Приказките в тази книга са преразказани от Роканов както под въздействието на българския фолклор, така и с помощта на цитати от най-добрите ни живописци от 20-те и 30-те години на ХХ век – Иван Милев, Цанко Лавренов, Сирак Скитник, Николай Райнов, Златю Бояджиев. В тази връзка в текстовете на приказките са имплантирани фрагменти от техни произведения. Поведен в своята творческа стратегия от приказката "Ум имам, пари нямам", адаптиращият фолклорните послания Роканов отново дава израз на своята комбинативност и изобретателност – качества, които са особено ценени и култивирани и от българския народ. ... |
|
|
Също както и в книгите си за големи, в "Децата на кактуса" Велизар Николов тихо, деликатно и проницателно наблюдава света и го превръща в неочаквани и сепващи поетични образи. Всъщност разграничаването на поезията му на "детска" и "възрастна" изглежда формално. Без излишно умиление от невръстния адресат, поетът насища стиховете си с тръпчива меланхолия, шеговита ирония и светла тъга. "Децата на кактуса" с подвеждаща лекота ни убеждава, че в поезията не съществуват възрастови граници, че самородният поетичен образ е еднакво разбираем и от децата, и от възрастните, нужна е само по- ... |
|
|
Човек обикновено не си дава сметка за авторството на популярното творчество за деца. Това важи в още по-голяма степен за песничките за деца. Когато възрастният човек разгърне тази книжка, ще се изненада от това колко много от стихчетата в нея са му познати. Например "Засънува Владко слон / по-голям от камион./ Влязъл в гостната им стая:/ Искам – казва – да играя". Това говори на възрастния човек, че произведенията, които стоят пред него, са преминали изпитанията на времето, а това е основание да ги предложи на своите деца. Представените тук детски стихотворения са леки, ритмични и бързо се помнят. Музиката към ... |
|
|
Писателят Йордан Русков (1926) е известен със своите стихове за деца (книгите "Нов приятел", "Пъстро венче", "Гущер на курорт", "Ден с очи засмени" и др.). В настоящата сбирка са включени "Раздяла", "Заешка тревога" и "Стоножкини грижи". Автор на илюстрациите е художникът Димитър Петров. В своите поемки Йордан Русков търси границите на тъгата и радостта, на така често срещаното у децата състояние на притеснение и на внезапното излизане от това притеснено състояние. Така например заекът от втората поема се потиска от това, че в отражението си в потока ... |
|
|
В един късен следобед на дрезгавото лято няколко деца отделят повече време за това да се хвалят един на друг с луксозните си играчки, отколкото за самата игра. И няма как да е иначе, тъй като в този момент техният свят се оказва твърде близка проекция на деловия свят, в който на върха на пирамидата се оказва новият джип. Джипът на малкия Пешо е точно копие на джипа на неговия баща и също подобно на него си е само негов. Изведнъж пристига чудат и много висок човек с шапка-небе. На децата, които си нямат играчки, той подарява еластичното си и жилаво тяло, което става за всякакви игри. Странното поведение на Човека с небето ... |
|
|
„Книгата е тайнство – появява се неочаквано отнейде и те повежда нанякъде”, казва самият автор в своето поредно литературно приключение. В него водач из тайнствените селения на фантазията е д-р Сириус – червеноухото котараче, пристигнало от далечна планета, за да разгадае тайните на прочутите сладкари от Наймеден. И както във всяко приключение, тук също има „непредвидими клопки по пътя” – буря, зла вещица, страшният Топак – но и приятели, които винаги се появяват в най-нужния момент. А понякога без предупреждение си тръгват – за да разберем колко сме ги обикнали, колко ще ни липсват... ... |
|
|
Двете истории от "Приключенията на Меги и Ваньо" са на пръв поглед класически приказки (с Долна и Горна земя, със змейове и магьосници, с говорещи животни и чудеса). В същото време тук в помощ на персонажите се включват и множество инструменти на днешния ден. Така например и във вълшебните страни връзката между Меги и Ваньо се осъществява с мобилни телефони, а вещиците си имат компютри, с чиято помощ виждат всичко. Независимо от вълшебните предмети на прогреса, обаче, най-ценното в пътя на изпитанията все пак си остава приятелството. ... |
|
|
"Светлината и тъмнината летят една срещу друга. Летят една срещу друга, а ние сме по средата." ... |
|
|
"Показвам света такъв, какъвто той е според мен. Мъча се не да измислям и лъжа, а да давам храна за размисъл...Така че, като прочете книгата ми, човек да зареже паницата с боб и да хване пътя, да се влюби до лудост в жена, да преживее велики мигове... Това се опитвам да дам на читателя си аз, а не да го правя по-добър, не!" Тези думи на Едуард Лимонов определят цялото му противоречиво, белязано със знака на големия талант творчество: от историята на неговите скандални любови в първия му роман - "Това съм аз - Едичка", до автобиографичните страници на другия му бестселър - "Велика беше нашата епоха& ... |
|
|
"Този човек говори като равен с равните си - за равните им. Той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа - именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците...& ... |
|
|
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
|
|
" Добре е да знаеш, че: Нищо в този живот не заслужава да викаш болката в душата си освен тъжното лице и сълзата на майката. Ако се научим да вървим през света с усмивка, няма да го направим по-хубав. (То и този, който го е създал, не е успял. Ако въобще се е старал в тази насока...) Сигурно е обаче, че прекосявайки света усмихнат, той ще ти се струва такъв, какъвто си го искал." Петър Софрониев ... |
