Подобно на "Вигвамите на Орилиа", и тази стихосбирка на Александър Бандеров може да се нарече пътешественическа. Като в сън пред очите на читателя преминават Флорида, Мексико, Куба и други екзотични маршрути. И в същото време персонажите на Бандеров са непрекъснато "тук", при нас, при това с парадоксалното усещане, че "ние, едро скроените, се озовахме на тясно". По пустите улици на Торонто лирическият "аз" на Бандеров вижда сянката на Колю Витковски, тъгува по родната къща и по близките. "Отблясъци от малахит" пронизват паметта и свързват, макар само за миг, разделените ... |
|
|
Вергил Немчев (1970) е публикувал свои разкази в литературната периодика. Превеждал е от английски Чарлз Буковски, Т. С. Елиът, Уди Алън, Джак Харт и др. „Голямото глезене“ е неговата първа книга. Можем да я наречем дебютна само външно, хронологично. Като овладяване на стила, като изпипване на детайлите, като постигната образност тя би правила чест на всеки професионалист в жанра. Разказите в тази книга не държат да шокират на всяка цена. Авторът спокойно се отказва от целия познат арсенал на остросюжетното писане, преплитането на фабули, внезапните узнавания, изненадващите поанти и пр. Стратегията на изключителното тук е ... |
|
|
В стоте фрагмента на ”Ноев ковчег” пред очите ни се изгражда една цялостна “поетика”, която няма нищо общо с нормативните изисквания на този род съчинения. С позициите си “Ноев ковчег” на А. Баев не напомня нито за класицистичните забрани, нито пък за модернистичните доктрини или актуалния литераторски жаргон. Вероятно именно тази изключителна коректност и “толерантност”, с която авторът се отнася към словото и неговите носители, му помагат да каже толкова много неща с толкова малко думи. В този смисъл не е случайно голямото внимание, което “Ноев ковчег” отделя на проблема за мълчанието в поезията. Самата фигура от ... |
|
|
"Стиховете на Ина Ининова притежават нещо изключително свежо и топло, те носят някаква неподправена почтеност на мисленето и споделянето. Не може да се каже, че са първични. Силата им е в техните човешки слабости. Ина Ининова е от малкото поетеси, които не стават по-възрастни, отколкото го предполагат стиховете им. Тя е лесно раним човек, а поетът в нея е онзи, който реагира адекватно на всяка понесена рана. Тя е поет на простите неща. На ежедневното. На конкретното. На случващото се. Тя не е медиум. Но може би поезията и е медитативна. Някак си поетесата успява да внуши малките си прозрения, успява да ни съпричасти ... |
|
|
Дебютната и стихосбирка привлича още със запомнящото се заглавие „Дъжд от китайски капки”. Отмерени, лапидарни, стихотворенията, събрани тук, са внимателно премислени, писани в различни години и оставяни да се утаяват бавно през наносите на опита. Това е поезия, която не се бои да работи с теми като тъгата, самотата и нейното надмогване, обръщането на гръб и завръщането. Поезия, безмилостна в назоваването на малките трагедии, на безутешните озарения. "Когато за пореден път си казваме последно сбогом по телефона, всеки от нас дълго държи слушалката в скута си, сигурен, че другият е затворил." ... |
|
|
Легендите са нашата мъгла. Мъглата, от която всички ние, жителите на тази планета, имаме толкова голяма нужда. Тирани и роби, добри и лоши, щастливи и угрижени, свободни или оковани и унижени, банкери и нехранимайковци, благородници, проститутки и убийци. Тази мъгла ни е необходима, защото гледките и събитията в света са твърде ужасяващи за нашите очи и съзнание. Те се нуждаят от един воал, така че истината да достига до нас пречупена като през призма. В противен случай тя ще разруши крехкото скеле на нашите души и тела. ... |
|
|
След метафизично-ницшеанското „Проглеждане на гледката”, след декоративния a la Чавдар Мутафов мемоар „Далматинецътъ Марципанъ”, и най-сетне – след литературно-антиквитетната „Вещи и обнищвания в литературата”, вече държим в ръце четвъртата книга на писателя-dandy Любомир Милчев – „Комедиантите...”, декорирана с много загадъчни черно-бели фотографии от Николай Трейман. И тази книга прописва трудно отстоимото и строго осъждано в българската литература право на една мрачно-весела маниерност от необароково-щукатурен тип. Между фарса, водевила и живата картина тези текстове, пропити от усета за несъстоятелността на човешкото ... |
|
|
Олга Шурбанова е музикант по професия и писател по призвание. Една от най - авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и четири балетристични книги - "Когато Париж беше твой" (1977), "Накажи ме с любов" (1989), "Само душата" (1999) и настоящата, "Лично време" (2002). Като главен редактор на сп. "Ек" - културен двуседмичник за българите в чужбина, тя е съставител и автор на 50 отпечатани и разпространявани по цял свят книжки и на сборника "Автономията живот. Диалози с бележити българи зад граница" (1997). Нейни литературни творби са публикувани във всички ... |
|
|
"Пиша, защото ме привличат игрите на въображението и изпитанията на оригиналния синтез - като частна форма на утопията. Пиша въпреки абсурдността и смъртта. Пиша, за да добия сили и намеря упование сред това разнебитено и обезверено човечество. Пиша също, за да се обявя срещу безразличието, което всекидневно наблюдавам. Ужасно е да бъдеш ням срещу онези, които превеждат всичко на езика на омразата. Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам - пространството средоточие на целия ми житейски опит. Когато пиша, усещам радостта, че живея. А това е повече, отколкото да съществувам." Иван Теофилов ... |
|
|
Хроника от краткото столетие ... "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Като тоя велик доктор, той следи симптомите, регистрира процесите на болестта, търси съпротивителните сили и... може би... се старае да им помогне с някоя от противоотворите на изкуството."Леон Даниел ... |
|
|
Нобелова награда за литература - 2002 г. ... "Тъй ще бъде по всяка вероятност, както тя иска. Няма на света безумие, което да не сме в състояние да преживеем естествено и знам, че по пътя ми вече ме дебне щастието, като неизбежен капан. Та нали още там, край комините, в паузите на страданията съществуваше нещо, което можеше да се оприличи на щастие. Всеки пита само за превратностите, за "ужасите": макар че за мен навярно именно онова преживяване е останало най-паметно. Да, това трябва да им разкажа следващия път, ако ме попитат. Ако ме попитат. И ако аз самият не забравя." ... |
|
|
Ида Даниел (1977) е сред най-младите и талантливи автори от новото поколение поети, дебютирало в средата на 90-те години на ХХ век. Нейната първа поетическа книга „Дантелени разни парчета“ (1996), издадена от „Издателска къща Жанет 45“, веднага беше забелязана от авторитетните критици и новите читатели на поезия. Сега във втората си книга „Бавните неща“ Ида Даниел остава вярна на вече изкованите в предишните й стихотворения особености: изключително внимание към начина, по който се изричат думите, разрушаващо-съзидателна игра между изрази, думи и значения, трупане на неологизми, които имат способността да съчинят наново ... |
