"В дебютната стихосбирка на Мирослав Бърдаров (роден 1967 г.) се смесват и шумят най-различни почерци, реплики, малки и големи истории, цели писмености. Само по себе си това не е Бог знае какво, и най-романтически настроеният поет трябва да е разбрал, че светът е отдавна съчинен, измислен, че и описан отчайващо добре. Номерът е, как от вече зададеното, от реди-мейда на света, със същите до болка похабени знаци да опишеш собствените умори и екзалтации, щастия и пропадания. И те да звучат като казани за пръв път. Или поне малко по-встрани от вече видяното. В най-добрите стихотворения от тази стихосбирка Мирослав ... |
|
|
„Черни лалета за Кант ” е втората самостоятелна книга на авторката. Това е една причудлива история, в която всеки следващ епизод се зарежда от предиханието на предишния. Делничният свят на Емма В., привидно строго опиращ се в разпознаваеми реалии, делови взаимоотношения и прецизно разпределение на времето, се насища със странни персонажи, които започват да диктуват своите условия за всичко онова, което има да се случва, своите повествователни конвенции за иначе познатия ни свят. Но и обвързаните с делничното фигури имат своя арсенал от странности и вълшебства, своя начин да коартикулират този свят. Самото комбиниране на ... |
|
|
"Аз искам да те помня все така, със саморъчно свитата цигара (машинката, донесена от ГеДеРе) със стеснението и ученичките учудени Това ли е е поетът да се запомня искам все така учуден как езикът ни сънува без да ни е виждал някога да мъмря все така жена си за салатата. Защо си сложила оцет в доматите с приятели да псувам Любо Пенев (жена ми и въпросният не се обиждат те знаят че такъв е ритуалът) а накрая да въздъхна и попитам. Кога ще се качим на Витоша? Защо кой ще ме запомни ако сам от себе си се разделя" ... |
|
|
Пред нас е поетическо дарование с твърде разнообразни творчески проявления. Само в "Записки върху сняг" Красимира Зафирова поставя толкова голяма палитра от теми, колкото други поети разпростират в най-малко няколко книги. Отделните цикли в книгата – "За природата и децата на Одисей", "Риби и философи", "Другите", "Целуване на ябълката" и "Прекосяване на границата" – сякаш не смогват да поберат блуждаенето на образите и вечните превръщания, които повествователният слог задава. Не случайно Красимира Зафирова е лауреат на множество поетически награди, сред които ... |
|
|
Книга за българите ... Винаги би могло да се спори относно подборката на заглавията в една такава поредица, но в своя избор „ИК Жанет 45” е заложила на една съзнателно търсена диалогичност именно с турския читател. Затова и първата преведена книга е на изключителния специалист по средновековна история проф. Петър Мутафчиев – „Книга за българите”, интерпретираща най-сложния период в отношенията между българи и турци и блестящо преведена от Азиз Таш. ... |
|
|
Подобно на "Вигвамите на Орилиа", и тази стихосбирка на Александър Бандеров може да се нарече пътешественическа. Като в сън пред очите на читателя преминават Флорида, Мексико, Куба и други екзотични маршрути. И в същото време персонажите на Бандеров са непрекъснато "тук", при нас, при това с парадоксалното усещане, че "ние, едро скроените, се озовахме на тясно". По пустите улици на Торонто лирическият "аз" на Бандеров вижда сянката на Колю Витковски, тъгува по родната къща и по близките. "Отблясъци от малахит" пронизват паметта и свързват, макар само за миг, разделените ... |
|
|
Вергил Немчев (1970) е публикувал свои разкази в литературната периодика. Превеждал е от английски Чарлз Буковски, Т. С. Елиът, Уди Алън, Джак Харт и др. „Голямото глезене“ е неговата първа книга. Можем да я наречем дебютна само външно, хронологично. Като овладяване на стила, като изпипване на детайлите, като постигната образност тя би правила чест на всеки професионалист в жанра. Разказите в тази книга не държат да шокират на всяка цена. Авторът спокойно се отказва от целия познат арсенал на остросюжетното писане, преплитането на фабули, внезапните узнавания, изненадващите поанти и пр. Стратегията на изключителното тук е ... |
|
|
В стоте фрагмента на ”Ноев ковчег” пред очите ни се изгражда една цялостна “поетика”, която няма нищо общо с нормативните изисквания на този род съчинения. С позициите си “Ноев ковчег” на А. Баев не напомня нито за класицистичните забрани, нито пък за модернистичните доктрини или актуалния литераторски жаргон. Вероятно именно тази изключителна коректност и “толерантност”, с която авторът се отнася към словото и неговите носители, му помагат да каже толкова много неща с толкова малко думи. В този смисъл не е случайно голямото внимание, което “Ноев ковчег” отделя на проблема за мълчанието в поезията. Самата фигура от ... |
|
|
"Стиховете на Ина Ининова притежават нещо изключително свежо и топло, те носят някаква неподправена почтеност на мисленето и споделянето. Не може да се каже, че са първични. Силата им е в техните човешки слабости. Ина Ининова е от малкото поетеси, които не стават по-възрастни, отколкото го предполагат стиховете им. Тя е лесно раним човек, а поетът в нея е онзи, който реагира адекватно на всяка понесена рана. Тя е поет на простите неща. На ежедневното. На конкретното. На случващото се. Тя не е медиум. Но може би поезията и е медитативна. Някак си поетесата успява да внуши малките си прозрения, успява да ни съпричасти ... |
|
|
Дебютната и стихосбирка привлича още със запомнящото се заглавие „Дъжд от китайски капки”. Отмерени, лапидарни, стихотворенията, събрани тук, са внимателно премислени, писани в различни години и оставяни да се утаяват бавно през наносите на опита. Това е поезия, която не се бои да работи с теми като тъгата, самотата и нейното надмогване, обръщането на гръб и завръщането. Поезия, безмилостна в назоваването на малките трагедии, на безутешните озарения. "Когато за пореден път си казваме последно сбогом по телефона, всеки от нас дълго държи слушалката в скута си, сигурен, че другият е затворил." ... |
|
|
Легендите са нашата мъгла. Мъглата, от която всички ние, жителите на тази планета, имаме толкова голяма нужда. Тирани и роби, добри и лоши, щастливи и угрижени, свободни или оковани и унижени, банкери и нехранимайковци, благородници, проститутки и убийци. Тази мъгла ни е необходима, защото гледките и събитията в света са твърде ужасяващи за нашите очи и съзнание. Те се нуждаят от един воал, така че истината да достига до нас пречупена като през призма. В противен случай тя ще разруши крехкото скеле на нашите души и тела. ... |
|
|
След метафизично-ницшеанското „Проглеждане на гледката”, след декоративния a la Чавдар Мутафов мемоар „Далматинецътъ Марципанъ”, и най-сетне – след литературно-антиквитетната „Вещи и обнищвания в литературата”, вече държим в ръце четвъртата книга на писателя-dandy Любомир Милчев – „Комедиантите...”, декорирана с много загадъчни черно-бели фотографии от Николай Трейман. И тази книга прописва трудно отстоимото и строго осъждано в българската литература право на една мрачно-весела маниерност от необароково-щукатурен тип. Между фарса, водевила и живата картина тези текстове, пропити от усета за несъстоятелността на човешкото ... |
