът наблюдава епохата през погледа на юношата, пресъздавайки успоредно събитията и противоречивите гледни точки на участниците в тях. Достоверният разказ е наситен с внезапни обрати. С голямо откровение писателят описва разтърсващите страсти, обагряйки с хумор сериозната тема. ... |
|
|
В езиков аспект понятието "мимезис" води началото си от гръцкото mimesis, което значи подражание, възпроизвеждане. По същество това е принцип, изразяващ основата на творческата дейност на художника - понятие особено важно за разбиране на природата и спецификата на художествената изразителност, на формите на отношение между реалния свят и художествения. ... |
|
|
Странна работа Чудя се защо не иска да се закопчае тази ризка, витаминът сам да се изпие, коридорчето - да се измие, котенцето мляко да си купи?... Само вазата... сама се счупи. В кварталната градинка Идвам всеки ден и знам - никой тук не идва сам. Идва с котката си Спас, с котката пристигам аз, Ива - с бялото балонче, Владко влачи камионче... А пък бабата на Владо влачи... Владовия дядо... ... |
|
|
Документален роман."Всичко започва от интервю със съпругата на Райко Алексиев - Весела. И след него потича мътната река на миналото, излиза на повърхността, помита авторитети, лицемерие и наслагвания. Тази книга е плод на деветгодишно истинско журналистическо разследване. Текстовете в романа въздействат в няколко аспекта: историята - като факти и документи, личностите - като морал и поведение, и съдбите на стотици случайни и неслучайни хора - смлени от особеностите на времето." Мария Станкова "Горещо червено на Ивайла Александрова е художествено-документална книга за съдбата на българската интелигенция, ... |
|
|
Издателска къща “Жанет 45” пусна на книжния пазар нова книга със стихове на големия ни поет Николай Заяков. “Пастирът на звездите” е уникално издание и включва неиздавана поезия – благословена от ръката на Бога, от която само няколко са видяли бял свят по страниците на периодичния печат. Девет години делят двете последни книги на поета. Новата му книга е доказателство, че талантът на Заяков надвива годините, и това, естествено, са думите. Те са слабостта и силата на този автор. Николай Заяков присътва вече 45 години в поетичното пространство на България, а за Пловдив е явление. Той е част от артистичната бохема на града ... |
