Сборникът с изследвания въвежда читателя в многовековното времепространство на българското слово — от "Златния век" на цар Симеон Велики с неговата златовезна реторика до отгласите на същия художествен език в поезията на Христо Ботев и Пейо К. Яворов. Споделени са резултати от продължителни издирвания на нови ръкописни, текстологически източници, които позволяват да се решават значителни въпроси от българистиката, балканистиката и славистиката. За първи път се предлага защитена с доказателства теза за първообраза на Симеоновия "Златоструй", който е само от 45 слова. Редица статии разкриват ... |
|
|
Лъжата е естествено състояние на ума. Бейби лъжкиньо е сборник разкази, но това е лъжа. Разказът е само един. Разказът е от много хора, в различно време, на различни места, но и това е лъжа. Бейби лъжкиньо е разказ на ужаса, което също може да е лъжа. Истината е някъде там - в онази зона на мрака, където всичко нереално е застрашително, заплашително и естествено. Бейби лъжкиньо е четвъртата книга на Мария Станкова. Тя има пет театрални пиеси, две куклени, една номинация за наградата на BBC и три сценария, по които се снимат филми. Мария Станкова има и още добри намерения, което е естествено. Важно! Изданието е на ... |
|
|
Антония Колева е културолог с интереси към реториката, историята, антропология на науката. Автор на книгата „Картини на миналото, картини на бъдещето” (2001) – приложни интерпретации върху културата на късния социализъм и прехода. От 2000 г. редактира уеб-сайта Литература плюс култура, http://grosnipelikani.net/. С романа си „Нерешителни имоти” от поредицата за белетристични дебюти „Гамбити” Антония Колева се опитва да достигне до недостъпни за науката места. Покрай привидно деловата сфера на пазара на недвижимо имущество се завихрят разкази за инфлацията и за нарушаването на акционния радиус на човека. Изострят се до ... |
|
|
Влюбване Едно дете си люлее краката седнало зад очите ти като на стола на порасналия си брат и очаква да го поемат двете ръце на мама двете ръце на татко да го подхвърлят към небето и там някъде по средата малко преди да се приземи стомахът му се е свил на топка и предчувства ... |
|
|
"Картаген" е мястото, в което Георги Борисов съсредоточава постиженията от своя досегашен поетически опит. Роденият през 1950 г. Георги Борисов е един от най-талантливите автори, дебютирали към края на 70 те години. Това е важно за българската литература поколение, важен е и самият исторически момент, в който българският читател (от 80 те години) започна да чете поезия и да се увлича по нея. Но със своята поезия Георги Борисов не пренася постиженията на онази успешна стилистика от вчера, а я развива, населва я с нова фигуративност, зарежда я с изненади и изострени парадокси. Тук могат да се прочетат избрани ... |
|
|
Книгата се оказва най-продаваната за октомври, като при това няма улики авторът да се е спазарявал по някакъв начин със статистиците. Нещо повече – има данни, че тя е номинирана за една от 10-те най-добри нови книги за 2004 г. Хуморът на З.П., познат още от „Акорди извън клавиатурата” и „Кон на втория етаж”, не само е запазил своята жизнерадост, непривичност и добронамереност, но е станал и по-безкомпромисен – според сатирика от „Стършел” Кр. Кръстев. Книгата му е обиталище на неподозирано колоритни персонажи. Тук са брилянтният Филип Марлоу, страховитият Йосиф Висарионович, елегантният Ники Кънчев, злощастният щъркел ... |
|
|
"В дебютната стихосбирка на Мирослав Бърдаров (роден 1967 г.) се смесват и шумят най-различни почерци, реплики, малки и големи истории, цели писмености. Само по себе си това не е Бог знае какво, и най-романтически настроеният поет трябва да е разбрал, че светът е отдавна съчинен, измислен, че и описан отчайващо добре. Номерът е, как от вече зададеното, от реди-мейда на света, със същите до болка похабени знаци да опишеш собствените умори и екзалтации, щастия и пропадания. И те да звучат като казани за пръв път. Или поне малко по-встрани от вече видяното. В най-добрите стихотворения от тази стихосбирка Мирослав ... |
|
|
„Черни лалета за Кант ” е втората самостоятелна книга на авторката. Това е една причудлива история, в която всеки следващ епизод се зарежда от предиханието на предишния. Делничният свят на Емма В., привидно строго опиращ се в разпознаваеми реалии, делови взаимоотношения и прецизно разпределение на времето, се насища със странни персонажи, които започват да диктуват своите условия за всичко онова, което има да се случва, своите повествователни конвенции за иначе познатия ни свят. Но и обвързаните с делничното фигури имат своя арсенал от странности и вълшебства, своя начин да коартикулират този свят. Самото комбиниране на ... |
|
|
Разкази ... |
|
|
Пред нас е поетическо дарование с твърде разнообразни творчески проявления. Само в "Записки върху сняг" Красимира Зафирова поставя толкова голяма палитра от теми, колкото други поети разпростират в най-малко няколко книги. Отделните цикли в книгата – "За природата и децата на Одисей", "Риби и философи", "Другите", "Целуване на ябълката" и "Прекосяване на границата" – сякаш не смогват да поберат блуждаенето на образите и вечните превръщания, които повествователният слог задава. Не случайно Красимира Зафирова е лауреат на множество поетически награди, сред които ... |
|
|
Книга за българите ... Винаги би могло да се спори относно подборката на заглавията в една такава поредица, но в своя избор „ИК Жанет 45” е заложила на една съзнателно търсена диалогичност именно с турския читател. Затова и първата преведена книга е на изключителния специалист по средновековна история проф. Петър Мутафчиев – „Книга за българите”, интерпретираща най-сложния период в отношенията между българи и турци и блестящо преведена от Азиз Таш. ... |
|
|
Подобно на "Вигвамите на Орилиа", и тази стихосбирка на Александър Бандеров може да се нарече пътешественическа. Като в сън пред очите на читателя преминават Флорида, Мексико, Куба и други екзотични маршрути. И в същото време персонажите на Бандеров са непрекъснато "тук", при нас, при това с парадоксалното усещане, че "ние, едро скроените, се озовахме на тясно". По пустите улици на Торонто лирическият "аз" на Бандеров вижда сянката на Колю Витковски, тъгува по родната къща и по близките. "Отблясъци от малахит" пронизват паметта и свързват, макар само за миг, разделените ... |
