"Аз, прочетеният вестник" е опит да проследя вярно ли е усещането ми, че този живот, който живея, не е моят – а на някой друг. Скоро влязох в една книжарница, тайно дебнейки дали книжката ми вече не е сложена някъде по рафтовете и. Стори ми се, че съм в някаква библиогробница. Тъкмо бях решил да помоля издателят ми да не пуска ръкописа, когато една представителка на минетната журналистика ми изкряка в лицето: "Кой си ти, бе!?". Е, кой съм аз е описано в тази книжка. В този си живот не съм роден в Париж, както в предния. А в болница накрая на града – в Първомай. Годината е 1954. Прегледал съм ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
|
На 2 април 2008 г. големият български поет Константин Павлов навърши 75 години. Тъкмо тази годишнина е формалният повод за двама негови приятели – художникът Светлин Русев и поетесата Божана Апостолова – да публикуват някои от последните текстове на поета в уникалното издание "Писмо до Светлин" с манускрипти от автора и негови портрети, рисувани през годините от Светлин Русев. ... |
|
|
"Жабчето Жечка се появи на бял свят в една малка селска рекичка. Нямаше я дори на картата! Рекичката течеше през равна равнина, в нея се оглеждаха зелени царевици и златоглави слънчогледи – защото тя си беше истинско огледало: течеше така бавно, че водата и изглеждаше неподвижна. На брега се препичаха на слънце трима батковци–жабоци. Жечка заплува радостно към тях – така и се искаше да побъбри с някого! — Я, нова реколта попови лъжички! – извика присмехулно единият от жабоците. – Дори крачета още си няма! Жечка не можеше да се види, но ужасно и домъчня. Толкова ли е грозна! Всъщност тя приличаше на рибка – с голяма ... |
|
|
"Прокълнатото щастие на леля Ица" е семейна хроника, изградена по автобиографични данни. Действието се развива в рамките на година и половина след унгарската революция от 1956, ала в спомените на героите оживяват четирийсет години обществена история чрез живота на едно семейство и на една жена. Авторът наблюдава епохата през погледа на юношата, пресъздавайки успоредно събитията и противоречивите гледни точки на участниците в тях. Достоверният разказ е наситен с внезапни обрати. С голямо откровение писателят описва разтърсващите страсти, обагряйки с хумор сериозната тема. ... |
|
|
В езиков аспект понятието "мимезис" води началото си от гръцкото mimesis, което значи подражание, възпроизвеждане. По същество това е принцип, изразяващ основата на творческата дейност на художника - понятие особено важно за разбиране на природата и спецификата на художествената изразителност, на формите на отношение между реалния свят и художествения. ... |
|
|
Странна работа Чудя се защо не иска да се закопчае тази ризка, витаминът сам да се изпие, коридорчето - да се измие, котенцето мляко да си купи?... Само вазата... сама се счупи. В кварталната градинка Идвам всеки ден и знам - никой тук не идва сам. Идва с котката си Спас, с котката пристигам аз, Ива - с бялото балонче, Владко влачи камионче... А пък бабата на Владо влачи... Владовия дядо... ... |
|
|
Загадки за умни глави - загадки в стихотворна форма. ... Главни герои в тази книжка с весели стихове и гатанки за умни глави са Смехът, Закачката, Изненадата, Доброто настроение, Жизнеността и неповторимото Удоволствие, което може да донесе единствено Радостта, че децата са най-възторжените първооткриватели на заобикалящия ги свят. В него има не само кухненски слонове, зелени прасета, рибари на сухо, но и още много други небивалици от приказния свят на детството, за който и възрастните често си спомнят с вълнение. Освен забавните стихчета и гатанки на автора, тази чудесна книжка съдържа прекрасните илюстрации на Мая ... |
|
|
Документален роман."Всичко започва от интервю със съпругата на Райко Алексиев - Весела. И след него потича мътната река на миналото, излиза на повърхността, помита авторитети, лицемерие и наслагвания. Тази книга е плод на деветгодишно истинско журналистическо разследване. Текстовете в романа въздействат в няколко аспекта: историята - като факти и документи, личностите - като морал и поведение, и съдбите на стотици случайни и неслучайни хора - смлени от особеностите на времето." Мария Станкова "Горещо червено на Ивайла Александрова е художествено-документална книга за съдбата на българската интелигенция, ... |
|
|
Издателска къща “Жанет 45” пусна на книжния пазар нова книга със стихове на големия ни поет Николай Заяков. “Пастирът на звездите” е уникално издание и включва неиздавана поезия – благословена от ръката на Бога, от която само няколко са видяли бял свят по страниците на периодичния печат. Девет години делят двете последни книги на поета. Новата му книга е доказателство, че талантът на Заяков надвива годините, и това, естествено, са думите. Те са слабостта и силата на този автор. Николай Заяков присътва вече 45 години в поетичното пространство на България, а за Пловдив е явление. Той е част от артистичната бохема на града ... |
|
|
Михаел Крюгер е един от най-значимите съвременни немскоезични поети. Още с първата си стихосбирка през 1976 година той влиза в литературата с неповторим глас, поставящ въпросите на своето време, като мощната му поетична енергия се превръща и в част от техния отговор. Защото поезията му сама създава време, тя носи лично време, което става историческо, и историческо, което се оглежда в личното; съдържа усетено, значимо, изгубено, намерено, преживяно, новородено, подарено на читателя време. Поетът се разхожда с нас във вътрешността на мига и в пейзажите на мисълта, където ежедневното среща необичайното и се превръща в ... |
